Малко известни "допълнителни такси" увеличават дълговете на закъсалите държави към Международния валутен фонд, показва нов доклад

Заемите, отпускани от Международния валутен фонд (МВФ), са подложени на широка критика за това, че натоварват с дълг бедните и отчаяни държави, които изпитват недостиг на парични средства, като в същото време изискват провеждането на редица вредни реформи – от разрушаването на системите за обществено здравеопазване до налагането на мерки за строги икономии.

Но освен самата главница на дълга и лихвите, които държавите трябва да плащат по нея, има и по-малко известни, но много пагубни доплащания, които се начисляват на най-нуждаещите се държави.

Тези допълнителни такси се начисляват на страните кредитополучателки върху всички останали разходи, уж за да се стимулират страните да изплащат дълговете си по-бързо и да се защитят финансите на МВФ. Но според нов доклад на Центъра за икономически и политически изследвания (CEPR), ляв мозъчен тръст, тези такси са хищнически и наказателни, като налагат опустошителни разходи на страните, които – по дефиниция – са най-лишени от средства.

МВФ започва да прилага допълнителни такси през 1997 г. в отговор на Азиатската финансова криза. Въведени със създаването на Механизма за допълнителни резерви (МДР), надбавките трябваше да стимулират държавите да изплатят дълговете си, като ги облагат с такси за това, че им е отнело много време (повече от четири години) или че са взели заеми над определена сума (повече от 187,5% от квотата им, т.е. парите, които държавите плащат, за да бъдат част от МВФ). С други думи, на държавите се налагат допълнителни такси за това, че дълго време изплащат заемите си или че заемат големи суми – макар и двете да са признак, че тези държави отчаяно се нуждаят от средства.

Но от края на 90-те години на миналия век допълнителните такси станаха стандартни за институцията. От 2009 г. нататък надбавките се прилагат към държавите, които вземат заеми от Сметката за общите ресурси (СОР) – основната сметка на МВФ. Андрес Арауз, икономист в CEPR и съавтор на доклада, казва пред In These Times: „В момента около 16 държави плащат надбавки въз основа на размера на заемите си от Фонда“.

В доклада обаче се констатира, че няма доказателства, че допълнителните такси постигат заявената от МВФ цел да насърчи държавите да изплатят дълга си към МВФ и да се върнат към финансиране от частните пазари. В края на краищата, ако държавите имаха възможност да вземат заеми от частните пазари, те изобщо нямаше да прибягват до кредити от МВФ.

Освен това вече съществуват редица други наказателни „стимули“ за бързо погасяване на задълженията. „Програмите на МВФ често са свързани с тежки условия, които изискват от правителствата да провеждат непопулярни реформи или да ограничават публичните разходи, и по този начин насърчават правителствата да търсят изход възможно най-скоро“, се посочва в доклада.

Най-важното е, че някои държави просто нямат пари. „От малкото държави, които са извършили предсрочни плащания от 2009 г. насам, повечето са европейски държави с високи доходи, които получават подкрепа от институциите на Европейския съюз“, се отбелязва в резюмето на доклада.

Вместо това допълнителните такси просто увеличават смазващите дългове на страните кредитополучателки, като по парадоксален начин нанасят най-големи вреди на страните, които имат най-голяма нужда. Това е моралният еквивалент на лихвар, който увеличава лихвените плащания за хора, които имат проблеми с плащането и няма при кой друг да отидат.

Поради липсата на прозрачност не е известен точния размер на тези допълнителни такси. Но CEPR изчислява, че за петте най-големи настоящи кредитополучатели от фонда – Аржентина, Еквадор, Египет, Пакистан и Украйна – надбавките съставляват 45% от всички неглавни услуги по дълга (например лихвите са друга форма на неглавни услуги по дълга). За 2022 г. сумата  само от комбинираните доплащания за тези пет държави ще възлиза на 2,7 млрд. долара.

За да разберем за какво става дума, си струва да разгледаме по-отблизо най-затъналите в дългове държави от групата. „Аржентина в крайна сметка ще похарчи 3,3 млрд. долара под формата на доплащания в продължение на шест години (2018-2023 г.)“, се посочва в доклада. „Това е девет пъти повече от сумата, която би трябвало да похарчи, за да ваксинира напълно всеки аржентинец срещу Covid-19.“

Данните за Египет са също толкова стряскащи. „В периода 2019-2024 г. Египет ще похарчи 1,8 млрд. долара за допълнителни такси. Това е три пъти повече от 602-те млн. щатски долара, които ще струва пълното ваксиниране на всички египтяни“.

МВФ заявява, че допълнителните такси са необходими, за да се подпомогне изграждането на собствения му капитал – позиция, която неговият говорител Джери Райс потвърди на пресконференция през март 2021 г., когато беше попитан за случая с Аржентина. „[Допълнителните такси] ни дават възможност да помогнем на нашите членове с ниски доходи, по-специално чрез укрепване на финансовия ни капацитет“, каза той.

Според изследователите от CEPR обаче това твърдение е абсурдно: допълнителните такси представляват малка и незначителна сума в сравнение с другите източници на финансиране на МВФ. „Ако погледнем цифрата от 1 трилион долара, цитирана от управляващия директор на МВФ в условията на пандемия като показател за истинската наличност на средства за отпускане на заеми, МВФ не зависи от приходите от доплащания“, се посочва в доклада.

Същевременно допълнителните такси не са маловажни за страните, които са натоварени с тях. „Допълнителните такси ощетяват най-нуждаещите се страни“, казва пред In These Times Марк Вайсброт, икономист, съдиректор на CEPR и съавтор на доклада. „Те са регресивни. Тези страни ще трябва да намалят някои разходи или вноса, от които наистина се нуждаят. И вие отнемате тези средства от държави, които е много по-вероятно да се нуждаят от тях много по-отчаяно, ако са силно задлъжнели. Това е несправедливо и няма никаква полезна цел.“

Съществуването на допълнителни такси е особено забележително поради невероятните вреди, които външният дълг е нанесъл по света. По данни на световната застъпническа организация Jubilee Debt Campaign, към 2019 г. 64 държави с по-ниски доходи са изразходвали повече средства за плащания по външни дългове, отколкото за здравеопазване. Това абсурдно глобално споразумение, при което страни, които са били ощетени от колониализма, сега трябва да вземат заеми от институция, ръководена от техните бивши колонизатори, става още по-отчайващо, когато се вземе предвид, че МВФ може просто да наложи допълнителни такси към тези и без това главозамайващи дългове.

Това, че тези допълнителни такси продължават да се прилагат по време на пандемия, когато разходите за обществено здраве са отчаяно необходими, е особено безсъвестно. Както се казва в доклада на CEPR, „допълнителните такси са неуместни и неоправдани, особено по време на пандемия, съчетана с много неравномерно възстановяване от световната рецесия“.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co