Тържествени церемонии с много препратки към днешните предизвикателства се състояха в Каракас в чест на подписването на Акта за независимост на 5 юли 1811 г. - първия такъв официален документ в Ибероамерика, дал мощен импулс на континенталното освободително движение.

С цяла поредица тържествени церемонии Венесуела отбеляза 210-годишнината от подписването на Акта за провъзгласяване на своята независимост на 5 юли 1811 г. Датата се чества като национален празник на страната.

Документът е изработен и подписан от участниците в първия сред тогавашните испански колонии в Америка независим Национален конгрес, започнал да работи в Каракас през март 1811 г. Актът за венесуелската независимост също е пръв по рода си в Ибероамерика и дава мощен импулс за обзелото целия континент освободително движение. Негов двигател и главен герой става венесуелецът Симон Боливар, неслучайно почитан от всички латиноамериканци като Освободителя.

Честването на 210-годишнината започна в Каракас още на зазоряване на 5 юли с церемония по издигане на националния флаг край Пантеона, в който е погребан Боливар. Трите камбанарии на Пантеона бяха осветени отвътре в цветовете на венесуелския трикольор, проектиран навремето от големия предтеча на освобождението – Франсиско Миранда. Издигането на знамето бе ръководено от министъра на отбраната Владимир Падрино. 5 юли се чества и като Ден на въоръжените сили – в памет на бойците от освободителната армия, извоювали независимостта.Другата вълнуваща церемония започна по пладне в сградата на Федералния законодателен дворец във венесуелската столица, където се намира и Националното събрание. Именно там, във витрина в тържествената Елипсовидна зала, се съхранява оригиналът на Акта за независимост на Венесуела. Витрината бе отворена с тържествен ритуал от вицепрезидентката на страната Делси Родригес.

По време на състоялата се след това специална тържествена сесия на Националното събрание Актът бе изчетен на глас от депутатката Америка Перес, представителка на щата Португеса. Деца представиха театрализиран рецитал в чест на юбилея.

В залата бяха всички депутати, както и представители на всички власти в държавата. Обръщайки се към присъстващите, председателят на парламента Хорхе Родригес изтъкна, че най-голямата заслуга за независимостта на Венесуела, винаги отстоявана пред каквито и да е предизвикателства и до днес, има нейният народ. „На този народ дължим едно непрекъснато честване, една постоянна почит. Днес е денят на свободния народ на Венесуела,” заяви Родригес.

Емоционално и наситено с фактология слово произнесе и историкът Александер Торес, председател на Националния център по история. Той изтъкна важността на целия освободителен процес във Венесуела, започнал още с обявяването на независимостта на 19 април 1810 г. и приел своята законова форма с подписването на Акта на 5 юли 1811 г. Торес също изтъкна важността на народното участие във всички събития от онзи революционен период, подчертавайки и пионерската роля тъкмо на венесуелците за освободителното движение в цяла Ибероамерика. Открои и факта, че венесуелското Национално събрание е първият независим законодателен орган в испанските колонии и вторият на целия американски континент.

В следобедните часове се състоя и кулминацията на честванията на 210-годишнината – тържествено произвеждане в звания на 175 генерали и адмирали от Боливарските национални въоръжени сили и последвал гражданско-военен парад.  В церемониите, проведени пред министерството на отбраната и на Алеята на предтечите в обширния Форт „Тюна” в Каракас, участва президентът Николас Мадуро, който произнесе и реч.

Мадуро говори пред над 5000 военнослужещи, строени на обширен площад пред военното министерство. Приемайки клетвата от новопроизвежданите генерали и адмирали, президентът високо издигна оригиналната златна сабя на Боливар, подарена му навремето от народа на Перу в знак на признателност за Освобождението. Мадуро каза: „Тази сабя, която носи на дръжката си името на последния император на инките Атауалпа, която носи и инициалите на Освободителя Симон Боливар, която е направена от чистото самородно злато на Перу, трасира вековните борби и съпротива. Тази свещена сабя в моите ръце олицетворява честта, лоялността, любовта към Родината, саможертвата на онези, които отдадоха живота си за щастието и напредъка на венесуелския народ. И ето с тази оголена сабя ви заклевам на вашите нови бойни позиции!”

Мадуро подчерта още, че независимостта не е нещо статично, което се завоюва веднъж завинаги, а е динамичен и постоянен процес на борба и отстояване на достойнството, продължаващ от времената на Боливар, през революцията, започната от Уго Чавес, и до днес. И тя няма да спре „докато има на света империи, които желаят да налагат хегемонията си и да се облагодетелстват”, потискайки народите.

Президентът неколкократно повтори, че независимостта „се гради и защитава всеки ден”. Той подчерта също: „Можем да кажем на нашите Бащи Освободители, че днес, 210 години по-късно, празнуваме този велик Акт на независимостта на една земя, която е свободна, борбена, суверенна. Можем да празнуваме изправени, със спокойни съзнание и душа, в мир, истински реализирали нашия обичан суверенитет”.

Мадуро наблегна, че в тържествата участват „венесуелската държава, венесуелската нация, гражданско-военният съюз, които заедно празнуват 210-годишнината на този дълъг път, извървян с достойнство, радост и любов към Родината”. Той подчерта, че се гордее „с всички венесуелци и венесуелци”, към които отправя своите „подкрепа и поздравления”.

В речта беше отбелязано, че честванията за 210-годишнината също така означават „ангажимент за възстановяване на социалистическата държава на благоденствието, създадена в годините на Боливарската революция, победа над престъпните санкции и намиране на път към устойчиво развитие”. Мадуро изтъкна, че Венесуела смело е надмогнала отправените ѝ предизвикателства, „за да може днес, празнувайки, да обяви пред народите на света, че сме единна, мирна, свободна, суверенна и независима страна”.

Откроявайки отново неразривната връзка между Боливар, Чавес и днешния ден на Венесуела, президентът подчерта, че именно тази приемственост осигурява „възможността да завоюваме, възстановим и възвърнем всички социални и икономически права, които бяха накърнени от престъпните санкции срещу нашия народ”. Мадуро изрази увереност, че независимо от усилията на „олигархиите” и на „империята” да саботират интеграционните процеси на континента, „ще се надигне нова вълна на еманципация в Латинска Америка и Карибието”.

След речта му по Алеята на предтечите премина впечатляващ парад, в който участваха както военни части, така и много граждани.210-годишнината на венесуелския Акт за независимост беше отбелязана с различни събития и в много страни по света. У нас в чест на юбилея живеещи в София венесуелци и Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” поднесоха венци и цветя пред паметника на Симон Боливар на столичния площад „Възраждане”.

Свое честване на един от площадите в Каракас проведе и неуморният опозиционер Хуан Гуайдо, който събра там свои симпатизанти. Макар и вече да не е наричан „временен президент” от чуждите си покровители, Гуайдо все още се ползва с подкрепата им. За това свидетелства и писмото, което президентът на САЩ Джо Байдън му изпрати по повод националния празник на Венесуела. В него Байдън отправя „най-искрени поздравления” по повод 210-годишнината на венесуелската независимост и отбелязва: „В този ден си припомняме огромната работа, която извършихте вие, вашето правителство, Националното събрание и, най-важното, народът на Венесуела в търсене на мирен и демократичен преход във Венесуела. Под вашето ръководство и в коалиция с лидерите на гражданското общество, са запазени идеалите на свободата, демокрацията и суверенитета”. Президентът цитира в писмото си и Освободителя и чертае по-нататъшната американска линия по венесуелската криза: „Както казва Симон Боливар, един народ, който обича свободата, в края на краищата става свободен. Както винаги, оставаме ангажирани с подкрепата на борбата за свободата на всички венесуелци чрез един мирен и демократичен преход”.

Въодушевеният от писмото Гуайдо, също се изказа в социалните мрежи, хвалейки се, че „не успяха да ни разбият, ето ни пак по улиците на Венесуела”. На каракския площад „Брион де Чакаито” той изтъкна необходимостта от „споразумение за национално спасение” и сравни евентуалното му подписване с подписването на Акта за независимост преди 210 години. Опозиционерът от около два месеца насам внезапно обърна радикалната си тактика на непрестанна конфронтация с официалната власт в Каракас и вече постоянно говори за споразумение за мирен преход, очевидно притеснен, че други опозиционни сектори са доста по-напред в диалога с правителството. Сега и той бърза да си утъпка пътеката към участие в местните избори в края на тази година, макар че всички предишни гласувания упорито бойкотираше. Новата стратегия без съмнение му е подсказана от външните спонсори, защото това вече е линията и на ЕС, а както се вижда, и на Вашингтон.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co