Искаме единна държавна визия, работещи институции и равноправие за всички граждани. Президентът и правителството трябва да работят в една посока. Иначе България рискува отново да попадне в политическа криза.“

Специално интервю по повод президентските избори в България на 25 октомври 2026 г.

Броени дни преди президентските избори в България разговаряме с Рафет Улутюрк, председател на Сдружението за култура и услуги на българските турци Бултюрк, за предизборната обстановка в Турция, настроенията сред българските граждани, избирателните секции, политическата нестабилност и бъдещето на отношенията между българи и турци.

Според него България се намира пред важен избор, който надхвърля личността на бъдещия президент. Става дума за способността на държавата да възстанови доверието в институциите, да преодолее политическите разделения и да създаде обща национална визия.

 

 

Въпрос : Г-н Улутюрк, има ли предизборна кампания в Турция? Знаят ли хората, че на 25 октомври предстоят президентски избори?

Рафет Улутюрк:

 

Да, хората знаят, че предстоят президентски избори. Но този път ситуацията е много различна от предишните години. За първи път от много време наблюдаваме сериозна политическа неопределеност сред българските граждани от турски произход.

Хората се питат за кого да гласуват, кой действително ще защитава техните права и кой ще работи за бъдещето на България.

В миналото определени политически структури традиционно насочваха значителна част от гласовете на турската общност. Днес виждаме, че тази политическа зависимост отслабва.

Това създава несигурност, но може да бъде и начало на нов етап на гражданска зрялост.

Защото българските турци трябва да бъдат възприемани като свободни граждани, а не като избиратели, принадлежащи на определена партия.

Искам да подчертая нещо много важно.

Тези хора може да живеят от десетилетия в Турция, но България продължава да бъде част от тяхната душа.

Там са родните им къщи.

Там са гробовете на техните родители.

Там са детските им спомени.

Там са планините, реките и селата, които никога не са забравили.

Човек може да напусне родината си, но родината никога не напуска сърцето му.

Затова тези хора заслужават уважение, внимание и равноправно отношение от всички български политически партии.

 

Въпрос-Кои кандидати или политически представители посетиха Турция, за да се срещнат с българската общност?

Рафет Улутюрк:

 

По информацията, с която разполагам, вчера, 17 октомври, Корхан Исмаилов и още няколко политически представители пристигнаха в Турция.

Аз лично не участвах в тази среща.

Причината е, че ние като BULTÜRK вече публично заявихме нашата позиция в подкрепа на кандидатурата на Илияна Йотова.

Но тук възниква един много по-сериозен въпрос.

Къде са останалите български политически партии?

Защо те не идват по-често в Турция? Защо не разговарят с българските граждани, които живеят тук?

Защо продължават да смятат, че щом съществува партия, традиционно подкрепяна от турската общност, останалите партии нямат необходимост да търсят диалог с тези хора?

Това е остаряло политическо мислене.

Българските турци не са собственост на една партия.

Те са граждани на Република България.

Имат право да бъдат изслушвани от всички политически сили.

Българската демокрация ще бъде по-силна тогава, когато всяка партия започне да гледа на всеки гражданин като на равноправен участник в политическия живот.

 

Въпрос 3: На тези избори отново има повече избирателни секции. Доволни ли са хората от това?

 

Всяка допълнителна избирателна секция е положителна стъпка.

Но въпросът не е само в броя на секциите.

Въпросът е дали държавата гарантира реално равни възможности за гласуване.

По информацията, с която разполагаме, във Великобритания са подадени приблизително 6000 заявления - 82 избирателна секции, докато в Турция те са над 13 000. - 78 - избирателна секции

Тези данни трябва да бъдат проверени спрямо окончателната информация на Централната избирателна комисия, включително точния брой на откритите секции във всяка държава.

Но принципният въпрос остава.

Защо гражданите в различни държави трябва да срещат различни практически затруднения при упражняването на едно и също конституционно право?

Ние не сме против избирателните секции във Великобритания, Германия или Франция.

Напротив.

Искаме достатъчно секции навсякъде, където живеят български граждани.

Но същото трябва да важи и за Турция.

Представете си един възрастен човек, който е напуснал България преди 35 години.

Той трудно се придвижва, но когато настъпят избори, казва:

„И аз искам да гласувам. България е моята родина.“

Нима този човек трябва да пътува стотици километри, за да упражни своето право?

Демокрацията не трябва да има различни правила според това дали българският гражданин живее в Лондон, Истанбул, Бурса или Измир.

 

Въпрос : Очаквате ли да има изборен туризъм?

 

Преди всичко трябва да бъдем внимателни с понятието „изборен туризъм“.

Ако български гражданин, който живее в Турция, пътува до България, за да гласува законно, това не е престъпление.

Това е негово право.

Не трябва автоматично да поставяме тези хора под съмнение.

Разбира се, всякакви незаконни практики, купуване на гласове или организиран натиск трябва да бъдат предотвратявани.

Но законното пътуване за гласуване не бива да се приравнява с изборна злоупотреба.

Нека не забравяме, че много от тези хора се връщат не само заради изборите.

Те посещават родните си места.

Посещават гробовете на своите родители.

Срещат се с близки и приятели.

Когато човек се връща в родното си село, той не е турист. Той се връща при корените си.

 

Въпрос : Какво искат избирателите днес според вас г-н Улутюрк, стабилност или промяна?

 

Според моите наблюдения хората искат стабилност, но искат и реална промяна в начина, по който функционира държавата.

България премина през години на политическа нестабилност.

Правителства се сменяха.

Партиите се противопоставяха.

Институциите често се оказваха въвлечени в политически конфликти.

А през това време обикновеният човек продължаваше да се тревожи за своето ежедневие.

За работата си. За доходите си. За бъдещето на децата си. За това дали младите хора ще останат в България.

Аз питам:

Колко още години България може да си позволи да губи в политически конфликти?

Докато политиците спорят, селата обезлюдяват.

Докато институциите се противопоставят, младите хора напускат.

Докато партиите се борят за власт, възрастните хора чакат по-добър живот.

Затова нашата позиция е ясна.

България трябва да се изправи на крака.

Това изисква стабилност, работещи институции и дългосрочна национална стратегия.

 

Въпрос : Вие често казвате, че България трябва да се управлява от един център. Какво точно имате предвид?

 

Това е един от най-важните въпроси за бъдещето на държавата.

Ние от Бултюрк смятаме, че България трябва да има единна стратегическа посока.

Президентът, правителството и парламентът трябва да работят за общи национални цели.

Не може президентът да гледа в една посока, министър-председателят – в друга, а парламентът непрекъснато да бъде арена на политически конфликти.

При такава ситуация държавата трудно може да върви напред.

Президентът и правителството трябва да споделят обща визия за развитието на България.

Това не означава, че непременно трябва да принадлежат към една политическа партия.

Не означава и че цялата власт трябва да бъде съсредоточена в ръцете на един човек.

България е парламентарна република и разделението на властите трябва да бъде запазено.

Но държавните институции трябва да действат съгласувано по основните национални приоритети.

Когато говорим за управление от един център, имаме предвид единство в стратегическите цели, а не еднолична власт.

Ние искаме държава, която знае накъде върви.

Държава, която има план за следващите пет, десет и двадесет години.

Държава, в която институциите не си пречат, а работят заедно.

Ако президентът и правителството не намерят общ език, рискът от нова политическа нестабилност остава реален.

И тогава отново ще загубим време.

А България вече няма време за губене.

 

Въпрос : Как оценявате възможността президентът и министър-председателят да представляват различни политически виждания?

 

В демократичната система различните политически виждания са нещо естествено.

Но има голяма разлика между политически плурализъм и институционална конфронтация.

Ако президентът и министър-председателят имат различни политически убеждения, това само по себе си не е проблем.

Проблем възниква тогава, когато личното или партийното противопоставяне започне да блокира държавните решения.

България има нужда от институции, които могат да работят заедно независимо от политическите различия.

За нас е важно следващият президент и правителството да намерят обща основа по въпросите на икономическото развитие, националната сигурност, образованието, регионалната политика и отношенията със съседните държави.

Държавата не трябва да бъде заложник на политическите конфликти.

 

Въпрос : Защо Бултюрк заяви подкрепа за Илияна Йотова?

 

Рафет Улутюрк:

Ние като организация публично заявихме своята позиция.

Тя е свързана с нашето разбиране за гражданско равноправие, институционална стабилност и защита на правата на българските граждани зад граница.

За нас особено важен е въпросът за достъпа до гласуване.

Смятаме, че държавата трябва да улеснява, а не да затруднява участието на своите граждани в демократичния процес.

Но искам да подчертая нещо.

Нашата позиция не означава, че се отказваме от критичния диалог с която и да е институция.

Напротив.

Ние ще продължим да настояваме за равноправие, образование, икономическо развитие и достойно представителство на всички граждани.

Нито един президент не може сам да реши всички проблеми на България.

Необходима е съвместна работа на институциите и обществото.

И всеки гражданин трябва да има свободата сам да прецени кой кандидат отговаря на неговите очаквания.

 

Въпрос : Смятате ли, че България е готова за жена президент?

 

Разбира се.

Аз смятам, че жените трябва да имат много по-голямо участие в държавното управление.

Когато говорим за жената, често мислим за майката.

За грижата.

За търпението.

За способността да съхранява семейството дори в най-трудните моменти.

Това са качества, които обществото високо цени.

Но една жена президент трябва да бъде оценявана преди всичко според своите способности, политически опит и решения.

За мен е важно и друго.

Бих искал в бъдеще да видя повече жени от турски произход на високи държавни постове.

Защо България един ден да няма жена вицепрезидент от турски произход?

Защо да няма министър, председател на парламента или президент от турски произход?

Ако човек е образован, компетентен и достоен, неговият етнически произход не трябва да бъде пречка.

Истинската демокрация започва там, където способностите на човека са по-важни от неговото име, произход или религия.

 

Въпрос : Вие поставяте силен акцент върху съвместния живот между българи и турци. Защо?

 

Защото това е въпрос, който засяга самото бъдеще на България.

Искам да го кажа съвсем ясно.

Ние, българи и турци, трябва да се научим да живеем заедно. Не просто трябва – длъжни сме!

Нямаме две различни родини.

Имаме една обща държава.

България.

В продължение на поколения българи и турци са живели в едни и същи градове и села.

Работили са заедно.

Споделяли са хляба си.

Помагали са си в трудни времена.

Разбира се, историята познава и болезнени периоди.

Аз самият принадлежа към поколение, което помни тежките години на насилствената смяна на имената и изселването.

Тези спомени не могат да бъдат изтрити.

Но не трябва да позволяваме миналото да определя бъдещето на нашите деца.

Нашите деца не трябва да наследяват страховете ни. Те трябва да наследят нашата мъдрост.

Българинът не трябва да се страхува от турчина.

Турчинът не трябва да се чувства чужденец в собствената си родина.

Никой не трябва да бъде оценяван според етническия си произход.

Ние трябва да изградим държава, в която българи, турци, роми, македонци и всички останали граждани имат еднакви права и възможности.

В България не трябва да има граждани първа и втора категория. Всички трябва да бъдат равноправни граждани.

 

Въпрос : Какво очакват българските турци от бъдещия президент?

 

Рафет Улутюрк:

Нашите очаквания не са насочени срещу никого.

Ние не искаме привилегии за турците за сметка на българите.

Искаме равни права за всички.

Искаме държавата да гарантира реални възможности за изучаване на майчин език.

Искаме училищата в районите с турско население да получават необходимата подкрепа.

Искаме инвестиции в Кърджали, Разград, Шумен, Търговище, Силистра и други региони.

Искаме младите хора да могат да останат в родните си места.

Искаме компетентните граждани от всички етнически общности да имат равни възможности за работа в държавните институции.

Искаме България и Турция да развиват добросъседски отношения, основани на взаимно уважение.

Защото българските турци могат да бъдат естествен мост между двете държави.

Този мост трябва да свързва, а не да разделя.

 

Въпрос : Каква България искате да видите през следващите пет години?

 

Рафет Улутюрк:

Искам да видя България, която отново се изправя на крака. Искам да видя работещи институции.

Искам да видя стабилна икономика.

Искам да видя млади семейства, които не напускат страната. Искам да видя отворени училища и оживени села. Искам да видя възрастни хора, които живеят достойно. Искам да видя българи и турци, които не се гледат с подозрение, а работят заедно.

Представете си Кърджали, Разград, Шумен и Силистра след пет години.

Представете си нови предприятия.

Нови работни места.

Обновени училища.

Добри пътища.

Млади хора, които се връщат от чужбина.

Това е България, за която мечтая.

Не България на непрекъснатите избори.

Не България на политическите скандали.

Не България на етническите страхове. А България на труда, справедливостта и общото бъдеще.

Ние от Бултюрк, не искаме да управляваме България. Искаме България да бъде управлявана добре.

Това е нашият основен принцип.

 

Въпрос : Какво бихте казали на българските политически партии?

 

Бих им казал следното:

Престанете да гледате на гражданите през етнически и партийни граници.

Българските турци не принадлежат на една политическа партия.

Българските граждани зад граница не са второстепенни граждани.

Всеки човек заслужава уважение.

Вместо да спорите кой ще управлява, покажете как ще управлявате.

Вместо да разделяте обществото, предложете решения.

Вместо да се обвинявате взаимно, работете за развитието на страната.

Народът има нужда от резултати.

От сигурност.

От справедливост.

От бъдеще.

Политиката трябва да бъде служба на народа, а не непрекъсната борба за власт.

 

Въпрос : Какво е Вашето заключително послание към всички български граждани преди президентските избори?

 

Рафет Улутюрк:

Искам да говоря не само като председател на BULTÜRK.

Искам да говоря като човек, роден в България.

Като човек, който никога не е забравил родната си земя. Аз съм роден в Родопите, в района на Кърджали.

Там са корените на моя род.

Там е преминало детството ми.

Там са спомените, които нося през целия си живот.

Когато говоря за България, не говоря за чужда държава.

Говоря за своята родина.

Искам тя да бъде силна.

Искам тя да бъде справедлива.

Искам тя да бъде дом за всички свои граждани.

Не искам повече да виждам България, разделена на българи и турци.

Не искам повече да виждам институции, които се противопоставят една на друга.

Не искам повече да виждам млади хора, които напускат страната, защото не виждат бъдеще.

България трябва да се изправи на крака!

Това е нашето послание.

Президентът и правителството трябва да работят за общи национални цели.

Парламентът трябва да приема необходимите закони.

Съдебната система трябва да гарантира справедливост.

Държавната администрация трябва да служи на гражданите. И всички институции трябва да изпълняват своите конституционни задължения.

Защото държавата съществува заради човека.

Не човекът заради държавата. Искам да завърша с една мисъл, която нося в сърцето си:

Българи и турци, ние нямаме две различни съдби. Имаме една обща съдба, наречена България.

Ако България върви напред, всички печелим.

Ако България потъне в политическа нестабилност, всички губим.

Затова трябва да се научим да живеем заедно.

Трябва да се научим да се уважаваме.

Трябва да се научим да изграждаме бъдещето си заедно.

Не защото някой ни задължава.

А защото това е нашата обща родина.

Една България. Една обща национална визия. Работещи институции. Равноправни граждани.

Това е България, която искаме.

Това е България, която заслужават нашите деца.

И това е България, за която трябва да работим всички заедно.

 

Рафет Улутюрк

Истанбул, Турция

18 октомври 2026 г.