В коментар за списание Jacobin Джереми Корбин пише, че се нуждаем от класова политика, за да променим икономиките си и да спасим човечеството от климатичния апокалипсис

Джереми Корбин, Jacobin 

Генералният секретар на ООН нарече доклада на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC)  „червен код за човечеството“. Доказателствата, представени от климатолозите, говорят сами за себе си: най-горещите пет години в най-новата история, трикратно покачване на морското равнище и глобално отдръпване на ледниците и морския лед.

Но това не е нищо съществено ново. Учените използват по-тревожен тон, защото от десетилетия отправят същите предупреждения – което обаче не води до предприемане на сериозни действия срещу затоплянето на планетата.

Достатъчно е да се припомни, че петролният гигант Exxon е предсказал изменението на климата още през 70-те години на миналия век – но е прекарал следващите десетилетия в публично отричане на неговото съществуване.

Политическата и икономическата система, в която живеем, не води до изменение на климата случайно, а по замисъл, като възнаграждава със свръхпечалби големите замърсители и експлоатиращите природни ресурси.

Това е нашето историческо наследство. В Обединеното кралство богатствата от имперската епоха са натрупани от места като Персийския залив, където Великобритания подкрепя антидемократичен преврат през 50-те години на миналия век, за да запази печалбите на Англо-иранската петролна компания. По-късно тази компания се превърна в BP, която продължава да изпомпва стотици милиони тонове въглерод в атмосферата, от Мексиканския залив до Каспийско море. Голяма част от парите, свързани с изкопаемите горива, се управляват от финансови институции от Лондонското сити, които са специализирани в управлението на печалбите от петрол.

Предстоят още бедствия 

По целия свят правителствата продължават да действат в услуга на бизнес мрежите за изкопаеми горива, дори и да твърдят, че предприемат действия в областта на климата.

Борис Джонсън дори копира езика на плана Зелената индустриална революция, който ние от Лейбъристката партия разработихме. Но той копира само думите, а не действията. През юни Комитетът по изменението на климата на Обединеното кралство показа, че при сегашния си курс правителството няма да успее да постигне дори собствените си крайно недостатъчни цели.

На 1 май 2019 г. като лидер на опозицията успешно прокарах парламентарно изявление за обявяване на извънредна ситуация в областта на климата във Великобритания, с което станахме първият парламент в света, направил това. Бях и продължавам да бъда твърдо решен, че Лейбъристката партия и нашето движение трябва да се отнесат много сериозно към кризата с климата и околната среда.

Ако тази система остане без противодействие, можем да очакваме бързо нарастване на наводненията, сушите и горските пожари, които през последната година обхванаха Австралия, Сибир, Британска Колумбия, Източна Африка, Калифорния и голяма част от Европа. Интензивните дъждовни бури са се увеличили с две пети през този век. Най-силните от тях са с три четвърти по-силни, отколкото през 50-те години на миналия век, а урагани, каквито някога се случваха ‘“веднъж на век”, вече са нещо обичайно.

Но трябва да се притесняваме не само за физическите последици от тези бедствия, а и за политическите. В Гърция строгите икономии, дерегулацията и пренебрегването на противопожарните служби увеличиха въздействието на ужасяващите пожари. В Тексас по-рано тази година щатът позволи на енергийните фирми да завишат цените на аварийното електрозахранване, оставяйки хората с неизплатими дългове.

Същевременно властите в Съединените щати и Европейския съюз инвестират в технологии за наблюдение и военно оборудване, за да атакуват бежанците, които екологичните кризи създават. Милиардите, които се харчат за допълнителна охрана и безпилотни самолети в Средиземно море, не се изразходват за екологичен преход, а се превръщат в печалби за индустрията за “сигурност”, самата която е дълбоко свързана с икономиката на изкопаемите горива. В момента британският парламент дори обсъжда драконовски законопроект за националността и границите, който цели да направи спасяването на живота на бежанците в морето незаконно – поставяйки Великобритания в противоречие с универсалното морско право.

С постоянното раздуване на военните бюджети в целия свят, силните държави се подготвят за конфликт, а не за сътрудничество, за да се справят с извънредната ситуация, произтичаща от климатичните промени. Подобни фалшиви решения ще увеличат страданията за всички нас, но както винаги ще облагодетелстват малцина богати и ще накажат мнозинството – независимо дали става дума за хората, чиито домове в Англия са наводнени, или за хората, бягащи от сушата в Северна Африка.

Можем да спрем това

Но не е нужно нещата да стоят по този начин, и ние трябва да реагираме по-скоро с надежда, отколкото със страх.

Учените, занимаващи се с климата, могат да ни кажат са точност до какво ще доведе покачването на температурата с 1,5, 3 или 5 градуса по отношение на морското равнище, недостига на вода или биоразнообразието. Но причината, поради която не могат да предвидят какво ще бъде това повишение е, че е невъзможно да се предскаже изборът, който ще направим след това. Както ни напомня докладът на IPCC, този избор все още зависи от нас.

И ако се опълчим на силните на деня, като премахнем системните стимули за изгаряне на планетата с цел бърза печалба, можем да започнем да правим нещата по различен начин. Това означава работниците навсякъде по света да се мобилизират в подкрепа на глобален Зелен нов курс по време на климатичната конференция COP26 тази година – Зелен нов курс, който ще премахне излишния въглерод от атмосферата и ще върне парите в джобовете на работниците, като същевременно се справи с несправедливостта и неравенството в глобалния Юг. Никъде няма град, който не би бил облагодетелстван от екологичен обществен транспорт, възстановяване на горите, местна възобновяема енергия или работни места в зелените индустрии на бъдещето.

От изменението на климата, през бедността и неравенството, до опасния ни колективен неуспех да ваксинираме по-бедните страни срещу COVID-19 – ние преживяваме последиците от една система, която поставя милиардерите на първо място, а останалите – на последно. Кризата с климата и околната среда е класов проблем. Най-бедните хора в работническите общности, в замърсените градове и в потъващите в океана островни общности са тези, които страдат първи и най-много от тази криза.

Но все още имаме силата да променим нещата. През 2019 г. учениците, стачкуващи с искане за действия в областта на климата, завладяха въображението и вниманието на хората по целия свят. Щом те могат да го направят, значи и ние можем. Нашият отговор на климатичния „червен код“ трябва да бъде да работим в нашите общности, в политиката, в училищата и университетите, на работните си места и с нашите синдикати, за да поискаме и извоюваме планета, на която може да се живее – и система, която поставя човешкия живот и благосъстояние на първо място.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co