Потърсихме г-н Р.Улутюрк за мнение по проблеми свързани с проведените частични Местни избори в гр.Истанбул, както и за резултатите на "Бултюрк" на тях.
- Здравейте г-н Улутюрк, как сте, в какво здраве ви намирам?
Благодаря, добре съм. Преминаваме през интензивен период, но се чувствам силен – както духовно, така и физически.
Работата ни, подкрепата и молитвите на нашите сънародници ми дават енергия.
Ако е писано, планираме да започнем в края на този месец прожекции на нашия филм „Кърджалийската легенда“ и серия конференции под надслов „Преминаване към Румелия“. Те ще продължат до март 2026 година.
- Имаше частични местни избори в Байрампаша – Истанбул. Как се представи вашата организация „Бултюрк“ на тях?
За нас тези избори не бяха изпитание, а ценен опит.
Преди около година и половина – през март 2024 г. – подкрепихме кандидата на Републиканската народна партия (CHP) и един от основателите на сдружение „Бултюрк“ – Хасан Мутлу.
Ние работихме упорито, улица по улица, и успяхме да прекратим 30-годишното управление на Партията на справедливостта и развитието (АКП), като спечелихме общината за кандидата на CHP. Това беше истински ден на гордост за емигрантите от 1989 година.
В Общинския съвет на Байрампаша беше избран и нашият сънародник от Казанлък – Ибрахим Сойтюрк.
За съжаление след изборите г-н Мутлу дори не посети нашето сдружение – сякаш престана да ни забелязва. Това ни натъжи, но вярваме, че Бог вижда всичко и че искрените усилия винаги се възнаграждават.
Преди месеца през септември, Хасан Мутлу и още 26 души бяха арестувани по обвинения в корупция. Това предизвика сериозен трус в местната политика.
При избора на нов кмет силите в общинския съвет се изравниха – 18 срещу 18 гласа.
В този решаващ момент представителят, изпратен от „Бултюрк“, показа пример за морал и достойнство, като заяви: „Аз представлявам сдружение ‘Бултюрк’ и не мога да взема решение без консултация с нашия председател.“ Тази позиция предизвика уважение сред всички партии.
След това почти всички политически сили потърсиха диалог с нас.
Ние, като институция, обсъдихме въпроса вътрешно.
Темата стана толкова сериозна, че достигна до най-високо ниво – от лидера на CHP Йозгюр Йозел до президента Реджеп Тайип Ердоган.
В крайна сметка балансът се наклони в полза на партията на президента Ердоган.
Някои представители на CHP се опитаха да оказват натиск с думите „вие сте длъжни да ни подкрепите“ – това ни разочарова, защото ние действаме не по заповед, а по съвест.
Накрая решаващият глас беше на нашия член от „Бултюрк“, Ибрахим Сойтюрк от Казанлък, и така за нов кмет на Байрампаша беше избран Ибрахим Акън.
Така през следващите три години влиянието на „Бултюрк“ в Байрампаша ще се усеща още по-силно.
На изборите през март 2024 г. около 13 000 избиратели – дошли след 1989 г. – действаха заедно. Тогава никой не забеляза силата им, но днес всички я виждат.
За нас въпросът не е политически – нашата кауза е единството, честта и гласът на Турците дошли от България.
- Какви са настроенията на хората в Истанбул относно случващото се в Турция и България?
Хората в Истанбул, особено тези които са дошли от България след 1989 годин, следят внимателно и двете държави.
Както политическите и икономическите процеси в Турция, така и темите за малцинствените права, изборите и положението на турската диаспора в Европа предизвикват интерес.
Хората искат стабилност, справедливост и взаимно уважение.
- Преди два месеца направихте обиколка из Европа. Как ви се стори настроението на хората и обществото там като цяло?
Турците, живеещи в Европа, се стараят да запазят връзката с корените си и да живеят в хармония.
Икономическите трудности ги засягат, но надеждата остава жива.
На последната ни конференция в Нидерландия дойдоха много турци и българи от България – всички искаха повече информация за страната си.
Макар да живеят далеч, сърцата им все още туптят за България.
Срещнах с млади хора – образовани, емоционални, с ясна идентичност.
Истинският срам е, че българските институции не обръщат внимание на тези талантливи млади хора, освен по време на избори.
А всъщност именно тази осъзната и образована младеж може да промени бъдещето на България.
- Позицията на Ердоган относно Израел е достойна за уважение. Ще има ли скоро такъв държавник и в България според вас?
Всеки народ има лидера, който заслужава.
Държанието на президента Ердоган по въпроса за Палестина произтича от неговото чувство за справедливост.
Вярвам, че и в България ще се появи силен лидер, който да защитава националните интереси.
Например, ако президентът Румен Радев създаде партия и излезе на политическата сцена, хората ще го видят като спасител.
Но той трябва да показва уважение към турските региони. Само така може да спечели доверието на хората.
Нито пари, нито власт могат да купят турския народ.
Българските турци трябва да избират умни и справедливи представители и да се гордеят с турските си имена.
Срамно е, че някои, наричащи себе си „турски“ политици, петнят честта на народа си.
- Как оценявате днешните отношения между България и Турция – в политически, икономически и културен план?
През последните години отношенията между България и Турция се развиват балансирано.
Търговията нараства, културните връзки се засилват.
Но потенциалът все още не е напълно използван.
Като сдружение „Бултюрк“ ние се стремим да изграждаме мостове на братство между двете страни.
Българските управници трябва да си сътрудничат по-тясно с Турция.
Европа няма да спаси България – истинската ѝ опора е Турция.
България не може да се управлява без турците – дори старите комунистически служби са разбирали това, затова са допуснали създаването на турска партия.
- Каква е ролята на българските турци за укрепване на връзките между двете държави според вас?
Българските турци са естествен мост между двете държави.
Те познават и Турция, и България, и благодарение на тях се изгражда доверие и разбирателство.
Трябва по-добре да използваме потенциала на хората с двойно гражданство.
Дори само един депутат от тази общност би допринесъл за по-здрави отношения между двете страни.
- Какво бихте пожелали на младите хора, които живеят между две култури – българската и турската?
Да не се срамуват от своята идентичност – напротив, да се гордеят с нея.
Да приемат двата езика и двете култури като богатство.
Нека пазят корените си, но същевременно да бъдат отворени към света, свободни и справедливи хора.
Било турци, било българи – отнасяйте се с всички еднакво, нито повече, нито по-малко.
Бъдещето е в техните ръце.
Станимир Стефанов
