От Европа и света

Понякога една сграда не е просто бетон, желязо или камък. Смисълът, който носи, духът, с който е изградена, и надеждата, с която се отваря, сочат към една много по-голяма история. Именно такава история оживява в новия централен офис на Сдружение Бултюрк – отражение на вярата и предаността, които турският народ носи през вековете и които намират отзвук на Балканите.
 
На 20 април 2025 г., неделя, от 15:00 ч., в Истанбул, район Фатих, ул. "Намък Кемал" №1, ще отворим вратите на нашия нов Централен офис с церемония, отворена за цялата общественост.
 
Това откриване не е просто откриване на сграда, а възраждане на паметта, културата и общия идеал на един народ. Защото Бултюрк не е просто сдружение; то е гласът на тюркските народи от Балканите до Анадола, едно духовно движение, което обединява свидетелството на миналото с борбения дух на настоящето.
 
Днес тук си поставяме за цел да обединим съмишлениците на тюркския свят, представители на гражданското общество, политици, академици и всеки родолюбив човек. Защото този център е на всички нас. Тази сграда е символ не само на Бултюрк, но и на паметта, болките и надеждите на балканските турци.
 
Този нов дом, изграден с потта на труда и с молитва във всяка стена, ни напомня за най-голямото ни задължение: да вървим уверено към бъдещето, без да забравяме корените си.
 
По този повод каним целия ни народ, нашите съмишленици от всички краища на тюркския свят – да станат свидетели на нашето единство и да се включат в това благословено движение.
 
Защото когато сме заедно – сме силни, а когато сме обединени – сме непобедими!
 
Бултюрк започва нова епоха.

Актьорът, станал звезда с ролите си в "Шогун", "Птиците умират сами" и "Д-р Килдер", е издъхнал в дома си в Уейманало, Хавай, където живееше от десетилетия.

"Причината за кончината му са усложнения от инсулт", каза неговият публицист Харлан Бол.

Със сини очи и порцеланово лице Ричард Чембърлейн рядко беше фаворит на критиката в разцвета на силите си, но завладя душите на милиони с ролите си. След своята игра в "Птиците умират сами", всяка седмица актьорът е получавал по около 12 000 любовни писма от почитателки.

 

През 2003 г., на 69-годишна възраст, смятайки, че няма какво да губи, той разкрива в автобиографията си "Разбита любов", че е хомосексуален. 

 

"Нашият любим Ричард сега е с ангелите. Той е свободен и извисяващ се за тези любими хора преди нас. Колко благословени бяхме да познаваме такава невероятна и любяща душа. Любовта никога не умира. И нашата любов е под неговите крила, издигайки го към следващото му голямо приключение", заяви Мартин Рабет, дългогодишният партньор и бивш съпруг на Чембърлейн.

Чембърлейн и Рабет се женят тайно през 1984 година в Хавай и живеят заедно до 2010 година, когато се разделят. 

Джордж Ричард Чембърлейн е роден на 31 март 1934 г. в Бевърли Хилс. Той е второто дете в семейството. Когато е на 2-годишна възраст заедно с родителите и брат си Бил заминава за Холивуд.

 

Завършва колежа "Помона" в Калифорния, където изучава изобразително изкуство и актьорско майсторство. Две години Ричард прекарва в Корея, където участва във войната, и това е най-тежкият етап от живота му. Когато се връща в Лос Анджелис, той си намира агент, който да му търси роли.Ричард Чембърлейн е удостоен с няколко престижни награди за участието си в "Птиците умират сами", включително със Златен глобус в категория "Най-добър поддържащ актьор в телевизионен минисериал или филм". 

Руският бизнес да не разчита на пълно възстановяване на свободната търговия или движението на капитал в случай на облекчаване на западните санкции, предупреди днес президентът Владимир Путин на среща със Съюза на индустриалците и предприемачите на страната (РСПП), цитиран от Ройтерс и БТА.

"Нашите конкуренти винаги ще искат да ни отслабят и контролират", заяви Путин на срещата.

 

"Дори една държава да направи жест и да предложи да вдигне или облекчи санкциите, незабавно ще се намери друг метод за създаване на проблеми за нас", каза Путин.

Той допълни, че западните компании, напуснали Русия, няма да имат право да се завърнат срещу скромни инвестиции или в ниши, които местният бизнес успешно е запълнил, допълни Путин.

Руският президент заяви, че е помолил правителството да следи внимателно западните компании.

 

"Руският бизнес се научи да работи под наложените западни санкции и успя да задейства алтернативни механизми на сътрудничество с тези чуждестранни партньори, които искат да работят с Русия", каза руският президент, допълва ТАСС.

 

Държавният глава отбеляза също така, че през последните години руският бизнес е бил изправен пред сериозни предизвикателства. "Те включват мощен санкционен натиск, на първо място, ограничения върху международните разплащания и операции на външни пазари. Тези и други действия като цяло подкопават свободата на търговията и инвестициите в глобалната икономика", отбеляза Путин.

Президентът подчерта, че "много" въпроси стоят на дневен ред, включително подобряване на регулаторната рамка за реалния сектор, премахване на ненужните бариери и подобряване на регулаторната среда за бизнеса. "С една дума, говорим за комплексно, многостранно сътрудничество, което, за съжаление, не е без спънки", отбеляза Путин."Уверен съм, че моите колеги от правителството, заедно с вас, бързо ще разрешат тези въпроси и ще взаимодействат с вас в интерес на държавата и бизнеса", изтъкна държавният глава на Русия.

Светът се променя бързо. Глобалните баланси се пренареждат и се изгражда нов световен ред. В този процес ислямският свят и африканският континент, които в продължение на много години са били под влиянието на външни сили в икономическо, политическо и културно отношение, се намират в критичен момент на определяне на собствената си съдба. Вече е неизбежно тези две велики сили да действат заедно и да се превърнат в силен актьор в новия световен ред. Успехът на този съюз ще зависи от неговото консолидиране под силен покрив. Именно тук Организацията на тюркските държави (ОТД) може да изиграе ключова роля. Новият световен ред може да бъде структуриран под този съюз.
 
Исторически и културни връзки, които осигуряват стабилна основа
 
Връзките между ислямския свят и Африка датират от стотици години. Разпространението на исляма в Субсахарска Африка се е осъществявало чрез търговски пътища, като в този процес са се засилвали не само религиозните ценности, но и икономическите партньорства. По време на Османската империя много региони в Африка са били в пряка връзка с Истанбул.
Днес милиони хора в Африка си спомнят тези исторически връзки и търсят нови възможности за сътрудничество.
 
Африка, с население над 1,4 милиарда души, обширни природни ресурси и развиващи се икономики, се превръща в един от водещите континенти на бъдещето. Въпреки това, колониалното минало на Запада и съвременните неоколониални политики затрудняват континента да застане на собствените си крака. От своя страна, ислямският свят, въпреки че разполага с огромни човешки ресурси и енергийни резерви, продължава да бъде подложен на вътрешни конфликти, политическа нестабилност и външни намеси. Но това трябва да се промени.
 
Организацията на тюркските държави: Силен съюз за стратегическо обединение
 
Обединението на Африка и ислямския свят не е просто идеал, а икономическа и стратегическа необходимост. В този процес Организацията на тюркските държави може да изиграе ключова роля като катализатор.
Тази организация, включваща Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан, може да действа като мост между Африка и ислямския свят както в геополитически, така и в икономически план.
 
ОТД може да разработи съвместни проекти в много области, като разширяване на търговията с Африка, сътрудничество в отбранителната индустрия, изграждане на транспортни и логистични коридори, селско стопанство и трансфер на технологии. Ако се комбинира производственият капацитет и енергийните ресурси на тюркския свят с потенциала за добив и пазарна реализация на природните богатства на Африка, може да бъде създаден независим и мощен икономически блок.
 
Дълбоките исторически и икономически връзки на Турция с Африка и инвестициите ѝ през последните години могат да подкрепят и разширят африканската инициатива на ОТД. Например, проекти на Турция в отбранителната индустрия в Африка (технологии за БЛА/СБЛА, военни образователни програми), развитие на логистичната инфраструктура (железопътни линии, пристанища и енергийни коридори) и дипломатическото ѝ присъствие в Африка могат да послужат като модел и за останалите тюркски държави. Чрез съвместни действия с Африканския съюз и Организацията за ислямско сътрудничество, ОТД може да създаде независима икономическа система, защитена от западните експлоатационни механизми.
 
Тюркският свят като алтернативна сила в новия световен ред
 
Днес новите икономически блокове като BRICS показват, че глобалната власт се измества от Запада към Изтока. Ако ислямският свят и Африка действат заедно, те могат да създадат нова ос, противопоставяща се на западната хегемония. За да бъде този съюз успешен, е необходима силна лидерска роля и добре организирана стратегия. Именно тук Организацията на тюркските държави може да обедини Африка и ислямския свят под единен покрив по по-организиран и ефективен начин.
 
Този съюз няма да бъде само икономически, но и политически и военен. Стратегическите инвестиции на тюркската отбранителна индустрия в Африка, военните образователни програми и енергийните проекти могат да намалят зависимостта на континента от Запада. Укрепването на отбранителното и сигурностното сътрудничество между Африка и ислямския свят може да бъде сериозен възпиращ фактор срещу едностранните западни интервенции.
 
Светът навлиза в нова епоха и ако ислямският свят, Африка и тюркският свят действат заедно, това няма просто да повиши благосъстоянието на народите им, но ще предостави и силна алтернатива за глобален мир и справедливост. Вместо световен ред, основан на западната доминация, е възможно да се изгради нов модел, базиран на братство, съвместно развитие и справедливо разпределение на ресурсите.
 
Всеки ход, направен днес, ще допринесе за изграждането на силна цивилизация утре. Съюзът между ислямския свят и Африка под егидата на Организацията на тюркските държави може изцяло да промени световния баланс на силите.
Време е за независимост и развитие!
Време е за съвместни действия!
 
Рафет УЛУТЮРК
Новият директор на Националното разузнаване Тълси Габард направи поредица от гръмки изявления,които шокираха публиката с мръсния дол на американската действителност, която дълги години беше представяна като руска пропаганда. Пропагандата обаче се оказа вярна.
Съюзникът на Тръмп говори за фактите за мащабна корупция в Белия дом, фалшифициране на доказателства, оправдаващи инвазията в Ирак, присъствието на тайни американски биолаборатории в Украйна и други части на света и нарече сирийските терористи екстремисти и клон на Ал Кайда (забранена в Русия и призната за терористична организация), съобщава Bloknot.
Тулси Габард каза, че в момента Сирия се контролира от клон на Ал Кайда, ръководен от джихадиста Абу Мохамед ал Джулани, припомняйки, че именно той е "танцувал по улиците" след атаките от 11 септември и убийството на американски войници. В същото време властите на Башар Асад, подчерта Габард, нарушават човешките права, но в същото време са „най-добрият шанс“ да попречат на терористите да завземат властта.
Габард каза още, че в Украйна има биолаборатории, финансирани от САЩ.
„В Украйна има повече от 25 финансирани от САЩ биолаборатории, които, ако бъдат хакнати, могат да освободят и разпространят смъртоносни патогени в САЩ и по света. Трябва да предприемем действия сега, за да предотвратим бедствието. „САЩ/Русия/Украйна/НАТО/ООН/ЕС трябва незабавно да наложат прекратяване на огъня около тези лаборатории, докато не бъдат обезопасени и патогените не бъдат унищожени“, каза Габард.
Тя също така обвини 51 служители на разузнаването в корупция и разкритикува Джо Байдън и цялата Демократическа партия за използването на разузнавателните агенции като оръжие.
„Тони Блинкен настоя за „писмо от 51 бивши висши служители на разузнаването“, което отхвърля лаптопа на Хънтър Байдън като дезинформация, специално предназначена да помогне на Байдън да спечели изборите“, каза Габард.
Тя също така каза, че твърде много погрешни, недостатъчни или изкривени разузнавателни данни са довели до скъпи провали и са подкопали националната сигурност на САЩ. Самата Габард, която е ветеран от битките в Ирак, цитира като пример нахлуването в тази страна, което се основава на фалшиво оправдание.
Когато сенатор Майкъл Бенет се опита да предизвика Габард, заявявайки, че посланията й са в съответствие с руската пропаганда, тя контрира, че просто казва истината.
„Искам да се уверя, че Русия няма място в ума ви, в сърцето ви или в каквито и да било политически препоръки, които правите или не правите“, каза сенаторът републиканец Джери Моран по време на изслушването.
„Единственото ми задължение и отговорност е към собствената ни нация, собствената ни сигурност и интересите на американския народ“, каза му Габард.
Габард е служила в армейския резерв повече от две десетилетия и е била изпратена в няколко бойни зони по време на кариерата си. Освен това е служила осем години в комисиите по външните работи и въоръжените сили на Камарата на представителите. Тулси Габард преди това беше член на Демократическата партия, но напусна нейните редици през октомври 2022 г. поради редица разногласия по ключови въпроси, по-специално нейното противопоставяне на подкрепата за Украйна. Тя стана член на Републиканската партия месец преди последните президентски избори в САЩ.
По-рано Тулси Габард заяви, че САЩ са виновни за започването на конфликта в Украйна, защото „провокират“ Русия в продължение на много години. Тя също обвини Вашингтон, че иска да „убие възможно най-много руснаци чрез ръцете на украинци“.
По-рано руски и украински опозиционни политици многократно са заявявали, че американски биолаборатории работят в Украйна, което може да навреди на населението и околната среда.
Руското министерство на отбраната съобщи, че изучава патогени на холера и антракс, открити в американски биолаборатории в Украйна. Преди това Китай призова Съединените щати да разкрият подробности за своите тайни биолаборатории, работещи по целия свят.
Генерал Кирилов, който беше убит от узбек по заповед на ГУР, говори много за американските биолаборатории в Украйна, но мнозина отхвърлиха тази информация, считайки я за пропаганда.
Генерал Кирилов беше убит, но всички материали останаха при специалистите в Русия, всички факти, аудио, видео, буквално всичко. Съвсем скоро всичко това ще бъде приложено в действие - няма да изглежда като дреболия.
Убийството на Кирилов е отровно отмъщение, плъхове под ръчен контрол на бандата еврейски изроди на Байдън.
Евреите бяха тези, които крояха планове да убиват с биологични оръжия: Украйна, Русия, Беларус, Молдова и т.н.
Скоро ще разберете всичко, еврейските дяволи няма къде да бягат - освен на Луната.“
Източник : "Фейсбук"

Зависимостта на Европа от Турция и стратегическото бъдеще

През последните години Европейският съюз (ЕС) се сблъска с множество кризи: икономическа рецесия, енергийна криза, миграционни вълни, заплахи за сигурността и проблеми с военната независимост. В този процес Турция привлича все повече внимание като нарастващ по сила актьор. 
В публикуваната от ЕС карта присъстват Турция и Турската република Северен Кипър, което може да е знак, че Европа започва да признава ролята на Турция.
 
Но въпросът не е само в символичните карти. Европа наистина има нужда от Турция за своето бъдеще. Какви са основните причини за тази зависимост?
 
1. Възможно ли е създаването на Европейска армия? Ще стане ли без Турция?
 
Дълго обсъжданата идея за „Европейска армия“ има за цел да създаде обща система за отбрана. Но тук възниква един голям проблем: колко силни са европейските държави във военно отношение?
 
Зависимост от САЩ: Европейските страни разчитат в голяма степен на САЩ за сигурността си. 
В рамките на НАТО Вашингтон осигурява по-голямата част от военната мощ на Европа. 
Но приоритетите на САЩ се променят, а Вашингтон настоява Европа сама да поеме отговорността за своята отбрана.
 
Ограничен военен капацитет: Повечето европейски страни разполагат с ограничени армии и недостатъчно развита военна индустрия. Въпреки че страни като Германия, Франция и Италия са силни, те нямат оперативния опит на Турция.
 
От друга страна, Турция:
✅ Притежава втората по големина армия в НАТО.
✅ Изгради независима отбранителна индустрия.
✅ Разполага с богат опит в трансграничните военни операции.
 
В тази ситуация Европа не може да осигури военна независимост без Турция. Създаването на ефективна Европейска армия без сътрудничество с Турция е почти невъзможно.
 
2.Икономическите кризи в Европа и нарастващата икономика на Турция
 
През последните години европейската икономика е изправена пред сериозни предизвикателства:
 
Енергийна криза: След войната между Русия и Украйна зависимостта на Европа от природния газ се превърна в сериозен проблем. В този контекст Турция заема ключова позиция като енергиен коридор между Изтока и Запада.
 
Застаряващо население: Намаляващата раждаемост и недостигът на работна сила се превръщат в голяма заплаха за европейските икономики. Турция, със своето младо и динамично население, е страната, която може да компенсира този недостиг.
 
Производствена мощ: Високите производствени разходи в Европа и зависимостта от Китай крият сериозни рискове. Турция, със своята укрепваща индустриална инфраструктура, се превръща в основен производствен център за Европа.
 
В бъдеще, не Турция ще има нужда от ЕС, а ЕС ще се нуждае от Турция. Защото Турция разполага с потенциала да реши много от икономическите проблеми, с които Европа не може да се справи.
 
3. Миграционната криза и стратегическата роля на Турция за Европа
 
Една от най-сериозните кризи, пред които Европа се изправя през последните години, е неконтролируемата миграция.
 
Войната в Сирия, ситуацията в Афганистан и вълните от мигранти от Африка заплашват социалната и демографската стабилност на Европа.
 
През 2016 г. Турция и ЕС подписаха споразумение за миграцията, в резултат на което Турция приюти милиони бежанци и предотврати още по-голяма криза в Европа.
 
Ако Турция отмени строгите мерки за контрол на миграцията, балансът в Европа може да бъде напълно разрушен.
 
Затова Турция не е просто „буферна зона“ – тя е ключов фактор за социалната и икономическата стабилност на Европа.
 
4. Може ли Турция да се превърне в алтернативен център на властта в Европа?
 
През последните години Турция все повече укрепва позициите си на регионален и глобален играч. Докато икономическата и политическата мощ на ЕС намалява, Турция изгражда нови съюзи и увеличава влиянието си.
 
Организацията на тюркските държави: Водена от Турция, тази организация, обединяваща Азербайджан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан, може да се превърне в алтернатива на ЕС в икономическо и политическо отношение.
 
Засилени връзки с Балканите и Близкия изток: Турция разширява икономическите и политическите си отношения с Балканските държави и Близкия изток.
 
Лидерство в отбранителната и технологичната индустрия: Разработването на турски безпилотни летателни апарати (БЛА) и военни технологии укрепи Турция като водеща военна сила.
 
Докато Европа губи влияние, Турция поема все по-активна роля като регионален лидер. В бъдеще все повече държави може да предпочетат да бъдат под ръководството на Турция, а не на ЕС.
 
Заключение: Не Турция се нуждае от Европа, а Европа от Турция!
 
Днес Европа е силно зависима от Турция по отношение на сигурността, икономиката, миграцията и енергетиката. В същото време Турция се утвърждава като независима сила, която контролира стратегически важни аспекти за ЕС.
 
С всеки изминал ден зависимостта на Европа от Турция нараства, докато зависимостта на Турция от Европа намалява.
 
През следващите години можем да станем свидетели на възхода на Турция като глобална сила, докато Европа може да бъде принудена да влезе под ръководството на Турция.
 
Тази истина трябва да бъде осъзната от всички:
Европа не може да върви напред без Турция. Но Турция може да продължи да се развива и без Европа!
Рафет Улутюрк

Ходът на Турция в Сирия: Послание към един мълчалив свят

Посещението на сирийския президент в Турция през последните дни надхвърли рамките на обикновена дипломатическа среща между две страни. Това посещение отвори вратата към нова ера в Близкия изток, който от години е в центъра на хаоса. Докато светът мълчаливо наблюдаваше това посещение, не можа да пренебрегне една очевидна истина: вече е напълно ясно към кого е свързана Сирия и под чий контрол се намира.
 
Това посещение още веднъж разкри дипломатическата и стратегическата мощ на Турция в региона. Фактът, че лидерът на страна като Сирия, която от години е потънала в гражданска война и се е превърнала в шахматна дъска за международните сили, стъпи в Анкара, показва, че ролята на Турция в Близкия изток вече не е просто наблюдател или посредник. Турция е активна сила, която оформя събитията в региона.
 
Светът посрещна това посещение с мълчание, тъй като геополитическите последици от тази ситуация все още не са напълно осъзнати. Тази дипломатическа среща, проведена пред очите на САЩ, Русия и Европа, ясно показа как Турция раздава картите в Близкия изток. Турция вече не е просто страна, която защитава границите си; тя е актьор, който пренарежда регионалното уравнение и променя баланса.
 
Но най-забележителният ход в този дипломатически процес тепърва предстои. Сега погледите са насочени към предстоящата историческа среща в Дамаск. Очаква се срещата да се проведе в хотел „Семирамис“, където ще присъстват президентът Реджеп Тайип Ердоган и лидерът на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели. Тази визита няма да бъде просто ръкостискане между лидерите на две страни, а среща, на която ще се поставят основите на новата архитектура на Близкия изток. Този силен дипломатически ход на Турция ще се превърне в спектакъл, който световната общественост ще наблюдава с възхищение.
 
В този процес може би най-забележителното е новото виждане на Турция, което надхвърля историческите ѝ граници. Картата на Мисак-ъ Милли някога определяше националните граници и цели на Турция. Но днес тази карта е буквално разкъсана и за Турция започна нова ера. Турция вече не е просто страна, която е преминала отвъд границите на Мисак-ъ Милли; тя е актьор, който оформя и насочва събитията на регионално и глобално ниво. Новата Турция е излязла далеч отвъд старите граници и отново заявява името си на света със своята дипломатическа, военна и икономическа мощ.
 
Докато светът с нетърпение очаква силното послание, което Ердоган и Бахчели ще изпратят от Дамаск, тази стъпка ще се превърне в повратна точка, която ще затвърди регионалното лидерство на Турция. Докато Турция се превръща в ключ към мира, стабилността и реда не само в Сирия, но и в целия Близък изток, светът ще стане свидетел на този нов баланс на силите със скрито, но дълбоко възхищение.
 
В заключение, посещението на сирийския президент в Турция и предстоящата важна среща в Дамаск са голямо послание, което се отправя пред очите на един мълчалив свят. Турция е направила силни стъпки в процеса на оформяне на Близкия изток и ехото от тези стъпки вече се усеща не само в региона, но и в целия свят. Турция, която е преминала отвъд границите на Мисак-ъ Милли, вече пише правилата на играта в региона и дори мълчанието в този нов ред е вид одобрение. Светът гледа с възхищение към архитекта на тази нова ера.

На 4 февруари 1945 г. лидерите на САЩ, СССР и Великобритания се събират в черноморския курорт Ялта на полуостров Крим при пълна секретност.

Събитието се организира в крайната фаза на Втората световна война (1939-1945), когато Червената армия е на по-малко от 100 километра от Берлин. В конференцията участват американският президент Франклин Д. Рузвелт, руският лидер Йосиф В. Сталин и британският премиер Уинстън Чърчил. Очакванията са били срещата да се превърне в конференция на "четиримата големи", но в крайна сметка генерал де Гол не е поканен и Франция отсъства от масата на преговорите.

 

Именно в черноморския руски курорт Рузвелт, Сталин и Чърчил съгласуват ударите си срещу Хитлер и подписват обща декларация, "отнасяща се до статута на бъдеща освободена Европа". 

Темата за тристранната среща се обсъжда седмици, преди тя да се случи, а БТА връща лентата в архивите и припомня информационния бюлетин отпреди осем десетилетия. 

Вашингтон, 9 януари 1945 г. /Ройтер/ Специалният дописник на в. "Дейли Мейл" се научава от добър източник във Вашингтон, че председателят Рузвелт желае да се срещне по възможност в най-скоро време с г-н Чърчил и с г-н Сталин. Очаква се, че г-н Рузвелт ще отпътува за мястото на срещата почти непосредствено след официалното поемане на новия председателски мандат на 20 януари.

 

Една от темите, които вълнуват дипломатическите и журналистическите среди е участието в срещата на Франция и генерал де Гол:

 

Москва, 16 януари 1945 г. /ТАСС/ Американската осведомителна агенция Асошиейтед прес е разпространила едно съобщение, според което по искане на Франция, Съветският съюз е отправил искане до САЩ и Великобритания генерал де Гол да бъде поканен на предстоящата конференция между г-та Чърчил, Рузвелт и Сталин. (...)

Агенция ТАСС е упълномощена да заяви, че това съобщение не отговаря на действителността.

***

 

Вашингтон, 17 януари 1945 г. /Франс прес/ Срещата на тримата няма да се превърне в срещата на "четирима", заяви вчера г-н Рузвелт (...).Г-н Рузвелт отказа да отговори на въпроса за датата на срещата и за пътуването на неговия секретар (...) за Париж. Британският премиер за срещата на "тримата големи", както е известна по онова време конференцията:

Лондон, 19 януари 1945 г. /Ройтер/ В своята вчерашна реч, произнесена в Камарата на общините, г-н Чърчил е казал между другото и следното:

"Безсъмнено, срещат се и други опасности, но имайки предвид цялостното положение, аз никога не съм бил в състояние, както сега, да заявя пред Камарата, че мощта и нарастващото превъзходство на обединените народи, както и военната солидарност между тримата големи съюзници, са сигурни.

 

Вярно е, че ние се натъкваме на политически недоразумения и затруднения повече или по-малко важни. Ето защо аз съм толкова щастлив да чуя председателя на Съединените щати да заяви публично във вторник, че той желае в най-скоро време да се срещне с мен, както и с маршал Сталин. Министърът на външните работи и аз, заедно с нашите военни и технически сътрудници, ще присъстваме непременно на тая среща, и то веднага щом бъдем повикани."

 

"Аз възлагам големи надежди на тая среща, и то именно в момента, когато ще може да се пристъпи към разглеждането на по-големите проблеми, които ще предстоят да бъдат разрешени от победителите (...). Мога да ви уверя, че с вашата подкрепа, каквото и да стане, британският народ и британското общежитие могат да бъдат сигурни, че нашето знаме ще продължи да се развява като знаме на свободата."

Присъствието или отсъствието на Франция се запазва като постоянна червена нишка в коментарите преди конференцията:

Париж, 25 януари 1945 г. /Ройтер/ Генерал де Гол заяви тази сутрин на една важна конференция на печата, че Франция не е била поканена да участва в конференцията на "тримата големи водачи".

 

Когато един от представителите на печата го запита дали Франция е получила покана за тази конференция, де Гол отговори: "Ние узнахме, че ще има среща между водачите на съюзените народи. Франция не е поканена на тази среща".

В отговор на въпроса: "Франция направила ли е постъпки, за да бъде поканена?", де Гол отговори: "Ние сме в отлични дипломатически отношения със СССР, Великобритания и Съединените щати. Тези отношения са така близки, че тия народи не могат да се съмняват в нашето желание да участваме на тяхната среща". (...)

 

Мястото и времето на конференцията също се коментира много, а персийският шах предлага отново да е домакин на събитието:

Техеран, 26 януари 1945 г. /ТАСС/ Персийският шах е отправил телеграми до г-та Сталин, Чърчил и Рузвелт, заявявайки, че ще бъде много щастлив да приюти в своята столица новата конференция на "тримата", и че за тази цел държи своите дворци на тяхното разположение.

***

Вашингтон, 29 януари 1945 г. /Франс прес/ В тукашните добре осведомени среди се очаква, че на конференцията на "тримата" ще бъде повдигнат въпросът за евентуалното влизане на СССР във войната срещу Япония. В същите среди се смята, че не се касае да се узнае дали СССР ще вземе участие в разгромяването на Япония, а кога СССР ще реши да се намеси в конфликта... (...)

 

Американски совалки в Европа преди срещата:

Лондон, 29 януари 1945 г. /Ройтер/ Съобщава се официално, че Хари Хопкинс, администратор на службата за "заемане или даване под наем" и личен пратеник на председателя Рузвелт, е бил неотдавна в Лондон.

Вярва се, че посещението на Хопкинс в Лондон е във връзка с приготовленията за предстоящите разговори Чърчил-Рузвелт-Сталин.

***

Париж, 29 януари 1945 г. /Франс прес/ Жеро Жуве, директор на политически отдел на агенция Франс прес, пише следното: Посещението на Хари Хопкинс, личен пратеник на г-н Рузвелт в Париж, запази строго личен характер.

 

Г-н Хопкинс, който извършва осведомително пътуване в големите столици, дойде от Лондон. Вярва се, че той е отпътувал за Рим, където ще посети предимно Светия Престол. (...)

Узнава се от добре осведомен източник, че в настоящия момент не се предвижда никаква промяна в предвидената конференция между водачите на великите съюзени народи.

Г-н Хари Хопкинс пристигна в Париж на 26 януари и в събота води разговор с генерал де Гол и след това с министъра на външните работи на Франция г-н Жорж Бидо, който даде обед в чест на представителя на г-н Рузвелт, присъстваха министри от френския кабинет и посланика на САЩ в Париж г-н Кафри. (...)

***

Рим, 30 януари 1945 г. /Ройтер/ Г-н Хари Хопкинс се срещна тая заран с Папата, след като вчера бе приет от италианския министър на външните работи де Гаспери.

***

Рим, 30 януари 1945 г. /Ройтер/ Г-н Хари Хопкинс, специалният пратеник на г-н Рузвелт, заяви днес на една журналистическа конференция в Рим: "Основните военни цели на "големите трима" не се различават, макар че има все още много и важни подробности, които трябва да се изгладят. Третирането на обширните територии, които бяха неотдавна завзети или освободени от армиите на обединените народи, представлява доста трънлив проблем. С този проблем повече, отколкото със сегашното водене на войната, конференцията на големите трима ще трябва да се занимае." (...)

В информационния поток се прокрадват и слухове за организирането на срещата в района на Средиземноморието:

Кайро, 30 януари 1945 г. /Ройтер/ Предстоящата среща на "големите трима" даде повод на поток от слухове в Египет, които предизвикаха реквизирането с оглед на конференцията на големите хотели в Кайро "Хелуан" и "Асуан". Разследването показа, че всички тия съобщения са засега неоснователни. Общото мнение на египетската публика е, че конференцията ще се състои някъде в Източен Египет, за да може Сталин да продължава да командва армиите си в сегашната критична фаза на войната.

***

Мадрид, 2 февруари /Ройтер/ Тук се носеха слухове, че министър-председателят Чърчил е пристигнал в Гибралтар със самолет в сряда вечерта.

Дори и след началото на разговорите в Ялта, неяснотите около конференцията витаят. Срещата е обгърната в тайнственост, официалното съобщение за провеждането ѝ е чак на 8 февруари:

Ню Йорк, 5 февруари 1945 г. /Ройтер/ В. "Ню Йорк Таймс" помества днес съобщения от Анкара, че според турските среди тримата големи водачи са на среща в руска територия в зоната на Черно море.

***

Вашингтон, 5 февруари 1945 г. /Ройтер/ Сълцбергер, главният чуждестранен кореспондент на "Ню Йорк Таймс", съобщава днес от Анкара:

Срещата на "големите трима" става (...) някъде в Черно море, вероятно, в териториалните води на Съветския съюз. Според турски среди възможно е, щото част от срещата да се състои на някой параход, плуващ не под съветско знаме. Той добавя, че общото мнение в Анкара е, че срещата ще бъде вероятно удължена поради многобройните военни, стопански и политически проблеми, които ще трябва да бъдат разгледани. Това възрение не съвпада с декларацията, направена през последната седмица от Хари Хопкинс, според която срещата щяла да бъде кратка.

Според по-раншни сведения от Кайро, съюзнически морски и въздушни сили патрулират на мястото, където са събрани тримата, като по този начин упражняват най-строги мерки за сигурност. Тези сведения добавят, че само няколко доверени офицери, които са същевременно и специалисти радиотелеграфисти и свързочници, знаят къде са събрани тримата. (...)

***

Париж, 6 февруари 1945 г. /Франс прес/ Твърди се, че конференцията на тримата съюзнически водачи се е състояла в Сочи, в Кавказ. (...)

***

Лондон, 6 февруари 1945 г. /Ройтер/ Едно положително указание, че първият министър на Великобритания г-н Чърчил се намира в момента на конференция със Сталин и Рузвелт, бе дадено днес от сър Уолтър Ситрин на световната конференция на работническите синдикати. Той каза, че е било предвидено, Чърчил да поздрави въпросната конференция, обаче, междувременно "е била уредена срещата между трите велики сили, която се състоява точно в този момент.

***

Лондон, 6 февруари 1945 г. /Ройтер/ Политическият коментатор на агенция Ройтер в Лондон Фрзейзър Уайтън съобщава: Изявлението на сър Уолтър Ситрин, според което дългоочакваната среща между първия министър Чърчил, президента Рузвелт и маршал Сталин, се състоява в момента, идва точно две години и два месеца след конференцията в Техеран.

Мястото на срещата между тримата се все още държи в тайна, макар че сведения, произлизащи от чужбина, твърдят, че то е някъде в зоната на Черно море. Ефектът от срещата между тримата ще бъде от не по-малко значение, отколкото този през месец ноември и декември 1943 г. (...)

Официалното оповестяване на информация за конференцията идва на четвъртия ден от началото ѝ:

Москва, 8 февруари 1945 г. /ТACC/ Председателят на северноамериканските Съединени щати, маршалът на Съветския съюз и първият министър на Великобритания са на среща в настоящия момент в зоната на Черно море, придружени от съответните началници на щабовете, от тримата министри на външните работи и от други свои сътрудници. Тяхното намерение е да установят плановете за доизкарване докрай победата над общия неприятел и за установяването, заедно с техните съюзници, на здравите основи на един траен мир. Срещите между тримата продължават непрекъснато.

Конференцията започна с разисквания върху военното положение. Било е разгледано настоящото положение по всички европейски фронтове и са били разменени най-пълни взаимни сведения относно същите. Съществува пълно разбирателство за общите военни действия в крайната фаза на войната срещу нацистка Германия.

Военните щабове на трите правителства са заети в момента с изработването в съвместна работа на подробните планове.

Започнали също така разисквания върху проблемите за установяването на един сигурен мир. Тези разисквания ще обхванат общите планове за окупацията и контрола на Германия, политическите и стопански проблеми във връзка с освободена Европа, както и предложенията за най-бързото възможно установяване на една трайна международна организация за поддържаното на мира.

Комюнике ще бъде издадено при приключването на конференцията.

И коментарите:

Лондон, 8 февруари 1945 г. /Ройтер/ Пол Скот Ренкин, специален дописник на агенция Ройтер във Вашингтон, съобщава: Новината за срещата на "големите трима" дойде като завършек на усилената печатна кампания в Съединените щати срещу тайната, заобикаляща срещата. Новината бе съобщена на полупразната зала на приемане на представителите на печата в Белия дом. Във Вашингтон се смята, че най-важният от въпросите на дневния ред е тоя във връзка с третирането на Германия.

Хари Хопкинс, съветник на председателя поясни, че Рузвелт възнамерява да наложи някои строго определени възгледи във връзка с европейското уреждане и освободените зони. Съобщава се от меродавен източник, че председателят има намерение да настоява енергично за прекратяването на едностранната дейност в освободена Европа и да се позове за общото съюзническо разглеждане на тия въпроси.

***

Ню Йорк, 8 февруари 1945 г. /Ройтер/ Дописникът на в. "Дейли Мейл" съобщава следното: Във Вашингтон се очаква, че конференцията на "големите трима" ще продължи вероятно и през първите дни на идната седмица. (...)

Общото мнение тук е, че това е последната зима на войната и англичани, и американци сега очакват, че установената вече връзка с руското военно командване ще продължи и занапред, като в тази специална комисия вземат участие представители и на САЩ.

***

Вашингтон, 9 февруари 1945 г. /Франс прес/ В уводна статия в. "Ню Хералд" се занимава с обстоятелството, че г-та Рузвелт, Чърчил и Сталин са разглеждали предимно въпросите, свързани с отношението към Германия, политиката, която ще се следва спрямо освободените страни, както и със създаването на един международен ред. Вестникът се надява, че резултатите, които ще се постигнат, ще бъдат същевременно и окончателни и напълно известни на целия свят. Последното си остава все пак само една надежда.

Вестникът добавя, че "г-н Рузвелт никога не е държал Съединените щати в течение на тайните на своята лична политика, въпреки че сега ние бихме могли добре да го подпомогнем. Рузвелт носи пълна отговорност за резултата от тази конференция, която е може би най-значителната в нашето време.

За наш интерес и в интерес на целия свят, ние му пожелаваме да успее", заключава вестникът.

***

Ню Йорк, 9 февруари 1945 г. /Ройтер/ В. "Ню Йорк Таймс" в уводна статия за конференцията на големите трима пише днес: "Присъствието на голям брой генерал-щабни експерти показва, че решенията на конференцията ще бъдат взети с по-голяма точност, отколкото в Техеран, където опущението да се изяснят по-конкретните подробности подготви пътя за недоразумения. Самото това обстоятелство трябва да даде на каквито и споразумения да бъдат постигнати характер на рамки за идещия мир, които мъчно биха могли да бъдат изменени по-късно. В тоя смисъл, събранието може да бъде наистина по-важно от всяка конференция за мир, която ще последва." (...)

***

Вашингтон 10 февруари 1945 г. /Франс прес/ В. "Вашингтон пост" очаква резултатите от разговорите между големите трима да станат известни след около шест дни. Вестникът подчертава, че САЩ навлизат в една нова ера с решението cи да поемат своята отговорност по отношение на международните планове и по-специално при уреждана на европейските въпроси. Във Франция незадоволството от неучастието на Франция в срещата продължава, казва вестникът (...).

Срещата приключва на 11 февруари 1945 г. Сталин, Рузвелт и Чърчил разглеждат и начертават военните планове на трите съюзнически държави за окончателния разгром на нацистка Германия и набелязват основните принципи на следвоенния международен ред след Втората световна война с прякото участие на трите държави. Съставена е и подписана Декларация за освобождението на Европа, която предвижда хармонизиране на политиките на трите държави и съвместните им действия при решаване на политически и икономически проблеми на освободена Европа в съответствие с демократичните принципи. Взето е решение за създаването на ООН, както и СССР да се включи във войната с Япония след капитулацията на Германия и края на военните действия в Европа.

Официално комюнике за разговорите е разпространено ден след края ѝ:

Лондон, 12 февруари 1945 г. /Ройтер/ В издаденото тази вечер общо комюнике от страна на г-та Чърчил, Рузвелт и Сталин се казва, че са били установени обширни планове за окончателната победа над Германия, за нейната окупация и разоръжение, включително "унищожаването завинаги на германския генерален щаб".

От съобщението личи, че "големите трима" са се срещнали на една осемдневна конференция в Ялта, в Крим. То предвижда унищожението на цялата германска военна екипировка, контрол над германската индустрия и призоваването на военните престъпници на съд. Франция ще има да играе своята роля при изпълнението на тези планове заедно с Великобритания, СССР и САЩ. Национал-социалистическата партия и всички нацистки организации ще бъдат издъно изкоренени. В съобщението се казва по-нататък, че cа одобрени плановете за установяването на следвоенна Полша и за бързото възстановяване на Югославия. (...)

В общата декларация се казва:

През изтеклите осем дни на полуостров Крим се срещнаха Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания, Франклин Д. Рузвелт, председател на северноамериканските Съединени щати и маршал Сталин, председател на съвета на народните комисари на СССР, заедно с външните министри и началниците на щабовете, както и с други свои сътрудници. Пълни взаимни сведения бяха разменени. Бе установено времето, както и съгласуването на нови и още по-силни удари, които нашите армии и въздушни войски ще нанесат в самото сърце на Германия откъм изток, запад, север и юг, като се постигна пълно разбирателство и се изработиха подробни планове. Нашите съгласувани военни планове ще бъдат известени само тогава, когато ние ги изпълним, обаче вярваме, че тясното сътрудничество, постигнато между трите щаба на тази конференция, ще успее да скъси войната. (...)

Ние сме решени за възможно най-ранното установяване с нашите съюзници на общата международна организация за запазване на мира и сигурността. Ние вярваме, че това е от съществено значение, за да се предотврати нападението и да се отстранят политическите, стопанските и социалните причини за войната чрез тясно и продължително сътрудничество на всички миролюбиви народи. (...) Ние се споразумяхме конференцията на съединените народи да бъде свикана да се събере в Сан Франциско в САЩ, на 25 април 1945 г. (...).

***

Лондон, 13 февруари 1945 г. /Ройтер/ /Продължение на съобщението на агенция Ройтер от 12 февруари във връзка с разговорите между маршал Сталин, г-н Рузвелт и г-н Чърчил/ (...)

Ние изработихме и преподписахме декларация, отнасяща се до статута на бъдеща освободена Европа. Тази декларация предвижда една съгласувана политика на трите сили и съвместно действаме от тяхна страна за разрешаване на политическите и стопански проблеми в освободена Европа, съобразно принципите на демокрацията. (...)

Само чрез непрекъснато и засилено сътрудничество и разбирателство между нашите три страни и между всички миролюбиви народи, може да бъде осъществена най-високата мечта на човечеството - здрав и траен мир, който по текста на Атлантическата харта, "ще даде възможност на всички хора във всички земи да живеят освободени от всякакъв страх и бедствия".

Подписали: Уинстън Чърчил, Франклин Д. Рузвелт, Й. В. Сталин." (...)

Чърчил е пътувал до Ялта със самолет, а Рузвелт, на път към Черно море, е посетил остров Малта.

Страница 1 от 57

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co