Документалният филм "Петокнижие Анжелово" разказва за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, идеали, разочарования и неподражаемо чувство за хумор

"Петокнижие Анжелово" - документален филм за един необикновен живот, побрал цял век история, революции, разочарования, кино, литература и неподражаемо чувство за хумор. Премиерата е на 17 октомври, рождения ден на Джеки, в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Синелибри.

"След като си имал смъртна присъда, няма нещо, което да може да те уплаши."

Тези думи на Андрей Райчев във филма "Петокнижие Анжелово" вероятно обясняват много от онова, което превръща Анжел Вагенщайн в една от най-забележителните личности на българския XX век. Човек, преживял войната, фашизма, затвора, смъртната присъда, комунистическия режим, неговия крах и разочарованията на демокрацията, но съхранил до последно способността си да се смее, да спори, да се възмущава и да вярва, че светът може да бъде по-справедлив.

На 17 октомври 2026 година, когато се навършват 104 години от рождението на Джеки, в кино "Люмиер" ще се състои премиерата на документалния филм "Петокнижие Анжелово". Режисьор е Лъчезар Аврамов, сценарист - Димитър Стоянович, а продуцент - внучката на Анжел Вагенщайн, Жаклин Вагенщайн.

Когато започват снимките, Вагенщайн вече е на сто години. Камерата успява да запази дълги разговори с него - с изключително бистрия му ум, острия език, политическата му страст и онова особено чувство за хумор, което никога не го напуска. Джеки си отива на 29 юни 2023 година, на 100-годишна възраст, а след него остават не само филмите, романите и спомените, но и въпросите, на които дори един толкова дълъг живот не може да даде еднозначни отговори.

Защото Анжел Вагенщайн е личност, която трудно се побира в удобните определения.

Ремсист, партизанин, комунист, дисидент. Човек на големите идеали, който преживява техните исторически поражения, но никога не се отказва от тях. Остава ляв човек до края на живота си, убеден, че социалната справедливост, равенството и човешкото достойнство са каузи, за които си струва да се бориш. Неговият конфликт с властта не е отказ от убежденията му, а отхвърляне на начина, по който те са предадени и подменени.

Роден през 1922 година, израснал в бедност, която сам определя като "по-ниска от паважа", Вагенщайн още като младеж се включва в антифашистката съпротива. Арестуван, измъчван и осъден на смърт, той прекарва месеци в затвора с тежка верига на краката, очаквайки всяка нощ да бъде отведен към бесилото.

Преживява и една от най-мрачните страници в историята на България - депортацията на евреите от Беломорието. Споменът за новородено, поело първия си дъх във вагон за Треблинка, увито във вестник, остава сред онези свидетелства, които правят невъзможно забравянето. За Вагенщайн борбата срещу антисемитизма никога не е абстрактна политическа позиция. Тя е част от личната му биография.

След войната идва киното. Завършва ВГИК в Москва и се превръща в един от големите сценаристи на българското и европейското кино. Името му стои зад "Звезди" на Конрад Волф, "Гоя, или Трудният път към прозрението", "Допълнение към закона за защита на държавата" и редица други произведения. "Звезди" получава наградата на журито в Кан през 1959 година - историческо признание за българското участие в международното кино.

Но творческите успехи не означават безоблачно съществуване в системата, в която самият той първоначално вярва. Вагенщайн е следен от Държавна сигурност, домът му е под наблюдение, натрупва се огромно досие, а той два пъти е изключван от комунистическата партия. Постепенно се превръща в един от разпознаваемите гласове на несъгласието и участва активно в политическите процеси, довели до неговия край.

След 1989 година отново е сред действащите лица на историята. Участва в обществените дебати, в изграждането на новия политически ред и в изработването на демократичната конституция. И отново не престава да бъде критичен. В неговата биография разочарованието никога не е равнозначно на примирение.

По-късно литературата се превръща в следващото голямо пространство на таланта му.Романите "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" изграждат свят, в който еврейската памет, европейската история, изгнанието и човешката участ се преплитат с характерната му ирония и съчувствие към хората, попаднали под колелата на историята.

Именно затова заглавието "Петокнижие Анжелово" звучи толкова естествено. То препраща към литературния свят на Вагенщайн, но и към мащаба на собствената му биография - история, която сякаш би могла да бъде разказана в няколко тома.

Особено любопитен е начинът, по който филмът намира място за смеха сред толкова драматични събития. Разказът е прекъсван от забавни, актьорски разиграни еврейски вицове. В инсценизациите участват Владо Пенев, Ицхак Финци, Борислав Чучков и други актьори, които внасят в документалния разказ съвсем различен ритъм.

Тези епизоди са важна част от портрета на Джеки.

Еврейският хумор, със своята самоирония, абсурд и способност да осмива дори най-тежките обстоятелства, сякаш е естественият език на човек, който е видял прекалено много, за да приема властта, догмите и човешката суета прекалено сериозно.Вагенщайн умее да се смее и на историята, и на себе си. А това е рядко качество за човек, който сам е бил толкова активно въвлечен в големите исторически събития.

Филмът не заобикаля и противоречията в неговия живот.

В него има място за политическите заблуди, за вярата в комунистическия идеал, за сблъсъка с реалността на режима и за последвалите разочарования.

В разговорите участват близки, интелектуалци, историци и хора от киното, сред които Бойко Василев, Божидар Манов, Самуел Финци и Андрей Райчев.

Особено лична е гледната точка на Жаклин Вагенщайн. Във филма присъства и стар семеен кадър, в който тя е малко момиче, а дядо ѝ, застанал зад камерата, я подканя да разпери криле и да полети. Десетилетия по-късно този образ се превръща в начало на филмовия разказ за него. Красив жест, който свързва поколенията и напомня, че зад публичната фигура на Анжел Вагенщайн стои и един обичан дядо.

"Петокнижие Анжелово" идва в момент, когато свидетелите на най-драматичните събития на миналия век стават все по-малко, а паметта за историята все по-често се оказва заложник на политически интерпретации. Животът на Вагенщайн предлага рядката възможност да погледнем към този век през очите на човек, който не само го е преживял, но и непрекъснато се е опитвал да го променя.

Може би най-впечатляващото у Джеки остава способността му да съхрани убежденията си въпреки всички исторически разочарования. Да остане верен на лявата идея, без да оправдава злоупотребите, извършвани в нейно име. Да бъде непримирим към несправедливостта, независимо откъде идва тя. И да не изгуби чувството си за хумор дори когато историята съвсем не дава поводи за смях.

Премиерата на "Петокнижие Анжелово" е на 17 октомври от 17:30 часа в кино "Люмиер", в рамките на 12-ото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри.