Яница Станчева

Яница Станчева

На 1 октомври школа „Арт линия” навършва 20 години от своето създаване. Това съобщи художествения ръководител на школата Ваня Запрянова.

Честит 90-ти рожден ден на казанлъчанина Неделчо Братоев!

Неделчо Христов Братоев е роден на 22 август 1931 г. в гр. Казанлък. Произхожда от учителско семейство. Баща Христо Братоев от Казанлък. Сестрин син е Неделчо Николов от Чирпан - секретар на ОК на партията  в Стара Загора, убит от черкезите на ген. Иван Вълков в партийният клуб през 1928 г., при отказ да се яви в Полицията за разпит.

Основното си образование завършва в с. Медникарово, където родителите му учителстват дълги години. Гимназиалното образование завършва в гр. Казанлък, а висше във ВИИ – София със специалност – инженер.

В понеделник в Музея на фотографията и съвременните визуални бе открита изложба 1/100 sec. на Николай Тенев. За повечето казанлъчани той е известен в областта на баскетбола, Но в понеделник вечерта той успя да впечатли и очарова казанлъчани с колоритната си и изпъстрена спорт изложба от кадри запечатани от обектива му.

Днес ще се срещнем и разговаряме с една ерудирана, смела и борбена жена. Не се страхува да каже  - Не на страха и да подкрепя жените и да отстоява техните права. Тя е Илияна Балабанова. Илияна е председател и съосновател на Българската платформа към Европейското женско лоби. Има повече от 25 години опит в областта на защита на правата на жените. Тя е работила по различни проекти, различни анализи касаещи правата на жените. Илияна е била и изпълнителен директор на различни неправителствени организации в България, като и в продължение на две години  е заемала поста вицепрезидент на Европейското женско лоби, което е най-голямата неправителствена организация. Европейското женско лоби включва над две хиляди неправителствени организации от цяла Европа работещи по проблемите на жените.

Илиана Балабанова гостува в Града на розите, където със Сдружение „Жените на Казанлък“ положиха началото на дискусионен клуб „Жерав“, който да бъде арена и място за дискусии защитаващи правата на жените.

За битката за защита правата на жените, за работата на Българската платформа, за това дали жените са по-силния пол ще си говорим с Илияна Балабанова:

- г-жо Балабанова, какви са проблемите на жените?

- Проблемите в Европа на жените, както и в целия свят, както и у нас са много. В различните географски райони те имат различна острота, различни проблеми. Ако трябва да ги обобщя те са най-вече свързани с дискриминация основана на пола, насилие основано на пола. И като говоря за насилие, имам предвид и скрито насилие – психологическо насилие, не само физическо. Говоря за сексизъм, говоря за стереотипи основани на пола. Стереотипи, които не създават условия жените да бъдат равнопоставени в обществения живот, а и в личния си живот заедно с мъжете на еднакво място. Говоря също за неравно заплащане, което води до разлика в пенсиите след години, което също е сериозен проблем. Говоря за бедност, която съществува повече при жените отколкото при мъжете. Сега за България най-вероятно ще ми кажат, че това не е вярно, но е факт! Вярно е, защото в България продължава жените да взимат по-малки пенсии, от колкото мъжете, въпреки че статистиката сочи, че ги взимат по-дълго време жените, но това е друга тема за разговор.

Участието на жените в политиката също така е много сериозен проблем. Анализът, който Българската платформа към Европейското женско лоби направи, стратегическите документи по отношение на парламентарните избори, сочи че няма нито една политическа партия в България, която да поставя наистина въпроси свързани с равнопоставеността на жените. В повечето от тях разглеждат жените предимно, като майки. Говорят за това как ще увеличат социалните надбавки и детските надбавки на жените. Има една партия „Да България”, която споменава проблема за насилието над жените, но не предлага никакви конкретни решения. Да не говоря обаче за новата партия „Има такъв народ”, която пък поставя един сериозен въпрос свързан с осиновяването и неравнопоставя биологичните родители със осиновителите, което от друга страна е много сериозен проблем за жените, не само за жените разбира се, но и за жената, която е осиновила детето. И на последно място ето още един пример, който е много фрапантен според мене – жената, която може да бъде управляваща или да бъде част от политиката в България, всъщност беше единствено представена от една единствена партия - ВМРО, по следния начин – Каракачанов каза: „Не се учудвайте, ние сме за равнопоставеност на жените. Ето ние имаме една жена тя за това е тука в нашата листа, която краси нашата листа” и жената беше поставена на последно място в тази листа. Очевидно с това послание Каракачанов ни казва, че жените сме само да красим определени листи, но не и за да вземаме решения и да работим на равни начала с мъжете в процесите на вземане на решения.

- Какви са целите и задачите на Българската платформа към Европейското женско лоби?

- Най-напред да кажа, че сдружение „Жените на Казанлък” е най-новата организация член на Българската платформа към Европейско женско лоби, което много ме радва. Всички нас, членовете на Лобито ни радва, защото това е и идеята и една от големите целите на Българската платформа и на Европейското женско лоби - да обедини всички онези организации, които по някакъв начин работят по темите за проблемите на жените и за равнопоставеност на половете. Всъщност Европейското женско лоби представлява мнението, исканията, позицията на всяка жена в Европа. В този смисъл българската платформа споделя тези ценности и затова е важно да имаме, както големи неправителствени организации, които отдавна съществуват, така и малки, които сега са създадени или от малки населени места, включително и от селските райони.

Нашите задачи са, на първо място, защита от насилие основано на пола във всякакъв смисъл – сексуално, физическо, психологическо, емоционално… Като говорим за защита от насилие имаме предвид на всички жени, без значение възраст, религия, просто всяка жена, всяко момиче трябва да бъде защитено от насилие. Факт е, че в България насилието над жените все още съществува. Изследванията сочат, че всяка трета жена в България е била под някаква форма жертва на насилие. Напоследък онлайн насилието е много силно застъпено, така че говорим и за това, като една основна тема в нашата работа.

Другата тема върху, която работим е участието на жените в политическото пространство. Не само на национално ниво, но и на местно. В този смисъл неправителствените организации, които съществуват на местно ниво са изключително ценен инструмент и подкрепа за онези жени, които са се осмелили да станат част от политическа партия или независим кандидат за определена местна или централна власт.

Темата за сексизма е една от последните теми, по които работим напоследък. Съвета на Европа прие една препоръка през 2019 г., която е насочена срещу сексизма във всяка една сфера включително и в личното пространство. Тя е препоръка, не е задължителен регламент. България е една от 128-те държави членки. Препоръката е много важна, защото в основата на сексизма стоят много проблеми на жените. В България не се говори за тази препоръка, а е важно да се говори и е важно да се знае, какво се случва извън България и какви документи и политики се предприемат. Даже не говоря за законодателство, говоря за политики, говоря за някакви практики, които хората са установили някъде, че са положителни и водят до положителни резултати.

- Само преди дни се учреди Дискусионни клуб „Жерав” в Казанлък, разкажете за целта на неговото „раждане“?

- Дискусионни клуб „Жерав” се „роди“ много спонтанно. Това е инициатива в рамките на „Равни БГ”, неформална коалиция финансирана от Български фонд за жените, които организираха една неформална среща през месец май в София. Там се запознах с председателката на „Жените в Казанлък”. Там с нея се обединихме, че само едни критични дискусии по наболели проблеми, между различни представители на различни организации, институции, поколения, личности биха могли да променят действителността, тоест дискусията по определени проблеми. И затова решихме да създадем един дискусионен клуб. Как да се нарича… След кратък размисъл решихме да се нарича „Жерав”, защото идва от жени и равнопоставеност. Но от друга страна пък „Жерав” дава свобода в замисляне, полет на мисълта.

Открихме и първата среща на Дискусионния клуб „Жерав” в Казанлък, при най-новите членове на Българска платформа - „Жените на Казанлък”, защото заедно създадохме този клуб, заедно го измислихме. Целите на клуба - критични дискусии по различни теми, които са не само на национално, но и на местно ниво, по различни проблеми. Например, Стела Кехайова ми сподели, че в Казанлък няма Кризисни центрове за жени жертви на домашно насилие. Това ще бъде втората тема, по която ще работим. Имаме идея тя да бъде в Бургас, темата ще бъде: „Как да се открият кризисни центрове”, „Ролята на местната власт при откриването на кризисни центрове”. Тоест това е основната цел на „Жерав”, да обедини хората, да мислят критически, да решават заедно проблемите. Като казвам хората имам предвид хората от различни институции, организации или дори отделни личности. Според мен е много важно, защото липсата на диалог води до увеличаване на проблемите, а не до тяхното решаване. А диалог почти не съществува особено по тези проблеми.

- И в този дух на разговора, г-жо Балабанова, жените ли са силния пол и днес?

- Жените са силния пол по отношение на това да оцеляват, защото ние оцеляваме въпреки всичко. Мъжете ще бъдат силния пол, ако признаят, че жените са равни на тях.

- Какво искате да кажете на българската жена, на казанлъчанката?

- Да вярва в себе си, да е достойна, да не забравя за достойнството си, да не забравя, че е силна и да не забравя, че винаги има някоя друга жена до нея, която е готова да й помогне.

Яница Станчева

Петък, 17 Септември 2021 11:27

Честити 80-години на Донка Москова

Екипът на вестник „Долина” и на Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков” – Казанлък честитят рождения ден на добротърсачката и изпълнена с човеколюбие Донка Москова.

Донка Антонова Москова – една на пръв поглед обикновена жена. Тя е от онези хора, които изглеждат скромно, обикновено и не обичат светлините на прожекторите, но в същото време тя блести толкова много с вътрешната си светлина и голямо сърце, че нямам как да не бъде забелязана. Донка е човек, който като го срешеш веднъж, оставаш влюбен в него за цял живот. Тя е готова да даде и последния си залък на приятел или на човек изпаднал в беда.

Донка е от онези приятели, на които не трябва да се молиш, а поглеждайки в очите ти – тя разчита зова на душата ти.  

Донка Москова по професия е ветеринарен техник. И до сега неуморно помага и се отзовава на всяко повикване от живущите в селото. Рано сутрин и късно вечер можеш да я видиш как преметнала на колелото ветеринарната си чанта бързайки, почти летяща, тя бърза към отправения зов за помощ, че някое животичне се нуждае от нейната помощ…

Донка е от онези хора, които са приели и превърнали своя живот в мисия. В мисия да помагат на хора … и животни.

Москова е общественик, член на ОФ организация, активен читалище деятел, от дълги година е член на Българската социалистическа партия, но на онази партия, която е пазител на истинските леви, социални и справедливи ценности завещани ни от Благоев, Димитров и Кирков…  

Тя е истински патриот и защитник на любимата си България и родния си край Дунавци.

И на връх юбилея на Донка, когато отидох до дом й да я видя – познайте къде я открих… в градината…

Прекланям се пред нейното човеколюбие, трудолюбие, доброта и светлина…

Донка Москова е родена на 25 юни 1941 г. в Дунавци.

От сърце и пожелаваме здраве, силен дух и да продължава неуморно да блести с вътрешната си светлина и да раздава доброта. Защото доброто и любовта побеждават и най-тежката тъма…

И защото Донка е не само „продавач” на надежда, тя е от онези ангели – на светлината и добротата!

 

Честити 80 години, Доче!

Екип „Долина” и Клуб за леви идеи „Георги Кирков”  

По повод  Деня на българската община, Общественият посредник на Казанлък Гинка Щерева приканва гражданите да се включат в анкета за определяне на най-добрия служител на община Казанлък в пандемичната обстановка през 2020-2021 г.

На 16 септември 2021 г. се навършват 146 г. от Старозагорското въстание. В знак на признателност от 10.30 ч.  ще бъдат  поднесени венци  и цветя от Община Стара Загора на паметниците на Кольо Ганчев, Старозагорското въстание и паметник на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов.

Не спират посегателства и на паметници в Казанлъшко

 

За пореден път тази година вандали оскверниха паметника на Александър Стамболийски в Пазарджик. Вандалският акт подтикна Обединени земеделци да излезнат с остра позиция. Ето и целия текст на позицията:

Днес ще ви срещен с Йоана или още както я наричат – Tvorilo, Това творило, което с „Палитра от знания“ изрисува училищна стена и вдъхнови павелбенци. Тя  израства в гр. Павел баня. Завършва висшето си образование във Велико Търново, специалност

„Педагогика на изобразителното изкуство – скулптура“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В момента се занимава със живопис и съвременен стенопис. Ето какво сподели тя за читателите на вестник „Долина“ за реализирания си проект „Палитра от знания“:

- Йоана, ще ни разкажете ли как се роди идеята за „Палитра от знания“?

- Повечето от нас имат нощи, в които разсъждават над миналото и мислят за предстоящото. В една такава нощ в мен запърхаха пеперудите на вдъхновението – да нарисувам картина на голямо платно, а то, от своя страна, се превърна в училищна стена, където учениците могат да се срещнат с изкуството, което да ги вдъхновява, мотивира и възпитава да обръщат поглед към красивото.

„Палитра от знания“ е името на проекта. Знанието, обагрящо нашата същност и мислене. Това е тема, която засяга всеки един от нас, а училището е едно от местата, където го придобиваме.

Замислих се за мястото, където мога да реализирам идеята си. Тогава си казах: „Защо не в моя роден град, в моето училище?!“.

Осъзнавах колко мащабна е мечтата ми и колко много средства изисква тя. Започнах да търся начин и тогава попаднах на конкурсната сесия от Национален фонд Културна програма „Дебюти“.

Чудесно – казах си, - та нали ще е първият ми проект с този мащаб. Значи мога да пробвам – и започнах създаването на творбата.

- Какво успяхте да съберете в „Палитра от знания“?

- На картината съм изобразила ученик, върху чиито дрехи са изписани различни букви от нашата азбуката – символ на началото към познанието. Знаем, че без език и азбука, няма наука.

Палитрата и перото върху книгата в ръцете на момичето са символ на изкуството – изобразителното и литературата.

Физиката, химията и биологията, са представени чрез дъгата, молекулата на водата и веригата на ДНК.

Географията е представена посредством нашия общ дом – планетата Земя. От нея се заражда животът, изобразен чрез покълването, а то, от своя страна, води до съзряването и мъдростта – философията.

Музиката е представена чрез ксилофона, върху който е седнала ученичката.

Отделила съм място и на символи, които представят историята и математиката.

Съвсем спонтанно картината премина и на другата стена. Появи се пеперуда – символ на метаморфозите в живота и природата.

И всеки, който наблюдава стената, може да открие нещо различно, нещо свое.

- Ще има ли следваща стена, която да изпъстрите с красота и знания?

- Стени много, чакащи своя Streat артист да остави своето послание. Аз съм силно вдъхновена от изразителните възможности на съвременното стенописно изкуство и ще се стремя и търся начини да реализирам и други идеи, които биха били по-впечатляващи на голям формат и споделени в градското пространство. За едно по-цветно ежедневие.

- От какво има нужда, според Вас, българското образование и култура?

- Хм, може би съхраняване на старите ценности и отваряне към нови. Даване на повече шансове на младото поколение и доверие към тях. Децата могат да променят света към по-добро.

- Какво обича да рисува Йоана?

- В творчеството си търся философията, свързвам предметите с човешкото тяло и дух, материята с не материята. Напоследък използвам илюстративен подход изпълнен с цветове насочен към децата. Рисувам винтидж предмети, навяващи спомени по едно отминало време и криещата се в тях нечия история. Обичам да излизам от рамките на комфорта и често сменям  формата и материалите за изразяване на вдъхновенията си. От миниатюра към някоя стена, от четката, към туш – перо, хартия, вълна или спрей. Не на заден план е и любовта ми към триизмерното изкуство и инсталациите. През студентските си години имах възможността да се докосна и създам няколко скулптури от камък, дърво. 

- А за какво мечтае…

- Мечти! Мечтите са онези гласчета, които ни прошепват и напомнят, за какво сме тук и каква е нашата същност. Но за някои мечти се изисква голяма борба и смелост, за да помогнем реализирането им. Мечтая за изкуство, пътуване, за добруването на другите, здраве, за развитие към по-добро. Искам да не спирам да мечтая и да имам смелостта и възможността да вдъхвам живот на мечтите, осъществявайки ги. Именно тогава човек се чувства жив, чувства себе си.

- Какво е за теб България и … Павел баня?

- България е една малка част от нашия общ дом – планетата Земя. Тя е природа, история, културни ценности, моята родина. А Павел баня е още по-малка част от тази натура, но не по-малко белязана от следите на миналото, съхранява народни традиции и обичаи. Тя за мен е начало, почва, корени, път към покълване, пристан на духа.

На 2-ри септември бе открита изложба с името „От веселия шум на бала“, Изложбата разказва за Изборът на първата Мис България през 1929 година. Куратори на изложбата са Пламен В. Петров и Рамона Димова.

Страница 6 от 231

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co