Печат на тази страница

Напрежението по сръбско-косовската граница стигна критични нива и ЕС готви спешна среща в Брюксел между представители на Прищина и Белград

От около седмица насам латентното напрежение между Белград и Прищина, за чието туширане от десет години се водят преговори под егидата на ЕС, влезе в нова ескалация. Стотици етнически сърби от Северно Косово са се вдигнали на протести и блокади, след като косовските власти решиха да въведат временна косовска регистрация за влизащи от Сърбия автомобили и изпратиха на косовско-сръбската граница специални полицейски и военни части, които да следят за спазването на мярката. В отговор Белград обяви повишена бойна готовност на своята армия, а сръбският президент Александър Вучич предупреди шефа на НАТО Йенс Столтенберг, че в случай на антисръбски погроми в Косово дава само 24 ч. на Североатлантическия алианс да реагира. Ако това не стане, сръбската армия ще действа по своему.

По повод ескалацията руският в. „Известия” публикува обзор с интервюта и коментари около развитието на събитията. Цитиран е сръбският зам.-министър на външните работи Неманя Старович, който е дал интервю пред руския вестник. Белград няма да продължи преговорите с Прищина под егидата на ЕС, докато ръководството на Косово не изтегли своите сили от северната част на частично признатата република, казва Старович.

Междувременно Евросъюзът подготвя спешна среща между официални представители на Белград и Прищина и призовава и двете страни да намалят напрежението. Сърбия обаче не е съгласна да бъде поставяна на една плоскост с Косово по повод сегашната ситуация, защото не вижда своя вина в случващото се.

Неманя Старович заявява пред „Известия”, че Прищина „нямаше право” да вкарва свои войски в невралгичното Северно Косово, населено предимно със сърби. „Няма да приемем никакви договорености и мними компромиси, каквито в последните дни се предлагат не само от Прищина, но и от Брюксел. Предлагат ви да вземем за основа на диалога една създадена в разрез с правото реалност. Но никакви по-нататъшни преговори с Прищина с посредничеството на ЕС няма да се водят, докато Албин Курти (косовският премиер – б. р.) на изтегли въоръжените сили на косовско-метохските албанци от четирите общини в северната част на Косово и Метохия,” категоричен е Старович.

Според сръбския зам.-външен министър страната му ще настоява в рамките на един месец ЕС „пределно ясно да обясни” дали остават в сила Брюкселското споразумение за нормализация на сръбско-косовските отношения от 2013 г. Ако това бъде потвърдено, Сърбия ще настоява спазването им да се възобнови в най-кратки срокове.

„Известия” припомня, че автономната сръбска област Косово и Метохия обяви едностранно независимост през 2008 г. Около 90% от обитаващото там 1,9-милионно население са етнически албанци. Към днешна дата Косово е признато като независима държава от около половината страни членки на ООН. Против признаването му са над 60 страни, сред които са Русия, Индия, Китай, а също и пет държави от самия ЕС.

Сърбия отначало бе категорично против признаването на независимо Косово. Но през 2011 г. с посредничеството на ЕС започна диалог между Белград и Прищина. А през 2013 г. в Брюксел тогавашните премиери на Сърбия и Косово Ивица Дачич и Хашим Тачи подписаха споразумение за нормализрането на двустранните отношения. Споразумението се състои от 15 точки и определя статута на сръбските общини в Северно Косово. То забранява вкарване в тази зона на военни формирования на косовските албанци. Тази забрана обаче редовно се нарушава. Споразумението предвижда още в Косово да се създаде обединение на сръбските общини, което да има свои пълномощия в икономиката, образованието, здравеопазването т. н. Някои сили в Белград тогава възприеха това споразумение като предателство за националните интереси на Сърбия.

„Независимо Косово е проект на Съединените щати, които бяха обещали на косовските албанци да го реализират възможно най-бързо. Албанците чакаха това да стане, уверени, че конфликтът ще се реши в тяхна полза. Като не го дочакаха, през 2008 г. обявиха независимостта си на своя глава. Но от това процесът не се ускори,” обяснява пред „Известия” Елена Гускова от Института по славистика към Руската академия на науките. „Периодично приливите на нетърпение сред албанците изострят политическата ситуация в този район. Сърбия постоянно правеше отстъпки. Споразумението от 2013 г. само дето не споменаваше думата „независимост”. Но албанците не отговаряха със същото. Миналата и по-миналата година те пращаха свои части в Северно Косово, за да демонстрират, че това е тяхна територия и сърбите там няма да останат. Белград вече нееднократно е привеждал армията си в бойна готовност, за да реагира, ако албанците преминат в настъпление,” сочи Гускова.

Много политици, експерти и очевидци свидетелстват за рисковете, с които ежедневно се сблъскват живеещите в Северно Косово сърби. „Две трети от сръбското население в тази зона или около 200 000 души бяха прогонени оттам,” казва пред „Известия” Сава Янич, игумен на манастира Високи Дечани в западната част на Косово. „Извършват се много нападения и обири в наши църковни обекти. Разбира се, не е чак така, както беше през войната, но все пак оскверняването на сръбски домове е обичайна работа. Такива случаи по правило не се разследва Животът на сърбите и особено на православната църква в Косово и Мехотия е много тежък. Това е уникален случай не само в Европа, но и в света – когато, независимо от значителното присъствие на мироопазващи сили и международни мисии ставаме свидетели на толкова обширно и грубо нарушаване на религиозните и човешките права,”казва игуменът.

Сегашната ескалация започна на 20 септември. Косовската полиция забрани влизането на косовска територия на транспортни средства със сръбски регистрационни номера. На границата водачите са длъжни да си слагат временни косовски номера и да плащат такса от 5 евро.

В отговор живеещите в Северно Косово сърби започнаха протести около КПП „Ярине”, разположен на пътя Белград-Прищина. След което на този КПП, а също и на КПП „Бърняк” по пътя между Косовска Митровица и Нови сад, както и на още две места се разположиха бойци от специалните части на косовското МВР. Според сръбски данни спецчастите са съставени от 350 военнослужещи, 20 бронирани коли  снайперисти.

„Това обостряне си е акция на Албин Курти, когото дари в самото Косово считат за радикал,” казва пред „Известия” Олег Бондаренко, основател и главен редактор на изданието „Балканист”. „Но според мен той сбърка. По-рано Белград беше по-слаб. Но сега Сърбия започна активно да съсредоточава свои сили около Косово. По административната му граница патрулират сръбски самолети. Друг е въпросът, че сега открит конфликт никому не е нужен. Президентът на Сърбия Александър Вучич преди три години предлагаше да се направи нещо като разграничаване. Ако това беше осъществено, настоящите проблеми нямаше да ги има. Но сега вече става дума за принудително разграничаване,” изтъква Бондаренко.

Малко преди кризата Александър Вучич призова западните страни да повлияят на Прищина и настоя силите на KFOR (Kosovo Force – международните мироопазващи сили под ръководството на НАТО) да защитят сръбското население. Тогава „Известия” потърси коментар от НАТО и оттам отговориха, че ситуацията на границата е стабилна, посочва руското издание. И допълва, че на 27 септември, когато вече е станало ясно, че ескалацията сама няма да спадне, на КПП „Ярине” са пристигнали американски, канадски и полски военни контингенти от KFOR. Все още не е ясно дали те ще сменят косовските спецчасти или пък ще ги принудят да се изтеглят от незаконно завзетите позиции.

В неделя, 26 септември, откъм сръбска страна границата бе посетена от министъра на отбраната Небойша Стефанович, който пристигна там в компанията на руския посланик в Белград Александър Боцан-Харченко и на руския военен аташе генерал-майор Александър Зинченко. След това посещение руснаците заявиха, че „сръбската страна се държи пределно отговорно и сдържано”. И че единственият начин да се намери изход от ситуацията е Прищина да се откаже от действията си и да се върне към предкризисното статукво.

Евросъюзът като главен посредник в отношенията Белград-Прищина също се активизира. Както съобщава сръбската информационна агенция Танюг, позовавайки се на свои източници в Брюксел, ЕС се кани до края на седмицата да организира среща между сръбски и косовски представители. На свой ред шефът на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че „Сърбия и Косово са длъжни без предварителни условия да свалят напрежението”, като изтеглят от района спецчастите и премахнат пътните блокади.

В Белград са убедени, че не може да се хвърля равностойна вина и върху двете страни. „Сърбия не е направила нищо, което да разклати стабилността. Вината за създадената ситуация изцяло е на косовско-метохските албанци,” категоричен е Неманя Старович. „А от Брюксел чуваме призиви за деескалация и към двете страни. Не приемаме такова стоварване на отговорността и върху нас”, изтъква зам.-министърът.

Белград вече приведе в бойна готовност армията и полицията си, но не е вкарвал техни части в Северно Косово. Президентът Вучич обяви в интервю за сръбския телевизионен канал Pink.rs, че това не е направено, не защото Сърбия не смята за „своя територия” Косово и Метохия, а защото „съгласно споразумението от Куманово, сключено през 1999 г., и последвалите го решения” няма право да го направи”.

Сподели статията