Какво се случи на 18 юли 1936 г., как в Испания бе дадена първата битка срещу фашизма, какви завети на Левски следваха сражавалите се под испанско небе български интербригадисти, защо остават безсмъртни думите на Сервантес за свободата.

Испания, 18 юли 1936 година. Събота, жега. В 8:30 сутринта по радиото се разпространява правителствено съобщение. Говорителят казва, че „някои испански военни части в Мароко са се вдигнали на бунт“. Продължава: „Никой на полуострова не подкрепя преврата“. Съобщението се стреми да внуши спокойствие и чувство за контрол. „Гражданите реагират единодушно и с най-дълбоко възмущение срещу този мъртвороден опит.“ Вестниците все още не съобщават нищо. Новината излиза на първите страници едва във вечерните издания. Правителствените комюникето по радиото следват едно след друго през целия ден с нарастваща нервност и песимизъм.

За много испанци е било типична лятна събота (поне за няколко часа). Ден на работа, забавления, селски събори, кино, пазаруване. Пау Касалс репетира Деветата симфония на Бетовен в Каталанския дворец на музиката. Неговият оркестър подготвя концерта, с който на следващия ден трябвало да бъде открита Народната олимпиада в Барселона, в която щяха да участват 6000 спортисти от 22 държави. Тя бе организирана от правителството на Втората република като протест и алтернатива на Олимпийските игри на Адолф Хитлер в Берлин.

Сега се знае, че бунтът не е бил „мъртвороден“, че Народната олимпиада не се провежда, че в този ден в Испания е приключено с „мирното щастие“. Да, превратаджиите не свалиха веднага законното правителство на Сантяго Касарес Кирога, но успяха да контролират половината от територията на страната. От преврата се роди кървава гражданска война.

Днес някои, включително депутати в испанския парламент, твърдят, че Гражданската война била „нежелана, но неизбежна последица от политическите действия на правителството“. Други пишат, че Гражданската война била „конфронтация между онези, които искат демокрация без закон, и онези, които искат закон без демокрация“. Такива изпразнени от съдържание думи поставят знак на равенство между вдигналите се срещу демокрацията и закона, и онези, които са упражнявали властта по легитимен начин. На 13 ноември 1937 г. в кметството на Мадрид президентът на републиката Мануел Асаня казва: „Ние се борим в наша защита; не само в защита на живота на хората, но и в защита на ценностите, които са върховната причина да живеем – в защита на свободата на Испания, олицетворена в Републиката, която е правният режим на свобода, достъпна и за самите врагове на свободата”. Президентът имаше предвид и онези, които не приемаха започналите през 1931 г. реформи след обявяването на републиката, а още по-малко изборната победа на Народния фронт на 16 февруари 1936 година. Онези, които искаха да се върнат в предишния свят.

…Испанската гражданска война завършва на 1 април 1939 г. с победа на франкистите, получили актива военна подкрепа от Хитлер и Мусолини. По фронтовете загиват над 300 000 души. Близо 200 000 цивилни са екзекутирани. Около 465 000 испански бежанци прекосяват границата с Франция. Част от тях се връщат в страната през 40-те години, но 220 000 избират пътя на постоянната емиграция.

***

Над 600 българи отиват доброволно да защитават Републиката, испанския народ и неговата мирна революция; да участват в първия опит да се спре настъплението на фашизма в Европа. Около 150 загиват на територията на Испания, а немалка част от тях в България по време на антифашистката борба (1941-1944) и в други държави (Белгия, Франция, СССР).

***

Тези борци изпълняваха заветите на Левски.

На 18 юли 1840 г. е роден българският национален герой Васил Иванов Кунчев.

Левски е идеологът на българската националноосвободителна революция. Апостолът на свободата е основателят на Вътрешната революционна организация, на революционната мрежа от хора, готови да се борят за освобождаване на България от турското робство. Неговият идеал е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

***

Историята често „подбира“ датите, на които човек би трябвало да се замисли за онова, което притежава, или към което се стреми. Посочено е от великия син на Испания: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co