68-годишнината от щурма, поставил началото на Кубинската революция, бе отбелязана с почит към героите от 26 юли 1953 г. и с доброволен труд, в който участваха и президентът, и премиерът. Възпоменание имаше и в София. А Държавният департамент се обади със съвместна декларация в компанията на 20 "пудели"

Куба отбеляза на 26 юли Деня на националното въстание – 68-годишнината от щурма на казармата „Монкада” в град Сантяго де Куба, осъществен на тази дата през 1953 г. и поставил началото на революцията, победила на 1 януари 1959 г.

Нападението над „Монкада” – втората най-голям казарма в страната, е ръководено от 26-годишния по онова време адвокат Фидел Кастро, осъзнал че срещу бруталната диктатура на завзелия властта с преврат през март 1952 г. Фулхенсио Батиста борбата може да бъде само въоръжена. В атаката участват 165 младежи, съратници на Кастро, от т. нар. Поколение на Столетието. Наречено е така, защото през същата 1953-та се отбелязва 100-годишнината от рождението на свещения герой на Куба, нейния Апостол на свободата, поета революционер Хосе Марти.Именно идеите на Марти за национално и социално освобождение вдъхновяват шепата смелчаци, атакували на зазоряване „Монкада”, където обаче срещу тях се изправят базираните в казармата около 1000 войника. В неравния бой революционерите претърпяват поражение, мнозина загиват в боя, голяма част от пленените са подложени на изтезания, а после избити. Общо са убити около 70 души. След няколко дни в селска колиба е заловен и успелият да се спаси Кастро заедно с няколко негови другари.

Следва шумен процес, на който Фидел се защитава сам, произнася програмата си реч „Историята ще ме оправдае”, пламенно аргументирайки в нея започнатата борба, и получава 15-годишна присъда. Осъдените са изпратени в зловещия затвор на остров Пинос. Остават там до средата на май 1955 г., когато са освободени с амнистия., след което доста от тях емигрират в Мексико, следвайки своя водач Фидел. Така се ражда и Движението „26 юли”, начело на което Фидел подготвя от Мексико следващата фаза на революцията – дебаркирането в Куба с яхтата „Гранма” на 2 декември 1956 г. и началото на партизанската война в планината Сиера Маестра срещу режима на Батиста. След още две години партизаните вече са на прага на победата. На 31 декември 1958 г. Батиста бяга от Куба, а 1 януари 1959 г. влиза в историята като денят на триумфа на Кубинската революция и става национален празник на страната. Винаги с голям пиетет се чества и другият официален празник – 26 юли, Денят на националното въстание.

Тази година, както и миналата, честванията са лишени от обичайната си масовост – заради ограничителните мерки, предизвикани от пандемията. Но се продължава традицията възпоменанието към героите да се отдава с доброволен труд – така, както е преминало и първото отбелязване на 26 юли след победата на революцията.

На тазгодишния 26 юли президентът Мигел Диас-Канел и премиерът Мануел Мареро Крус работиха заедно с младежи от Хавана в две от земеделските стопанства в страната. Заедно с президента в трудовата бригада се включи и председателя на Комитета за защита на революцията Херардо Ернандес.Разбира се, проведоха се и оживени, непосредствени разговори между ръководителите на страната и младежите – и за историята, и за настоящето на Куба, в което на страната ѝ се налага да се справя не само с тежките последствия на пандемията, но и с особено ожесточената в последните години 60-годишна блокада на САЩ. „Няма как да липсва обменът на мнения между президента и младите хора – за значението на датата, довела през трудни изпитания до победата, и за приемствеността, която днес вдъхновява за включване и участие,” коментира в Туитър кубинското ПрезидентствоКакто е известно, преди две седмици Куба преживя неочаквано избухване на улични вълнения вследствие на трудностите от пандемията и блокадата, манипулирани допълнително и агресивно чрез фалшиви новини и тролове в социалните мрежи, ръководени и координирани от информационни портали в САЩ. Законната реакция на кубинските сили на реда срещу вандалските актове на част от протестиращите бе съответно поднесена в големите световни медии с алармата за „репресии на режима” срещу „кубинския народ”. На което народът отговори с излизане на масови шествие в защита на своята революция.

Съвсем логично и честването на 26 юли премина под същия акцент, като от 10 до 12 ч. местно време в Туитър бе проведено масово туитване под хаштага #MiMoncadaesHoy (Моята „Монкада” е днес).

Още в ранни зори и президентът Диас-Канел се включи със свой туит в памет на Фидел, „който оглави влизането на Поколението на Столетието в историята на Куба и на ХХ век”.

Диас-Канел се обърна с поздрав и към всички кубинци и приятели от света: „Поздравления, кубинци! Благодаря, скъпи приятели от света! Вече сме 26-ти! Потвърждавам моя призив за мир, труд, единство и общ напредък! #MiMoncadaesHoy

Диас-Канел и Раул Кастро сутринта на 26 юли оглавиха и възпоменателната церемония в памет на героите от щурма на „Монкада”, състояла се на гробището „Санта Ифигения” в Сантяго де Куба. Там е разположена мемориалната стена с надпис „Мъченици на 26 юли 1953 г.” А редом е и внушителният монолитен камък, под който почива Фидел Кастро – там също бяха отдадени почести.

Разбира се, своя „подарък” за Куба в традиционния си стил поднесе и Вашингтон. Точно в навечерието на 26 юли – на 25 юли, на сайта на Държавния департамент беше публикувана съвместна декларация за Куба на външните министри на 21 държави начело със САЩ. Другите страни са  Австрия, Бразилия, Колумбия, Хърватия, Кипър, Чехия, Еквадор, Естония, Гватемала, Гърция, Хондурас, Израел, Латвия, Литва, Косово, Черна гора, Северна Македония, Полша, Република Корея  и Украйна.

В документа се посочва, че въпросните външни министри „осъждат масовите арести и задържания на протестиращи в Куба и призовават правителството да зачита универсалните права и свободи на кубинския народ, включително свободния поток от информация до всички кубинци.”

Припомнят се вълненията от 11 юли, като те са поднесени еднозначно като антиправителствени, а властите са изкарани нарушители на един куп изброени конвенции за човешките права. Отправят се призиви тези права да се спазват, да се освободят задържаните, да се съблюдава свободата на печата и достъпа до интернет, „което позволява на обществата да процъфтяват”.

Още на 23 юли на своя пресконференция външният министър на Куба Бруно Родригес отхвърли тези вече огласявани от представители на американската администрация обвинения, като бе категоричен, че правата на всички задържани се спазват в строго съответствие с кубинските закони. А относно твърденията за „изтезавани” и „изчезнали” затворници настоя да се посочи поне един такъв случай с конкретно име и място, като се ангажира лично да удостовери с факти, че става дума за дезинформации и манипулации.

Що се отнася до списъка на страните, включени в сегашната декларация на сайта на Държавния департамент, той буди по-скоро съжаление към Вашингтон, който при всичките си усилия очевидно не е в състояние да осигури за антикубинската си политика подкрепата на повече от 20 свои сервилни васали, някои отдавна вече спечелили си и прозвището „пудели”. Справка – войната в Ирак и „коалицията на желаещите”… За радост, този път България липсва в тази смущаваща компания.

Наистина е драстичен контрастът между въпросната декларация и публикуваното ден по-рано писмо на над 400 авторитетни личности от САЩ и от цял свят, апелиращи под надслова „Нека Куба да живее” към американския президент Джо Байдън да отмени допълнителните ожесточени санкции срещу Куба, въведени от Доналд Тръмп, и да се върне към политиката на отваряне към Хавана, водена от Барак Обама.

Насъскването на омраза срещу Куба в социалните мрежи обаче доведе вечерта на 26 юли до безпрецедентна атака с коктейли „Молотов“ по кубинското посолство в Париж. Външното министерство на Куба алармира за случая със съобщение на своята Фейсбук страница, където публикува и снимки.

Това анонимно и страхливо терористично посегателство, извършено под прикритието на тъмнината, все пак няма как да засенчи многобройните прояви за солидарност с Острова на свободата, състояли се в различни страни по света, включително и в България, при отбелязването на 26 юли от приятели на Куба. Асоциацията за приятелство „България-Куба” организира поднасяне на цветя пред паметника на Хосе Марти в София по повод Деня на националното въстание на Куба. Участва и посланичката на Куба Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, както и посланиците на Аржентина – Н. Пр. Алфредо Атанасоф, и на Алжир – Н. Пр. Латифа Беназза. Отново бе отправено искане за отмяна на блокадата на САЩ, бе отхвърлена външната намеса във вътрешните работи на Куба и бе потвърдена подкрепата за братския кубински народ.

Точно на 26 юли президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, който многократно досега също настоя за отмяна на антикубинската блокада на САЩ, обяви, че страната му изпраща за Куба два кораба с храни, лекарства и кислородни бутилки. „Днес, когато Куба е в трудна здравна ситуация, всички трябва да помагаме, вместо да блокираме. Недопустимо е във времена като сегашните някой да иска да наказва с блокада една независима страна,“ подчерта Лопес Обрадор.

На 25 юли и Русия изпрати в Куба с два свои военни самолети 88 тона храни и защитни санитарни материали, за което президентът Диас-Канел отправи своите благодарности към Москва.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co