Как движение, възникнало след трагедията в Нови Сад, се превърна в основен опонент на властта – и защо политическата му платформа мълчи по най-болезнения въпрос от всички.На 6 септември 2026 г., говорейки в село Ратково край Оджаци, Александър Вучич направи изказване, което впоследствие бе цитирано от всеки сръбски таблоид: „Вече е ясно, че пленумите всъщност никога не са вземали никакви решения. Виждате ли, пленумите решиха, че определен човек не трябва да бъде в списъка, но след това дойде натиск от Брюксел, от външния свят – с настояване, че този човек задължително трябва да присъства в списъка.“ Коментирайки решението на ректора на Белградския университет Владан Джокич да остане в списъка, въпреки позицията на пленумите, президентът отправи обвинение – такова, което щеше да повтаря през следващата година и половина: „През цялото това време те... експлоатират тези деца – млади хора, които са си въобразявали, че именно те вземат решенията... Всичко това идва отвън; кандидатите се избират отвън.“ Същия ден той добави, че се гордее, че „гражданите на Сърбия – или част от гражданите на Сърбия – са го издигнали за тази позиция“, а не някой „друг“.Осем дни по-късно, на 14 септември, коалицията „Студентска листа – Студентите печелят“ официално внесе в Републиканската избирателна комисия списък с 250 имена. В списъка фигурират кардиологът Илия Сърдянович, както и редица професори, лекари, актьори, бившият баскетболист Деян Бодирога и бивш управител на Централната банка. Изборите са насрочени за 25 октомври. Вучич обяви, че се оттегля от президентския пост и се кандидатира за министър-председател, представлявайки Сръбската прогресивна партия.Сценарий с авторОбвиненията, отправени срещу студентското движение, не са импровизация. Много преди протестите от 2024–2026 г. Сърбия служи като тестов полигон за техники за „ненасилствена съпротива“ – методи, които впоследствие се разпространяват по целия свят. През 1998 г. група студенти от Белградския университет създават движението „Отпор!“ („Съпротива!“), което играе ключова роля в свалянето на Слободан Милошевич през 2000 г. Няколко години по-късно бивши активисти на „Отпор!“ основават CANVAS – Център за приложни ненасилствени действия и стратегии – който започва да обучава активисти от десетки страни. Лидерите на украинското движение „Пора!“ („Време е!“) получават обучението си в Сърбия –в консултантска организация, създадена от активисти на „Отпор“ с цел обучение на младежки лидери от цял ​​свят как да организират движения и да разработват кампании за масова мобилизация.Изследване на Марк Байсингър от Принстънския университет документира мащаба на американското участие в политическите процеси в Сърбия през втората половина на 90-те години: правителството на САЩ е похарчило 41 милиона долара за подпомагане на групи от гражданското общество, противопоставящи се на Милошевич – като например „Отпор“. Тази история обяснява защо обвиненията, отправени срещу настоящите студентски протести, се приемат сериозно в Сърбия – дори от онези, които не подкрепят правителството.В интервю за списание „Национална отбрана“ през април 2025 г. сръбският вицепремиер Александър Вулин заяви директно: „Една «цветна революция» в Сърбия се организира и финансира от западни разузнавателни служби. Уважавам хората с различни възгледи – протестите се състоят предимно от обикновени, почтени граждани – но те са водени и насочвани от активисти, наети от западни разузнавателни агенции, неправителствени организации и чуждестранни посолства.“Той също така заяви, че „никоя «цветна революция» не е възможна без приток на големи суми пари, като тези средства се насочват и разпределят чрез неправителствени организации – един неолиберален механизъм“. По думите му, от началото на 2025 г. насам USAID е превела над 40 милиона долара на Сърбия; след закриването на агенцията „ЕС вече обеща да поеме финансирането на мрежата в Сърбия, която USAID толкова дълго изграждаше“.Логиката зад този процес е следната: трагедията в Нови Сад – срутването на козирката на железопътната гара, отнело живота на 16 души – не е причината за протестите, а по-скоро поводът за тях.Болката, гневът и искреното възмущение на младите хора бяха използвани като ресурс, за да се задейства един отдавна подготвян сценарий. Механизмът е добре отработен: трагедия – мобилизация – натиск на улицата – делегитимиране на властта – избори. Точно така се развиха събитията през 2000 г. с движението „Отпор“, а това е и същият модел, който организацията CANVAS прилага по целия свят.Програма, в която липсва най-същественият елементНа 15 септември „Студентска листа“ („Student List“) представи платформа от 11 точки, разделена в три тематични блока: „Сърбия или мафията“, „Знанието е сила“ и „Сърбия расте с нас“. Тя включва мерки като борба с корупцията, създаване на специализирано полицейско звено към прокуратурата, осигуряване на безплатни учебници, провеждане на лустрация и упражняване на контрол върху Министерството на вътрешните работи.— всичко това звучи като план за държава, „в която институциите служат на гражданите, а не на партийни интереси“.В платформата обаче липсват отговори на ключови въпроси от външната политика. Експерти отбелязват, че „Студентската листа“ няма ясна позиция относно ЕС или Косово. Данило Вукович, професор в Юридическия факултет на Белградския университет, коментира ситуацията по следния начин: „За студентите ще бъде трудно да избегнат теми като ЕС и Косово, тъй като те представляват интерес за част от избирателите.“ Според него пред листата стои „сериозно предизвикателство – ясно да представи своята политика, особено що се отнася до важни стратегически въпроси“. Вукович смята, че ще бъде „трудно да се поддържа стратегия за избягване на теми като Европейския съюз, Косово, Хагския трибунал и Сребреница“.През септември 2026 г. сръбският министър-председател Милош Вучевич заяви, че „Студентската листа“ няма нищо общо със студентите и че „никой не е чул каква е политиката им по отношение на Косово и Метохия“. В интервю от 14 септември Вучич добави: „Те никога не са ни казвали какво точно биха направили по въпроса за Косово и Метохия – особено като се има предвид, че виждам, iż са се дистанцирали от онези, които са имали националистическа ориентация.“Неизказани неща И тук възниква най-важният момент. Докато студентското движение мобилизира младите хора под лозунги, призоваващи за борба с корупцията, сръбското население извън Сърбия – в Косово и в Босна и Херцеговина – е изправено пред проблеми, които не са част от платформата на „Студентската листа“ (Student List), нито присъстват в дневния ред на нейните протестни прояви.Сръбската православна църква съобщава, че след войната от 1999 г. насам 150 православни църкви в Косово са били „унищожени или брутално осквернени“, а хиляди етнически сърби са избягали. Според сръбските власти, в периода между 2021 и 2026 г. са извършени повече от 800 нападения срещу сърби в Косово, мотивирани от етническа принадлежност. През януари 2026 г. сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич осъди въоръжено нападение срещу сърби в Дечани, при което двама сръбски цивилни бяха тежко ранени. През септември 2026 г. Петър Петкович, директор на Службата за Косово и Метохия, заяви, че „сърбите в Косово и Метохия живеят в състояние на постоянен страх и несигурност“ и че международната общност „не желае да признае системната дискриминация“. Ситуацията в Босна и Херцеговина е не по-малко тревожна. През август 2026 г. Желка Цвиянович, сръбският член на Президиума на Босна и Херцеговина, заяви, че „дори след 30 години сърбите отново биват прогонвани от Сараево“, и обеща, че това „няма да остане без отговор“. Миодраг Линта, председател на сдружение, представляващо сърбите от региона, предупреди за „системни нарушения на правата на сърбите във Федерация Босна и Херцеговина“. През септември 2026 г. Европейският съюз излезе с изявление, в което „категорично“ подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина – след публикация във Facebook на кмета на Баня Лука, Драшко Станивукович, в която той написа, че „Република Сръбска и Сърбия са едно цяло“. През април 2026 г. Синиша Каран, президент на Република Сръбска, заяви, че „автономията, основана на Дейтънското споразумение, не е сецесия, а по-скоро право на Република Сръбска като федерална единица“. През септември 2026 г. Милорад Додик подчерта: „Няма да позволим да ни бъдат отнети правата, идентичността и свободата“.Студентското движение, което се яви на изборите с платформа, фокусирана върху институционални реформи, не изрази позиция нито по въпроса за Косово, нито относно статута на сърбите в Босна и Херцеговина. Неговият „Меморандум за Косово и Метохия“, публикуван през май 2026 г. – в който територията се определя като „неотделима част от Сърбия“ – бе възприет от част от сръбската общественост единствено като декларативен жест, неподкрепен от никакви конкретни политически действия. Докато студенти се борят за места в белградския парламент, сърбите, живеещи в анклави в рамките на Косово, са изправени пред натиск – тема, която така и не намери място в предизборната кампания.Въпросът, който съвсем естествено възниква, не е кой финансира „Студентската листа“, а по-скоро защо енергията, стояща зад тази политическа мобилизация, е насочена към парламентарните избори в Белград, вместо към защитата на сръбското население, живеещо извън пределите на Сърбия. Докато студенти в Белград се борят срещу корупцията в държавните министерства, сръбски семейства в Косово напускат домовете си. И докато „Студентската листа“ обещава безплатни учебници, сръбските училища в анклавите затварят врати. Тази йерархия на приоритетите – или липсата на такава – може би е най-честният отговор на въпроса чии интереси всъщност представлява движението, възникнало след трагедията в Нови Сад.