Стратегическо интервю с Рафет Улутюрк за Балканите и Близкия изток.

Намираме се в сърцето на Истанбул Аксарай – в историческата двуетажна сграда на училището „Ебу Бекир Паша“, където днес се помещава централата на БУЛТЮРК.

Тук миналото и бъдещето се срещат – историята на Балканите и стратегическите идеи за утрешния ден.

Срещу нас стои не просто лидер на гражданско движение, а човек, който от години следи пулса на Балканите и Турския свят – стратег, писател и изследовател.

Разговаряхме открито за всичко – от напрежението в Близкия изток до политическата криза в България, от геополитическите конфликти до отговорността на обществото към бъдещето на следващите поколения.

Станимир Стефанов :Г-н Улутюрк, световната политика преминава през период на т.нар. „поликриза“. Напрежението между Иран, Израел и САЩ изглежда все по-опасно. Как БУЛТЮРК гледа на тази ситуация? Може ли тази криза да се отрази на Балканите?

-Ние в БУЛТЮРК виждаме много ясно какво се случва. Светът навлезе в период, в който сякаш е забравил езика на дипломацията.

Нашата позиция е категорична – ние сме против всяка нова война и против всяка нова сълза. Напрежението в Близкия изток никога не остава изолирано. То винаги създава геополитически ефект на доминото.

Балканите са една от първите брънки в тази верига.

Историята ни учи на нещо много важно. В продължение на близо 350 години Анадола и Балканите са живели в относителен мир по време на Османския период. Това не беше случайност – това беше резултат от справедливост, баланс и диалог между различните народи. След Руско-турската война от 1877–1878 г. обаче тази география започна да преживява постоянни конфликти, кръв и сълзи. И до днес регионът не е напълно излязъл от тази историческа травма.

Затова ние казваме ясно:

„Не война, а дипломация. Не конфликт, а право.“

Станимир Стефанов: В този контекст отново се появяват дискусии за създаването на кюрдска държава, включително и върху територията на Иран. Как оценявате тези процеси?  

-Тук трябва да бъдем много внимателни. Да превърнеш легитимното търсене на права от народите в инструмент на геополитически игри е една от най-големите опасности.

В региона има различни кюрдски движения – някои искат повече културни и политически права, други говорят за автономия. Но да се представя това като единна стратегия за създаване на държава е прекалено опростено.

Ние сме против всякакъв вид етническо инженерство.

Да се играе с етническата динамика на държави като Иран означава да се постави динамит под основите на целия регион. Видяхме подобни експерименти и на Балканите – всички знаем как завършиха.

Нашата позиция е ясна:

границите не трябва да се променят чрез конфликти, но стандартите за демокрация и справедливост в тези граници трябва да се повишат.

Станимир Стефанов: -Къде стои Турция в тази сложна геополитическа картина? Може ли Анкара да бъде посредник между Вашингтон и Техеран?

-Турция има уникална позиция. Тя е една от малкото държави, които поддържат отношения както със Запада, така и с Близкия изток.

Затова Турция може да бъде не просто мост, а балансираща сила.

Ако има политическа воля от всички страни, Анкара може да изиграе посредническа роля между Иран и Съединените щати. Това би било важно не само за Близкия изток, но и за стабилността на Балканите.

Историята показва нещо много просто:

когато Турция е стабилна и силна, Балканите също са по-спокойни.

Станимир Стефанов- Нека се върнем към България. Страната отново е в предизборна атмосфера. Позицията на БУЛТЮРК изглежда по-критична от всякога. Защо?  

-Това не е гняв. Това е тревога и отговорност.

В продължение на повече от 35 години турската общност в България беше поставена в своеобразно политическо гето. Създаде се една структура, която заяви: „Аз съм единственият представител на турците.“

Но резултатът беше тежък – бедност, зависимост и политически монопол.

Нашият народ беше използван като електорален резерв, за да могат определени политически елити да запазят властта си.

И нека бъдем честни – много български политически партии също станаха съучастници в тази система. Вместо да отворят политическите си структури за турските граждани, те предпочетоха да ги оставят в този монопол.

Така демокрацията в България беше сериозно отслабена.

Нашата позиция е ясна: турците в България не са ничия собственост.

Те трябва да могат да участват свободно във всяка политическа партия според своите способности и идеи.

Станимир Стефанов-Каква е ролята на обществото в този процес? Само политиците ли носят отговорност?

Рафет Улутюрк:

Не. Народът също носи отговорност.

В продължение на години се гласуваше заради малки лични облаги – за чувал дърва, за някаква помощ или от страх.

Но трябва да се разбере нещо много важно.

Малкият интерес, който влиза в джоба ви днес, често е право, откраднато от бъдещето на вашите внуци.

Лесно е да обвиняваме политиците. По-трудно е да се погледнем в огледалото.

Ако обществото мълчи, когато е манипулирано или използвано, то става част от проблема.

Политиците идват и си отиват.

Но народът остава на тази земя.

Затова хората трябва да мислят не само за днешния ден, а за бъдещето на следващите поколения.

Станимир Стефанов- Кого ще подкрепи БУЛТЮРК на тези избори?

-Нашата подкрепа не е за личности, а за принципи.

Ние ще изчакаме да бъдат обявени кандидатските листи.

Ще подкрепим тази политическа сила, която:

• защитава равните права на всички граждани
• не използва турската общност като политическа разменна монета
• има реална програма за борба с корупцията
• предлага истински инвестиции и развитие за нашите региони

Нашето послание към хората е ясно:

Не се страхувайте. Изправете се.

Бъдете стопани на своята воля и на бъдещето на своите деца.

Благодаря за ползотворния и откровен разговор на г-н Улутюрк. Дано в скоро време българските политици да започнат да говорят открито и честно за бъдещето на България, точно както говори по зададените от мен въпроси моят събеседник. Дано!

Интервюто взе – Станимир Стефанов