Финландците усетиха разрушаването на връзките с Русия

Цяла Финландия е разтърсена от мащабни стачки вече няколко месеца, а поредната започна във вторник. Протестират всички - и в транспорта, и студенти, и пощенски, и комунални служители. Милиони финландци са недоволни от съкращенията на помощи, заплатите и влошаващите се условия на труд. И всичко това е пряко свързано с разпадането на икономическите връзки с Русия.

Сега във Финландия непрекъснато стачкуват представители на различни индустрии. Така на 6 февруари започна стачка в градовете Хелзинки, Тампере и Турку, организирана от Централната организация на профсъюзите на професионалния и управленския персонал (АКАВА). Към протеста се присъедини и синдикатът на социалните работници “Талентия”, представляващ работещите в сектора на предучилищното образование.

По-рано, на 31 януари, започна стачка на транспортните работници - синдикатите, свързани с транспорта, организираха поредица от еднодневни протести. Стачката временно парализира например по-голямата част от финландския въздушен трафик - “Финеър” отмени почти всички полети, планирани за 2 февруари. Движението на междуселищни и крайградски влакове спря напълно за един ден (без да се броят нощните влакове към северния район на страната), метрото и трамваите бяха спрени. Служители на магазини, ресторанти и хотели временно напуснаха работните си места. Освен това стачкуват докери и пристанищни работници. Пощенските служители също не останаха настрана.

Финландският индустриален съюз (“Теолиуслито”) обяви, че планира да затвори някои от тежките индустрии в страната от 14 до 16 февруари 2024 г. В акцията ще участват около 60 хил. работници от технологичната и химическата промишленост, както и от предприятията за механична обработка на дървесина. Председателят на “Теолиуслито” Рику Аалто смята бъдещата стачка за оправдана, тъй като правителството, според него, не е изразило никакво желание да се вслуша в становищата на синдикатите.

Наистина, министърът на икономическото развитие Виле Ридман остро критикува профсъюзното движение, наричайки го „мафията от “Хаканиеми“ (централата на Централната организация на финландските профсъюзи се намира в сграда близо до площад “Хаканиеми” в Хелзинки). Според Ридман профсъюзите всъщност не се интересуват нито от запазването на работните места, нито от конкурентоспособността на Финландия, нито от икономическия растеж, нито от „интересите на родината или работниците“.

Преди това, в края на 2023 г., голяма стачка на транспортните работници се проведе на 14 декември. То е планирано от Централната организация на финландските синдикати (САК), която е изключително раздразнена от реформите на правителството в областта на трудовия живот и социалното осигуряване. Синдикатите водят дългогодишна кампания „Добра причина“, за да защитят работниците от предложените държавни съкращения. Предишният общонационален протест в рамките му се проведе на 7 ноември 2023 г. и продължи 24 часа. Към него се присъединиха служители на предприятия в сферата на поддръжката на дома, почистването, кетъринга, топлофикациите, сметоизвозването и др.

Преди това през първата половина на 2023 г. в Суоми се проведе мощна вълна от стачки в различни индустрии. След това през септември САК съобщи за нова вълна от протести: кратки стачки, протестни шествия и пикети. От Асоциацията на синдикатите обясниха, че правителството просто не им е оставило избор. „Затова протестираме срещу съкращенията на социалните помощи и влошаването на условията на труд, планирани от правителството на Петери Орпо“, казват синдикалистите.

Всички са недоволни

През пролетта на 2023 г. във Финландия се проведоха парламентарни избори, в резултат на които социалдемократите на власт бяха заменени от кабинет, съставен от Коалиционната партия, “Истински финландци”, Християндемократи и Финландската шведска народна партия. Новото правителство обяви списък с промени, които ще бъдат направени на пазара на труда.Първо, ще стане много по-лесно да уволните служител. Второ, правителството реши, че оттук нататък работодателите могат да сключват временни трудови договори - преди беше предвидено, че такъв договор трябва да бъде сключен за неопределено време. Трето, предлага се промяна на системата за заплащане на болничните - първият ден да не се заплаща. Четвърто, предложено е поетапно намаляване на обезщетенията за безработица. Пето, кабинетът на министър-председателя Петери Орпо се зае да ограничи правото на стачка. Шесто, властите искат да предоставят на работодателите допълнителни възможности за намаляване на заплатите, увеличаване на работното време и влошаване на условията за почивка.

Целта на всички тези промени е проста - правителството се опитва по всякакъв начин да намали дефицита на държавния бюджет (през 2024 г. публичният дълг на Финландия ще бъде 11,5 милиарда евро). Това се прави, наред с други неща, чрез намаляване на обезщетенията за безработица и премахване на осигуровките за заетост, които ще прехвърлят рисковете от работодателя към работниците.

Естествено, самите работници са крайно недоволни как точно управляващите искат да въведат орязването на разходи. Въпреки че никой не отрича самия факт на кризата, в която плъзга държавата, е трудно да се спори с красноречивите цифри. Така в края на 2023 г. безработните в страната на възраст от 15 до 74 години са 190 хил. - с 26 хил. повече от края на предходната година. Също така във Финландия 3293 компании са подали молба за фалит през 2023 г.

Според последните данни едва всяка десета голяма компания във Финландия планира да разшири дейността си тази година (преди две години всяка трета компания искаше да направи същото). Бизнесът очаква икономическият растеж да отслабне още. Големите предприятия виждат най-голяма заплаха от инфлацията, повишените разходи за финансиране и недостига на специалисти.

Синдикатите не отричат, че трябва да се води борба с кризата. Но според тях правителството води тази борба по странен начин. „Това изобщо не е бюджет за икономии. Правителството предоставя данъчни облекчения на най-богатите - например намалява данъците за тези, които печелят над 80 хиляди евро годишно. Това е правителството на Робин Худ, ама в обратна посока – взема от бедните и дава на богатите. Това е бюджет за строги икономии само за бедните“, казва председателят на САК Ярко Елоранта.

Цената на русофобията

Кризисната ситуация, в която се намира Суоми, се утежнява от прекъсването на икономическите връзки с Русия. „Косвеното въздействие от загубата на взаимодействие с Русия беше усетено от 80% от представителите на финландския пазар. Преди това Финландия изгради икономиката си като мост между Изтока и Запада - така че изоставяйки това, тя нанася значителни щети на себе си. Финландските медии обаче не правят подобни изчисления и не предоставят такава информация. Във всеки случай става въпрос за многомилиардни загуби. Например, независимо какво казват финландските власти сега, техният отказ да си сътрудничат с Русия в областта на ядрената енергетика и енергетиката като цяло може да се счита за изключително болезнен“, смята Наталия Ерьомина, доктор на политическите науки, професор в Петербургския държавен университет.

Ерьомина добавя: „Според фондовата борса в Хелзинки нетната загуба на финландските компании, които трябваше да напуснат руския пазар, възлиза на повече от 4 милиарда евро. Като примери се посочват редица големи играчи като строителната компания ЙИТ, енергийната компания “Фортум” и производителят на гуми “Нокиан”. Дървопреработвателните предприятия и производителите на картон, които продаваха продукцията си в Русия, също претърпяха големи загуби. Професорът назовава и най-засегнатите финландски региони - разбира се, тези, които граничат директно с Русия.

По принцип трезвите хора сега често наричатИзточна Финландия жертва на геополитиката. Журналистът Мико Месамаки в колона за вестник “Каупалехти” отбелязва, че регионът е празен без туристи от Русия и сега тази територия е изправена пред съдбата „да се превърне в убежище за възрастни и маргинализирани“. Месамаки отбелязва, че през лятото в граничния град Иматра много магазини са били напълно празни, въпреки че ваканционният сезон е в разгара си. Журналистът цитира тъжни данни за финландците: преди пандемията и санкциите пазаруващите туристи от Русия харчеха тук до 1 милион евро на ден - значителни суми за малката провинция Южна Карелия. Източна Финландия, която някога разчиташе на туризма, сега има по-високи нива на безработица и по-мрачни обществени настроения от останалата част на страната.

Определени сектори на финландската промишленост също страдат. Например, Ристо Хуовинен, жител на община Лапеенранта, каза: „Хиляди служители на финландския концерн за дърводобив УПМ са изпратени в безсрочен отпуск, тъй като дървесината от Русия не може да бъде закупена на разумна цена...

Финландия преживява масивна инфлация поради факта, че вече не получаваме енергия от Русия. В тази връзка цените на продуктите са се увеличили значително, което изяжда покупателната способност на финландците. Всичко това унищожи икономиката и пазара на труда.”

До 24 февруари 2022 г. 800 финландски компании изнасяха за Русия, но през лятото на 2023 г. само 160 компании продължиха да извършват тази дейност. Ръководителят на статистическия отдел на финландската митническа служба Оли-Пека Пентиля отбелязва, че финландските фирми, които са напуснали Русия, са успели да компенсират напускането си от руския пазар само с 16%. „Намирането на нови търговски партньори на експортните пазари, където вече работим, да не говорим за напълно нови пазари, не е лесна задача“, коментира Яана Реколайнен, главен изпълнителен директор на организацията “ИйстКам” (бивша Финландско-руска търговска камара).

По-рано председателят на руската Държавна дума Вячеслав Володин предупреди, че „спускайки желязната завеса на изток, финландското ръководство наказва преди всичко своите граждани и лишава страната от възможността да се развива“. Миналия ноември Володин каза, че пълното затваряне на границите с Русия ще струва на финландците около 3 милиарда евро. Това е значителна сума за страна, погълната от стачки и плъзгаща се към социална нестабилност. Русофобията е скъпо удоволствие и финландците сега плащат цената за това.

Превод: В. Сергеев

https://pogled.info/svetoven/evropa/finlandtsite-usetiha-razrushavaneto-na-vrazkite-s-rusiya.165649

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co