През горещия вторник на миналата седмица в ЛХМ „Чудомир” бе представена последната за сега хартиена рожба на Лилия Димитрова „Начало на предучилищното възпитание – град Казанлък на фона на общия исторически процес“. Домът на Чудомир събра цяла плеяда учители и дейци в образователната сфера на Казанлък.

 

Пред събралата се публика от казанлъшки учители и будители анализ и представяне на книгата направи д-р Аксения Тилева - преподавател в Тракийски университет и дългогодишен учител и директор на престижна детска градина в Казанлък. Тя обобщи, че „преплитането на научният анализ с личното виждане на г-жа Димитрова за ролята и мястото на предучилищното възпитание за развитието и изграждането на детската личност дава един значим прочит на темата за връзката между политическите и обществените процеси и  желанието, необходимостта децата да се обучават и възпитават с любов, голямо умение и много труд.”

Ето какво сподели пред казанлъшка публика д-р Аксения Тилева:

Представяне на книгата на Лилия Димитрова „Когато от педагогическия факултет на ТрУ ме попитаха дали искам да направя представянето на книгата на г-жа Димитрова „Начало на предучилищното възпитание – град Казанлък на фона на общия исторически процес“  - не се поколебах нито за миг. Не само защото това е градът, в който започна моята кариера в областта на предучилищното образование, а защото знаех, чувствах, че това ще бъде най-приятната задача, която ми възлагаха. Прочитайки книгата на Лилия Димитрова, не крия, че тя много ме развълнува с дълбочината и вещната, с която е представена историята на предучилищното образование и възпитание по света и у нас. Използвани са множество научни и документални източници, които да обрисуват отражението на огромното световно педагогическо наследство в областта на предучилищното възпитание върху един кът от България, известен със своя стремеж към просвета и култура, опазил през вековете древната си традиция и приел предизвикателствата на съвременното общество.

Книгата съдържа увод, пет глави, заключение, използвана литература, използвани съкращения, снимки и приложения.

Целта, която си е поставила авторката при написването на книгата е да бъде разказано за развитието на предучилищното възпитание в гр. Казанлък – една неизследвана и необобщена тема, както отбелязва самата Димитрова, и тъй като представянето на проблема в пълнота изисква изследване на историческите обосновки за възникването на предучилищното възпитание и неговото значение за развитието на обществото като цяло, направено е кратко представяне на историята на грижата за децата от древни времена – от времето преди Христа – в Китай, Индия, Персия, Египет, древна Гърция, древен Рим… античната педагогика, както отбелязва автократа, „се отличава с високо равнище на умственото, физическото и естетическото възпитание, развитие на мъжество, любов към собствения народ, а малките деца са обучавани в семейството от добре подготвени майки или бавачки.“ Елементи от античното възпитание намерили място в образователната система на Европа, а от там и на България, но пречупени през призмата на новите икономически и социални отношения.

Във  Втората глава на книгата е представено и началото на предучилищното възпитание в Европа, както и на първите организационни структури и методи. В есенциален вид са представени ученията на Ян Амос Коменски, Жан-Жак Русо, Йохан Хенрих Песталоци, Константин Ушински, Лев Толстой, Фрйобел. Очертан е приносът на всеки от тези учени и практици за развитието на науката за предучилищното възпитание и ролята на ранното детство в общото развитие на човека.

Първи стъпки на предучилищното образование в България

Първите стъпки на предучилищното възпитание в България са обект на изследването в Трета глава от книгата. Направен е исторически обзор от създаването на Българската държава, обединяването на философията, религията и вярванията на прабългари, славяни, траки.

През 1863 г. в България за първи път се заговаря за необходимостта от създаването на обществени заведения, в които да се отглеждат малките деца, докато майките и бащите са заети в производството или на полето. Във Франция вече има 4 детски градини, в Англия – 6, в Америка – 9.

Драган Цанков – виден български политик, общественик и педагог първи развива идеята за предучилищното възпитание като начална степен на училищното образование. Нарича предучилищните заведения „забавачници“, защото според него там децата трябва да се забавляват. Държи на нагледността, приятната обстановка, за да се изгради у детето желание за отиване в училище и любов към ученето. Създава примерен Устав за работа в забавачниците, като ги определя като „учебни заведения, за деца от 2-7 годишна възраст,  които се грижат за моралното и физическото развитие на децата“

След освобождението на България от Турско робство се откриват множество места, където се предлага целодневна грижа за малките деца. Наричани са по най-различен начин – „възпитателница“ „ градини за деца“, „детски градини“, „ весели прибежища“, „забавачници“, „детинска мъдрост“…но с времето надделява названието им даденото Фрьобел – детска градини, още повече, че всички започват да работят по неговия метод.

Създаването на все повече детски градини и явната необходимост от тях в обществото подсеща Министерството на просвещението, че е време да се помисли за държавна подкрепа на тези заведения, както и да се помисли за подготовка на детски учителки. През 1888 -1889 г. при Софийската държавна девическа гимназия се открива държавна забавачница, както и курс за подготовка на детски учителки. Следва откриването на държавни забавачки в Бургас, Созопол, Асеновград, Шумен, Русе и с. Клисура. Много от завършилите девическите гимназии заминават да учат за детски учителки в Дрезден, Германия – във Фрьобеловия институт. През 1897 г. американката Елизабет Кларк  открива детска градина в Самоков, а по-късно и в София, където създава първият курс за детски учителки в България.

След 1944 г. се откриват още институти за детски учителки, открива се профил „предучилищна педагогика“ към специалността педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“. Изготвя се ръководство за детската учителка, с конкретни указания за програмния материал, подбран и конкретно разработен, по който учителите да работят.  За преквалификацията на учителите и за повишаването на тяхната квалификация се организират редица курсове, създават се методически обединения, инспекторат по предучилищно възпитание. Провеждат се много научно – практически конференции, педагогически четения, издава се специализиране педагогическа и художествена литература в помощ на детските учители.

Творческия подем, който преживява предучилищното възпитание през този период дава начелото на благородна надпревара за създаване на по-красиви, по-удобни за живеене и възпитание на децата детски заведения, с прекрасни дворове, природни кътове, светли спални, богато украсени занимални, храна, приготвена от специалисти. Но разбира се най-важното е, че всичко се е правило в името на децата.

Четвъртата глава на книгата е посветена на църковното и просветното дело в гр. Казанлък през Възраждането (18 – 19 век). Историята на нашия край е представена изключително увлекателно от авторката. Както Чудомир коментира – Като знаем, че Одрин и Стара Загора падат в турски ръце през 1364 г. може да се предположи, че Казанлък се появява между тези години – 1364 – 1420 г. По-нататък той говори, облягайки се на легендите,  че в гъстите гори по тези места се укривало от турските набези население, предимно от жени и деца, и че вероятно името на града произхожда от „казанлар“, което на турски означава жени и деца, а мястото, където живеят става Казанлък. Лилия Димитрова е направила много съществен и широкообхватен преглед на историята на Казанлък, влиянието на обществено – икономическите процеси върху развитие на  града и неговите жители, ролята на местните хора в изграждането на християнските храмове, килийното училище в Новенската махала и създаденото в двора на църквата „Св. Троица“ училище с даренията на местни чорбаджии – Ганчо Добрев, дядо Сава, дядо Раю, Хаджи Петър. Характерното за Новенското училище е, че там се обучавали момичета и момчета на 5 и 6 години. Обучението било три годишно. Изучавали шест предмета, учели сутрин и следобед, участвали в църковните служби. Около 1839 г в Калпакчиската махала било построено взаимно класно училище, но в това време споровете между чорбаджиите така се ожесточили, че за известно време и двете училища спрели да работят. НО в името на децата успели по-късно да се обединят и да създадат ново взаимоучително училище под ръководството на Йордан Манолов Стателов – изключително обаятелна личност, който знаел френски, арабски, персийски и турски езици. Той организирал в читалищна дейност будните младежи, които клисарят Велю Димитров събирал около себе си, за да им помага да си учат уроците. Така била създадена прочутата казанлъшка дружинка „Искра“.

В книгата следва вълнуваш и увлекателен разказ за развитието на духовният и културен храм на Казанлъчани – „Ученолюбивата дружинка „Искра“, за изграждането, възстановяването и изписването на християнските храмове в Казанлъшко – „Св. Пророк Илия“ храм „Света троица“, храм „Св. Йоан Предтеча“…

През 1883 г. в Казанлък е открито първото румелийско областно нормално училище. То е назовано и подредено по образец на френските и швейцарските училища. Създаването на педагогическо училище в нашият град не е случайно. Икономическото развитие на града и бурното развитие на занаятите и търговията, с прочутото си розопроизводство са предпоставка за богат духовен живот. Допирът на казанлъчани с цивилизацията на другите европейски страни събужда у тях стремеж към духовно издигане, а необходимостта от образовани и начетени хора при извършването на търговските сделки е все по- голяма. Членове на прочутите казанлъшки родове Стайнови, Клисурови, Скордеви, Кехайови и др., получили образованието си в чужбина, стават радетели на идеята за българско училище още преди Освобождението. А след Освобождението, през 1882 г. казанлъчани решават с парите от гимнастическото дружество и старото читалище „Просвещение“ да построят ново училище, със сграда, която да отговаря на новите педагогически изисквания.

Казанлъшкото педагогическо училище се превръща във високо авторитетен институт, в който се обучават хиляди „сеячи на просвета и култура“, както отбелязва авторката.

Предучилищното възпитание в Казанлък и някой педагогически тенденции след 9. Септември 1944 г. е заглавието на Петата глава от книгата.

Преплитането на националната история, местната история и личните истории на хората, дали своето отражение в развитието на предучилищното възпитание в казанлъшко представляват един романтичен разказ за стремежа на местните хора към наука, духовно извисяване и полезност за обществото. Създаването на женското дружество и мисионерската дейност на Рахил Душанова да образова майките в грижа да децата и дома  - как да отглеждат малките в домашна среда, за чистотата и реда, за любовта към ученето, за възпитанието в нравственост в семейството е вън от него – това е дело достойно за признателност и слава.

До 1925 г. в Казанлък работят две частни детски градини, които просъществуват за кратко и биват закрити поради липса на материални средства – таксите трудно се събирали, а и само по-заможните можели да си позволят децата им да ги посещават. Тогава налага общината да поеме грижата за многобройните деца на работещите в новопостроените фабрики в града. Така през 1935 г. е открита първата обществена детска градина за 20 деца от най-бедните семейства, устроена в дома на казанлъшкия добродеятел Добри Кехайов, оборудвана с детски креватчета, играчки, черни дъски, столчета, масички.

Няколко години по-рано – през 1933 г. Мария Пирьова предлага на началника на военната фабрика в Казанлък да направи детска градина за работническите деца. Първоначално гледат децата в стола на фабриката, по-късно са преместени в стая до бръснарницата, но броят на децата бързо надвишава 70 и ги преместват в по-голяма стая  до лечебницата.   Дните преминавали в разходки и игри, за почивка на децата е имало рогозки, а след като започнали да им дават храна, приготвена в стола на фабриката, от къщи си носели само хляб….

Следват десетки станции вълнуващ разказ за развитието на предучилищното възпитание в Казанлък – спомени на първите учителки, разказани на  авторката, публикации в местния вестник Искра, отразяващи работата на детските градини. Преплитането на научният анализ с личното виждане на г-жа Димитрова за ролята и мястото на предучилищното възпитание за развитието и изграждането на детската личност дава един значим прочит на темата за връзката между политическите и обществените процеси и  желанието, необходимостта децата да се обучават и възпитават с любов, голямо умение и много труд.

И както отбелязва автора – в това изследване всичко е показано в исторически план. Методическите форми и педагогическите процеси все още очакват своите изследователи

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co