В дипломацията понякога най-големите послания са скрити в най-кратките визити. Такова беше и няколкочасовото посещение на унгарския външен министър в България. Тази визита говори не само с това, което се вижда, но и с онова, което липсваше.
Според протокола, когато външен министър пристига в България, той трябва първо да се срещне със своя български колега, след това с министър-председателя, и накрая – с президента. Но унгарският министър изцяло прескочи тази последователност; направи едноединствено посещение, при един-единствен събеседник: президента Румен Радев. Срещата приключи, и той напусна София.
В дипломатическия език това не е детайл, който се подминава.
Прескочените стъпки: кой носи посланието?
Особеното в тази визита не е само нарушаването на протокола; важно е, че този ход е направен по указание на Виктор Орбан. Орбан е известен със своята независима, често противопоставяща се на Брюксел политика. Освен това, все по-често се възприема като носител на послания, особено след активните му контакти с кръговете около Доналд Тръмп в САЩ.
Затова посещението в София не изглежда като обикновена дипломaтичeска учтивост; по-скоро като предаване на специално послание. И то не към правителството, а директно към държавния глава.
Прескоченото правителство: недоверие или стратегически избор?
Фактът, че унгарската страна напълно изключи българското правителство от комуникацията, поставя въпроса за доверието.
Това действие подсилва две възможности:
1.Унгария няма доверие на сегашното българско правителство.
Това е изключително остро послание между две държави членки на ЕС. Когато държавите не вярват на правителствата, те комуникират с лидера, представляващ „държавния разум“.
2.Информацията, която се предава, е твърде чувствителна, за да бъде споделена с кабинета.
Такава ситуация подсказва, че темата е далеч от обикновена.
И в двата случая изводът е ясен:
Унгария не говори с правителството, а с държавата.
Защо Румен Радев е ключовият адресат?
Президентът Радев е познат като фигура, която често заема по-независима позиция от правителството и стои по-близо до институциите за сигурност и външна политика. В периоди на политическа нестабилност той често се възприема като най-стабилния и предвидим събеседник.
Затова изборът на унгарската делегация изглежда като външна оценка на вътрешната българска картина:
„Ако искаме да говорим с държавата, адресът е президентът, а не правителството.“
Това е ясен външен прочит на ситуацията в София.
Какво послание носеше Орбан?
Не може да се игнорира фактът, че Орбан наскоро се срещна с Доналд Тръмп в САЩ. Възможно е от Вашингтон да идва предупреждение, стратегическа промяна, план за региона или информация за предстоящи международни събития. Всичко това е в кръга на вероятното.
Балканите отново се превръщат в арена на геополитическо съперничество:
напрежението НАТО–Русия
търсенето на нов европейски баланс
преразпределението на енергийните коридори
влиянието на изборите в САЩ
китайските инвестиции в Източна Европа
На този фон България придобива ново значение, а едностранното посещение на Радев от страна на Унгария подсказва, че Балканският пъзел се пренарежда.
Кратка визита, силен сигнал
Това посещение не е просто пропуснати срещи; то е ясно посочване коя врата умишлено е била почукана.
В дипломатическия свят понякога пропуснатите срещи казват много повече от проведените.
Ходът на Унгария показва как държавите виждат България в настоящия момент.
И подсказва, че региона го очакват сериозни промени.
Тишината понякога е най-ясният сигнал за предстояща буря.
Рафет Улутюрк
