На фона на безпрецедентната енергийна криза, ударила Великобритания, премиерът Борис Джонсън заяви, че правителството планира да насочи страната към производство на електроенергия изключително от възобновяеми източници до 2035 г.

Въпреки това, в момента в кралството е преустановена програмата за ликвидация на въглищните ТЕЦ. Нещо повече, недостигът на електроенергия достигна такова ниво, че от властите открито се изисква да съживят ядрената програма и спешно да започнат строителството на нови атомни електроцентрали. В противен случай експертите заплашват, когато англичанинът поиска да си свари чай, ще трябва да иска разрешение от Путин.

Кралство Великобритания в областта на енергетиката отдавна е известно със своята ожесточена борба за опазване на околната среда, неприязън към въглищата и пълната победа на алтернативни източници на генериране. В действителност всичко това е нищо повече от старателно създаден мит, който няма нищо общо с реалността, и това до голяма степен се дължи на факта, че в преследване на модни тенденции Лондон е изтласкал на заден план именно енергията на мирния атом. Първи неща обаче първо.

Както често се случва в историята на човечеството, войната се е превърнала в двигател на прогреса. По времето, когато танковите групи на Червената армия и Вермахта се бият до смърт на Курската дъга, американците и англичаните в Квебек, Канада, сключват тайно споразумение за започване на работа по проекта “Манхатън”. Същият, в чиито рамки са разработени първите атомни бомби, които по-късно падат върху японските градове Хирошима и Нагасаки. Англичаните вземат твърде активно участие в проекта, докато на фона на „Манхатън“ тяхната собствена програма, наречена “Тръбни сплави”, е практически неизвестна. През 1946 г. американците решават да притежават еднолично най-мощното оръжие в историята и приемат така наречения закон “Макмеън”, който забранява предаването на научни данни и разработки за деленето на атома на трети страни. Но по това време самите британци са се придвижили напред и още през 1952 г. първата британска атомна бомба е взривена близо до островите Монтебело.

Днес вече не е тайна, че вчерашните ни съюзници в антихитлеристката коалиция сериозно са искали да нанесат масирани бомбардировки на територията на СССР, изтривайки десетки големи градове от лицето на земята, и само появата на собствената ядрена палка на Съюза ни спасява от пълно унищожение.

В същото време съветските учени много бързо осъзнават, че разделеният атом е не само смърт, но и неограничени възможности по отношение на енергията. Първият съветски индустриален ядрен реактор е пуснат в експлоатация в град Обнинск още през 1954 г. Англичаните стигат до подобно заключение много по-късно - първите два реактора на АЕЦ “Хънтърстън” са пуснати в експлоатация едва през 1976 г.

Седемдесетте и осемдесетте години са златният век на британския атом. Шест от седемте действащи атомни електроцентрали днес - “Хънтърстън”, “Торнес”, “Хартълпул”, “Хейшам”, “Хинки Пойнт” и “Данджънс” - са пуснати в експлоатация през този период. Последната атомна електроцентрала в “Сайзуел” е произвела първия си ток през 1995 г., тоест днес тя е на 25 години, а нейните колеги или се приближават, или вече са отпразнували 40 -годишнината си. В основата на всички станции са ГОР (газово охладени реактори) със средна мощност 550-600 мегавата и в момента те са дълбоко остарели. “Сайзуел” вече използва РВН (реактор с вода под налягане), който съответства на руския аналог на ВВЕР, но остава единственият по рода си.

Би било грешка да се мисли, че Лондон не разбира перспективите за това направление, но в началото на 2000-те години в света започна бума на шистов газ, производството на втечнен природен газ нараства бързо - и Великобритания, която направи допълнителен залага върху възобновяеми енергийни източници, напълно задоволявайки нуждите си до определен момент.

В парламента обаче се говореше за необходимостта от изграждане на отделна АЕЦ, която да отговаря на нуждите на Лондон, както и за АЕЦ “Уилфа Нюид”, “Олдбъри”, “Брадуел” и за втори реактор на “Сайзуел” Но нещата не надхвърлиха хартиените чернови и велия дебат. И има много причини за това.

Може би трябва да започнем с факта, че британците днес просто не могат да построят атомна електроцентрала сами. Говорейки за загубата на научната база и деградацията на наукоемките индустрии, обикновено цитираме съседна Украйна като пример. Най -бедната държава в Европа днес, която започна като индустриален лидер преди тридесет години. Великобритания обаче е пример, че дори наличието на огромна сума пари не гарантира запазването на научно-техническата база. Едно е да се занимаваш с финанси и съдебна практика, а съвсем друго е да водиш постоянна научна работа. Всички технически разработки на британците за техните собствени атомни електроцентрали са остарели, а екипът, който въвежда в експлоатация последната АЕЦ “Сайзуел” в голяма степен вече е в пенсия.

Осъзнавайки своята немощ, през 2015 г. тогавашният премиер Дейвид Камерън на среща със Си Цзинпин поиска помощ за съживяване на британския ядрен проект. Пекин се съгласи и страните сключиха предварително споразумение, според което държавната китайска компания трябваше да завърши многострадалния нов реактор на АЕЦ “Сайзуел” и да достави още два реактора своя конструкция в Брадуел. Китайците също изкупиха миноритарен дял в АЕЦ “Хинки Пойнт”.

И тогава започна най -интересното.

Британското правителство първоначално се съгласи да отпусне 20 милиарда лири за изграждането на един реактор в “Сайзуел”, но веднага се намесиха всякакви екологични организации, твърдейки, че Пекин е дошъл на Британските острови не за да построи нов реактор, а за съхранение на собствени ядрени отпадъци тук.

Китайската държавна ядрена компания отрече всички обвинения, но забавянията доведоха до това строителството да не започне. И още миналата година Лондон, верен на съюзническите си задължения, с избухването на търговско-митническата война между САЩ и Китай, едностранно прекрати всички споразумения с китайските ядрени учени. Пекин, който в същото време беше обвинен в потискане на демокрацията в Хонконг и държавна подкрепа за “Хуавей” силно затръшна вратата и оттогава междудържавните отношения далеч не са приятелски.

Друг проблем е, че всички съществуващи британски атомни електроцентрали сега са в частни ръце, което прави изключително трудно от гледна точка на законодателството всякакви опити за финансирането или подпомагането им от бюджета. Освен това в Лондон просто физически липсва план за развитие на ядрената индустрия, който, съчетан със загубените вериги за производство и сътрудничество, прави всяка прогноза чисто спекулативна.

Смешно е, но авторите на инициативата директно пишат, че ако Великобритания все още може да възобнови ядреното строителство, тогава тя трябва да бъде подготвена предварително за война с организации като “Грийнпийс”. Тоест онези, които с удоволствие е насърчавала и спонсорирала през последните години.

Загрижеността на Лондон е разбираема. Нека се обърнем към официалната статистика, публикувана на уебсайта на британското правителство.

За да задоволи нуждите си, кралството се нуждае от около 330 тераватчаса електроенергия годишно, една десета от които се внася от Франция. Към 2020 г. всички ядрени централи с обща инсталирана мощност 8,1 гигавата заемат 20 процента от енергийния баланс, докато възобновяемите източници са почти пет пъти повече - 47,8 гигавата. Тази година доказа, че възобновяемата енергия, разбира се, е много добра и модерна, но само традиционните обекти могат да осигурят надеждни доставки на електричество и топлина за къщите.

Но какво става, когато природният газ достига нови ценови рекорди всеки ден и въглищата не изостават?

Остава единственият изход - енергията на атома, надеждна, доказана и позволяваща изграждането на хоризонт за планиране с дълбочина от половин век. Проблемът на британците, в допълнение към вече изброените, е също, че всички без изключение атомни електроцентрали там са построени с грандиозни закъснения. Например “Данджънс” е строена осемнадесет (1965-1983), а “Хейшам” четиринадесет (1970-1984) години.

Британците се нуждаят от електричество и топлина веднага, но все още не е ясно как Лондон ще се измъкне от тази ситуация.

https://pogled.info/svetoven/evropa/velikobritaniya-se-gotvi-za-nemislimoto.134953

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co