Образуваното дело с номер 12379/2018 по две жалби на Министерския съвет на Република България и на министъра на околната среда и водите. До обжалването се стигна след като тричленен състав на ВАС реши в края на юли м.г., че с промените в плана за управление на парк „Пирин”, обявен от ЮНЕСКО през 1974 г. за обект на световното наследство, са нарушени разпоредби от българското и международното право. Препъни камък е било тълкуването на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), който гласи: „В националните паркове се забраняват строителството, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземните комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.” Тълкуването и на тричленния, и на петчленния състав на ВАС е, че чл. 21, т. 1 от  ЗЗТ има забраняващ характер и допуска единствено ремонт, но не и изграждането на нови спортни съоръжения в парка. Измененията на Плана за управление на Национален парк „Пирин”, одобрено от МС с решение 821 от 29.12.2017 г. попада в обхвата на Закона за защитените територии (ЗЗР), Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и поради тази причина трябва да бъдат спазени изискванията за процедури за екологична оценка и оценка за съвместимост. Тълкуването на петчленния състав относно изискването на чл. 81 и чл. 85 от ЗООС, както и на чл. 31 от ЗБР е, че министърът на околната среда и водите е бил длъжен да извърши екологична оценка, за да се прецени дали са изпълнени целите на закона. Също така Върховните съдии са счели за задължително и участието на обществеността при изготвяне на екологична оценка, а и също така  при оценката за съвместимост.