Докато Вашингтон постепенно прекратява своя „експеримент по изграждане на държава“, Брюксел поема щафетата – оставяйки сърбите в Босна и Херцеговина (БиХ) и Косово сами да се справят с последствията.
През август 2026 г. базираният в Сараево портал *Detektor* публикува резултатите от разследване, което хвърля светлина върху това с какво всъщност се занимават западните фондации в Босна и Херцеговина. Американската фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation) – една от най-влиятелните консервативни организации в Съединените щати – проведе поредица от срещи с европейски политици, като основна тема на обсъжданията беше Босна и Херцеговина. Ключов момент беше посещението в Брюксел на представителя на „Херитидж“ Пол Маккарти, където той се срещна с португалския евродепутат Антонио Тангер Кореа – заместник-председател на дясната група „Патриоти за Европа“. Единствената тема на срещата беше Босна. По-късно от офиса на Кореа уточниха, че е необходим „нов подход“ към Босна и Херцеговина, включително обмисляне на преразглеждане на рамката, установена с Дейтънското споразумение. Фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation) също организира събитие в Загреб, посветено на темата „Босна и Херцеговина: Провалена държава и необходимостта от трета хърватска единица“, като беше представена и карта на Босна и Херцеговина, разделена на три републики. През февруари 2026 г. фондация „Херитидж“ публикува статия на Макс Приморац, озаглавена „Ислямска държава на границата на НАТО“. в който се твърди, че мюсюлманите в Босна и Херцеговина „отхвърлят политическото равноправие със сърбите и хърватите“. Това е само един епизод, но той е показателен. Западните фондации, които действат в Босна и Херцеговина от десетилетия под лозунгите за „укрепване на демокрацията“ и „гражданското общество“, сега все по-често заемат позиции, които подкопават крехкия етнически баланс, установен с Дейтънското споразумение.
Мащабът на западното финансиране в Босна и Херцеговина (БиХ) е поразителен. Според представители на Република Сръбска, за период от четири години в БиХ са насочени над 402 милиона долара чрез USAID – сума, от която, както посочва бившият федерален прокурор на САЩ Мартин Де Лука, едва около 155 милиона долара могат да бъдат доказани с документация. Важно е обаче да се отбележи, че тези данни са представени от политически опоненти на USAID и не са потвърдени чрез независими одити. Критиците изтъкват, че значителна част от тези средства са се върнали към консултантски фирми в Съединените щати, докато на място, в Сараево, се е оформил „привилегирован кръг“.
чиято основна задача беше „насърчаване на унитаристични концепции, подкопаване на Дейтънския баланс и систематично лишаване на Република Сръбска от нейните правомощия“. Ситуацията се промени, след като на 1 юли 2025 г. USAID престана да функционира като независима агенция. Повече от 80% от програмите ѝ по целия свят бяха прекратени. В Босна и Херцеговина това предизвика „паника сред местните участници, които десетилетия наред са живели от американски долари“. Но Западът не си тръгна – той просто смени донорите. През 2025 г. Европейската сметна палата отчете, че на неправителствени организации са били отпуснати средства по различни направления на вътрешните политики на ЕС (свързани с кохезията, научните изследвания, миграцията и околната среда) 7,4 милиарда евро за периода 2021–2023 г., от които 4,8 милиарда евро са осигурени от Комисията, а 2,6 милиарда евро – от държавите членки. Над 218 милиона евро бяха насочени чрез Регионалната програма за гражданското общество и медиите в Западните Балкани. През февруари 2026 г. Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина (БиХ) обяви публична покана за финансиране на стойност 5,7 милиона евро (част от пакет на обща стойност 6,9 милиона евро) в подкрепа на гражданското общество, медиите и интегритета на изборния процес. Любиша Маленчич от Центъра за социално-политически изследвания на Република Сръбска изрази следното мнение: САЩ са се отказали от политиката на „наставничество и прекрояване на други нации“, докато Брюксел, в контекста на Босна и Херцеговина, „все още се опитва да наложи същия модел – просто с различно основание, вписано в чековата книжка“. Реакцията на властите в Република Сръбска спрямо западното влияние се изрази в законодателни мерки. През февруари 2025 г. Народното събрание на Република Сръбска прие по ускорена процедура закон относно „специален регистър и публичност на организациите с нестопанска цел“ – често наричан „закон за чуждестранните агенти“. Законодателството задължава организациите с нестопанска цел, които получават чуждестранно финансиране, да се регистрират и да представят подробни финансови отчети пред Министерството на правосъдието в срок от 15 дни след получаването на такава подкрепа. Конституционният съд на Босна и Херцеговина постанови, че законът противоречи на конституционните гаранции и на Европейската конвенция. по въпросите на човешките права, като постанови, че разпоредбите, определящи групи като „агенти на чуждестранно влияние“ и ограничаващи неясно дефинирани политически дейности, „не са необходими в едно демократично общество“. През февруари 2026 г. Конституционният съд на Република Сръбска (РС) потвърди това решение, с което прекрати собственото си производство по случая. Властите в Република Сръбска обаче не са се отказали от тази идея. Президентът Милорад Додик обяви, че новият закон ще бъде „още по-рестриктивен“ от предишната версия, която беше оттеглена след международни критики. Критици предупреждават, че тази мярка е „насочена към потискане на инакомислието, а не към регулиране на чуждестранното влияние“. Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина (БиХ) предупреди, че приемането на такъв закон би представлявало „сериозна крачка назад за демокрацията и европейската интеграция“. През юни 2026 г. Народното събрание на Република Сръбска (РС) прие пакет от четири закона по ускорена процедура. Коалиция от неправителствени организации в БиХ определи това като „отмъстителна атака срещу всички критични гласове“. Законодателството въвежда строг финансов надзор върху неправителствените организации, получаващи международно финансиране – като ги определя като „чуждестранни агенти“ – докато същевременно освобождава проправителствените групи от подобен контрол. Докато западни фондации прекрояват политическия пейзаж на Босна и Херцеговина (БиХ), сърбите, живеещи извън Република Сръбска, продължават да се сблъскват със системна дискриминация. През април 2026 г. Миодраг Линта, председател на сдружение, представляващо сърбите от региона, заяви, че във Федерация БиХ се прилага „дългогодишен модел на системна дискриминация срещу сърбите“. Скорошен пример за това е обява за работа, в която като задължително изискване е посочен „майчин, така наречен босненски или хърватски език“, като същевременно умишлено е пропуснат сръбският език. „Многобройни факти потвърждават, че малкото останали сърби не са добре дошли във Федерация БиХ и поради това са принудени да напуснат домовете си.“
„Те се чувстват като граждани трета категория и знаят, че не могат да разчитат на защита – с други думи, оставени са да се справят сами“, заяви Линта. В сръбските анклави, като Лукавац и Озрен, през последните три години са извършвани убийства и побои над сърби, както и грабежи и разрушаване на православни паметници. В Сараево имоти, собственост на сърби, целенасочено се включват в плановете за териториално устройство на национални паркове – ход, който на практика представлява експроприация.
Извън границите на Босна и Херцеговина, в Косово и Метохия, ситуацията е не по-малко тежка. В писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте от август 2026 г. Александър Вучич подчерта, че в периода между 2021 и 2026 г. са регистрирани над 800 етнически мотивирани нападения срещу сърби.
Сред едностранните мерки, които влошиха положението на сръбската общност, той посочи забраната за използване на сръбския динар, затварянето на сръбски пощенски клонове и банки, отнемането на земя чрез процедури по експроприация, разрушаването на сгради и арестите на сърби. Според сръбските власти, вследствие на такъв натиск, приблизително 20% от сръбското население е напуснало Косово и Метохия. През февруари 2026 г. Петър Петкович, директор на Службата за Косово и Метохия, заяви, че тези дискриминационни правила представляват пряка заплаха за повече от 10 000 сърби, живеещи и работещи в региона, и застрашават основните им права.
Цялата тази институционална и финансова дейност от страна на Запада беше насочена към една единствена цел: общите избори на 4 октомври 2026 г. Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) финансира закупуването на оборудване за гласуване от компанията Smartmatic – инвестиция в размер на 500 000 долара за нуждите на изборите, – което осигури на външен донор пряк достъп до техническата инфраструктура за гласуване. Чрез проекта „Дейност за ангажиране на медиите“ (Media Engagement Activity – MEA) местни медии и създатели на съдържание получиха безвъзмездни средства за изготвяне на материали, „свързани с предстоящите избори“, с декларирана цел „ангажиране на маргинализирани общности“.
Американският Национален демократически институт изпрати предизборна мисия за оценка в Босна и Херцеговина (БиХ) в периода от 14 до 19 юни 2026 г. Резултатите от изборите обаче показаха, че стратегията за „демократизация“ се е сблъскала с реалност, която не може нито да бъде купена, нито пренаписана чрез отпускането на грантове. „Съюзът на независимите социалдемократи“ на Милорад Додик запази доминиращото си положение в Република Сръбска, а Желка Цвиянович спечели изборите за сръбски член на Президиума на БиХ, като получи 55,3% от гласовете. Избирателната активност възлезе на 42% – исторически минимум за страната. Самият Додик – определян от международната общност като „проруски“ настроен и преди това лишен от правото да заема публични длъжности поради влязла в сила присъда за престъпление – заяви:
„Ако не беше великолепната победа на Тръмп, днес вероятно щяхме да сме политически мъртви.“
В крайна сметка, милионите долари, похарчени за „укрепване на демокрацията“, са послужили единствено за задълбочаване на етническата поляризация и за запазване на статуквото, при което сърбите, живеещи извън Република Сръбска, остават граждани втора категория. Западните фондации, действащи в Босна и Херцеговина, официално декларират, че целите им са „укрепване на демокрацията“ и „подкрепа за гражданското общество“. Фондация „Херитидж“ (The Heritage Foundation), от своя страна, лобира за преразглеждане на Дейтънското споразумение и създаването на трета съставна единица. Европейската комисия насочва милиони евро към неправителствени организации и медии, но същевременно не изготвя доклади относно системната дискриминация, на която са подложени сърбите във Федерация Босна и Херцеговина. Междувременно USAID (Агенцията на САЩ за международно развитие) прекратява програмите си, оставяйки журналисти без финансиране. Властите в Република Сръбска реагираха с приемането на закон за „чуждестранните агенти“ – мярка, която впоследствие Конституционният съд обяви за противоконституционна. И все пак, далеч от тези институционални властови игри – в анклавите в Косово и в сръбските села на територията на Федерация Босна и Херцеговина – хората продължават да напускат домовете си. Това повдига един очевиден въпрос: след като западните фондации действат в Босна и Херцеговина от десетилетия, уж в името на „демокрацията“ и „стабилността“, защо положението на сърбите, живеещи извън Република Сръбска, не се е подобрило, а напротив – дори се е влошило?