Продължава от брой 2

Род Овчарови

Родоначалниците Иван и Деля се заселват в с. Розово около 1860 година. построили си къща до циганската река, но задлъжнели, поради което им я отнели. Преселили се в село Овощник и след като поукрепнали материално, отново се заселили в село Розово около 1870 година. причината била основателна: за да запазят четирите и деца - Рада, Станьо, Стойно и Теньо от турчеене, тай като по това време село Овощник било населено основно с турци.

Продължава от брой 1

РОД КЬОЙБАШИЕВИ

Малко преди Коледните и Новогодишните празници влезе в сила Наредбата за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с обособени работни места. Тази Наредба беше приета от народните избраници с ПМС No 264 от 09. 11. 2010 г. и обнародвана в Държавен Вестник бр. 90 от 16 Ноември 2010г.

Род Недялкови

Легендата за този род е следната: Млада вдовица от село розово се омъжила повторно в село Казанка.

Вестник "Долина" съвместно с изключителната Д-р Мария Генчева Тенева, стартира новата си рубрика СЪБРАНА РОЗОВСКА ИСТОРИЯ. Тази рубрика ще предложи на читателите на вестник "Долина" в няколко поредни броя, интересни факти и любопитни легенди за малкото китно селце, сгушено в полите на Средна гора. Ще разкрие тайните и загадките на Розово. Ще разкаже за неговите създатели и за розовскире родове. Вестник "Долина" се прекланя пред неуморния труд, който е положила за събирането на тези дани, за да се превърнат във вестникарска рубрика, а по късно и разширени и събрани в книга и пред родолюбието на авторката на тази рубрика Д-р Мария Генчева Тенев.

Или Европата през погледа на средно статистическия казанлъчанин

Продължава от брой 46
В миналия брой стигнах до парфюма. Щото непременно трябва да мириша на европеец. Най-голямата обида, която съм поучавал от чужденец беше преди години на морето. Пийвахме по питие с един германец. По едно време, какво му дойде на акъла, дали защото не можеше да пие колкото мен или беше слънчасал нещо от слънцето ми вика: "Вие българите воните!"

Знаете как е: имаш ли слуката да отстреляш голям глиган - оставаш за дълго в историята /поне в летописите на дружината/. Задълго приятелите ловци - свидетели на случката, подвият ли крак след поредната изтощителна пусия, ще развържат торбата със спомените и ще подхванат приказката: "А помните ли, когато на това място, еди кой си събори онова чудовище ...".

Поводът е 90 годишнината от основаването на дружинката

"Тази ловна хижа, завещана ни от дедите, възкресена за нов живот на 30 октомври 2010 година, с усилията и средствата на ловците от Ловно-рибарската дружина, на родолюбиви шипченци и приятели на град Шипка.