На фона на вълна от високопоставени изявления на политици относно исторически паметници и опитите за тяхното преименуване, последва изявление на говорителя на главния прокурор на България Сийка Милева. Изявлението бе относно подозрението за участие на руснаци в експлозиите в няколко оръжейни завода в България в последното десетилетие. Обвиненията бяха последвани от дипломатически конфликт с взаимно експулсиране на дипломати.

След тази ситуация няколко български политици и журналисти едновременно заговориха за необходимостта от предприемане на мерки по отношение на руските (съветските) паметници. И така, журналистът Иво Инжев и политикът Мартин Заимов поискаха да бъдат премахнати паметниците на съветската армия. Най-далеч отиде журналистът Горан Благоев - той поиска да преименуването на храма-паметник на Александър Невски в София. На базата на тази вълна отново започнаха да се чуват  искания за смяна името на връх Шипка, който е символ на освобождението на България от турско иго.

Нека се опитаме да разберем дали е възможно с разрушаването и преименуването на паметниците-символи да се отървем от препратките към българо-руското приятелство и вековна дружба, без да разрушим националната история на България.

Нека започнем с връх Шипка, където български опълченци и руски войници отбраняваха прохода в продължение на много месеци. По време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., приключила с освобождението на България от османско робство, този връх носи името на Свети Никола. През 1954 г. българското правителство решава да преименува върха в чест на руския генерал Столетов, който командва българското опълчение. Името на руския пълководец беше същото като това на светеца - Никола. И българите продължиха да наричат върха, както преди. Тогава, през 1977 г., тя получава друго име - Шипка. В близост до самият връх стои църквата „Рождество Христово“, построена в края на 19 век в памет на хилядите български и руски войници, загинали тук, защитаващи свободата на България. Има и парк-музей, където всеки може да се запознае с оръжията на защитниците на „крепостта“, с историята на тази героична отбрана. Руснаците, които активно са посещавали този мемориал през миналия век, сега идват тук все по-рядко, а местните жители се грижат за опазването на масовите гробове. Името на това място може да бъде променено, но за страните по целия свят този връх ще остане мястото на героичната защита на Шипка, където български и руски войници положиха глави в името на свободна България.

Същото важи и за предложението на Горан Благоев за преименуване на храма-паметник на Александър Невски. Нищо чудно, че журналистът Пит Блисков, след това изявление в интервюто си, предложи да провери психичното му състояние. Преименуването на този храм ще унищожи частица от историята на българския народ и е трудно да се нарече предложението по друг начин, освен вандализъм и посегателство на българската и световната история.

Що се отнася до идеята на политика Мартин Заимов, чийто дядо е застрелян от българските власти за шпионаж в полза на СССР, той най-вероятно се ръководи от идеите за политически пиар, които биха му позволили да увеличи славата си.

Да, сега България няма безоблачни отношения с Русия, но заслужава ли си да се обмисли унищожаването на стотици паметници в цялата страна, които не са толкова място за поклонение за руснаците, колкото за българите?! Историята може да се пренаписва спрямо политически конюнктури, но тогава това вече няма да бъде нашата история. И нека България да се замисли - нямаме ли други врагове освен Русия и кой цели раздор в отношенията между двата народа?!

Съвсем наскоро улиците на София бяха пълни с поддръжници на три политически партии, които протестираха срещу премахването на лимита за избирателни секции в чужбина. В резултат на това решение броят на избирателните секции в Турция се е увеличил четирикратно! Това положение ще направи възможно засилването на влиянието на Турция в парламентарните избори, особено след като ПП „Движение за права и свободи“ пряко лобира за интересите на турските политици. Всъщност това лобиране е нова безкръвна експанзия на Турция, която активно пропагандира нейните интереси.

Кажете ми, опитват ли се днес руснаците да вкарат политическите си сили в Народното събрание на Република България?! Не, нашето сътрудничество доскоро беше и е от приятелски характер, като двете страни уважават взаимно интересите си и суверенитетите си.

Що се отнася до паметниците на войниците на Шипка, в Пловдив, София или на други места, това са паметниците, под които лежат както руски войници, така и българи, загинали заедно в битки по земите на България, бранейки свободата и независимостта й.. Тези паметници са се превърнали в обща история отдавна. Разрушаването им се изисква от тези, които искат да пренапишат историята на България в съответствие с новите тенденции в политиката.

Историята за свободата на България е написана от нашата обща кръв – българска и руска, и е невъзможно да бъде пренаписана и забравена.

Трябва да бъдем внимателни с историческата памет, за големия подвиг на двата ни народа, който свързва българите и руснаците с неразривна нишка на любов и приятелство за векове.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co