Интервюто на Тъкър Карлсън и Владимир Путин през погледа на Симеон Миланов

Сблъсъкът на два свята и две цивилизации с различно светоусещане, но обединени от една обща, по мащабите си есхатологична заплаха - това е, което видях преди всичко в интервюто на консервативното острие на Америка (което в Русия би минало в най-добрия случай за умерен и класически либерал) с по-скоро либералния президент на Русия (който на Запад би минал за ултра/палео-консерватор и реакционер). Тъкър видимо се изнерви и както сам каза, "не разбра какво е отношението" на краткия исторически преглед, който Путин направи, започвайки още от Рюрик и появата на Киевска Рус през 9-и век. Защо? Защото Тъкър, макар и консерватор в Америка, е преди всичко жител на Новия свят, с неговото светоусещане и разбиране за историята като нещо линеарно - сякаш това, което се е случвало преди, няма отношение към това, което се случва сега.

Путин от друга страна е лидер на велика сила от Стария свят (Европа и Азия) и не би могъл да обясни конфликта в Украйна по друг начин, освен чрез този исторически дискурс, който е нужен, за да се създаде необходимия контекст. От руската гледна точка, историята е нещо циклично и живее своя дълъг, направо безсмъртен живот все още. За американците Русия и Украйна се появяват 1991 година, а войната започва 2022. За руснаците Украйна е продукт на няколко века полско-литовска власт над южноруските земи, а след това на усилена "украинизация" първо от страна на австро-унгарския Генерален-щаб, а после на болшевиките, които провеждат т.нар. "коренизация", фактически създавайки нова нация в лицето на украинците. По същия начин впрочем, по който Югославската комунистическа партия и Тито създават "македонската нация".

Тъкър е американски консерватор, но по своя светоглед и дух, не просто в Русия, а дори в повечето европейски страни той може да се нареди в редиците на класическите либерали. Републиканската партия в САЩ де факто защитава добрия спомен и носталгията за щастливия класически либерализъм от 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век, докато Демократическата партия очевидно се е съешила с идеологическите наследници на Лев Давидович Троцки и гради своя неолиберализъм с хоризонт пост-хуманизъм и преодоляване на нациите, религиите, половете и самата идея за това какво е "човек". Но Америка е първата либерална държава в света и това е факт. По дефиниция там няма как да има консерватизъм, такъв какъвто бихме го разбирали ние българите или пък руснаците. Или дори немците, защото Шпенглер смяташе англичаните за либерали по същността си, а французите за анархисти.

На Тъкър Карлсън и средния американец историята им е чужда. Тя е нещо, което се е случило в миналото и което няма отношение към днешния ден. За руснака и въобще източноевропееца (пък и повечето жители на Европа и Азия) миналото и настоящето са преплетени в непрестанен кръговрат. Миналото проектира себе си чрез настоящето и в него се крият отговорите на днешните драми и конфликти. Как да разбереш защо на руснаците им пука за Украйна, ако смяташ, че "нация" е равнозначно на "държава". Забележете, че в американския английски често казват странни за нашите уши неща като "the United Kingdom is a nation of..."("Обединеното кралство е нация от...") или "The small nation of Bulgaria, which is a republic" ("Малката нация на България, която е република"). А за човека от Стария свят понятията "нация", "държава", "етнос" и "народ" са все различни неща и имат своето различно значение.

Републиканците в САЩ и техните поддръжници или гласове като Тъкър, за разлика от неолибералите в Демократическата партия, не искат да унищожават националните държави. Те виждат Америка като една национална държава - най-великата според тях, а не просто като адресна регистрация, която да се използва за глобална доминация и единно световно правителство, какъвто е случаят с демократите. Но въпреки това, те не разбират начина на мислене на хората от Стария свят.

И макар и да се наричат "консерватори", те са по-правилно казано "американски консерватори", сиреч по нашему, класически либерали. А в света на Путин, въпреки че той е по-скоро умерен руски либерал (което както казах заради изместения към троцкисткото ляво Овертонов прозорец на Запад, е равнозначно направо на крайнодесен реакционер), Историята е нещо живо, а не нещо, което както казва доц. В. Вацев можеш да заключиш в килера.

Процесите, които доведоха до войната в Украйна започват не 2022 година, нито с руските искания за изтегляне на НАТО от 2021. Не започват дори и с организирания от Виктория Нюланд и Сорос преврат в Киев 2013-2014 година и стартиралата тогава гражданска война в Източна Украйна, с последвалото отделяне на рускоезичния Донбас. Тези процеси, да ме прощавате, не започват дори с Перестройката на Горбачов и разпадането на Съветския съюз, когато съветските елити решават да си разделят наследството на Съюза и да осребрят политическото си положение, надявайки се да станат част от западните елити. И да, те не започват дори и с Октомврийската революция, когато Ленин и Троцки започнаха политиката на "коренизация", в рамките на която се появиха нови нации като белорусите и украинците. Както и Путин казва всъщност, генезисът е по-стар - още в опитите на Австро-Унгария, а по-рано през 16-17 век и на Полско-литовското кралство, да се настанят трайно в териториите на дн. Западна (а в полския случай и Централна) Украйна. И ако върнем лентата назад, може би най-точно казано, началото е, когато дисциплинираната и желязна орда на монголския хан Бату прегазва аланите, волжките българи, куманите и руснаците и се настанява в южноруските степи. Тогава в Североизточна Рус Новгород, Владимир и после Москва се формират като полу-независими центрове на силата и тръгват по своя път, докато в Югозападна Рус Галицко-Волинското княжество по чисто географски и геостратегически причини се опитва да се пришие към католическа Западна и Централна Европа, надявайки се на помощ срещу монголо-татарите от папата, Полша и Унгария.

Истината е, че и двата свята - условният "Стар" свят на В. Путин и условният "Нов" свят на Т. Карлсън са интересни и достойни за самобитно съществуване. Родната на Тъкър Америка не би могла да бъде друга освен леко либерална, леко "анархистична" по азиатските, евразийските и дори европейските разбирания, симпатично самоуверена и етно-религиозно многолика. Русия на Путин от своя страна винаги, дори и когато се управлява от умерен и по-скоро либерален човек като самия Владимир Владимирович, ще бъде по-скоро консервативно-традиционалистка, строго йерархична, със специфичното имперско светоусещане и дълга имперска памет, за която Историята е жив и непрекъснат процес. При многополюсния свят и двете биха могли да съществуват и да гонят своите интереси и своето съществуване, независимо една от друга. Може би няма винаги да се разбират. Може би няма да са приятели и съюзници. Но могат да се уважават и да имат диалог. Това, което пречи и на двете е чудовището, което се роди от неестествения брак на западния корпоративен капитализъм и либерализма с троцкизма, водейки до появата на неолиберализма.

Нещото, което се роди от тази противоестествена смес, и което вероятно (по Шпенглер и сър Дж. Глъб) е донякъде продукт на умората и старческата деменция на Западната цивилизация, не иска да има нито Русия, нито България, нито Китай, Иран, Египет, Гърция или дори Америка. За неолиберализма е еднакво нетърпимо запазването на идентичността, традициите и независимостта, както на православния славянин, така и на англосаксонския протестант, арабския или персийски мюсюлманин или китайския будист/даоист/конфуцианец. Това е битката днес - за правото на всяка цивилизация да съществува самобитно, на всяка нация да се запази като такава, и на всяка религия да следва своята свещена истина, необезпокоявана от неолибералните догми и преследване.

Правото на всяка държава да живее по своите закони, а не да бъде непрекъснато поучавана и превръщана в поле за социални експерименти. Правото и на хора като нас българите, да запазим своята история, своя език и култура от посегателствата на "евроатлантизма", зад чиято инфантилна и нелепа маска се крие зловещият глобализъм на някои транснационални елити, целящи да превърнат човечеството в една обединена, унифицирана, сива, скучна и изпростяла маса от неграмотни консуматори, които живеят, за да обслужват господарите и да потребяват боклуците им (за които да изплащат цял живот кредити).

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co