Ново изследване на Института за пазарна икономика показва, че 10% от зрелостниците постигат резултат под "среден 3" на матурата по български език и литература.
Анализът използва данни за последните три години, от които става ясно, че за около 22% от училищата в страната проблемът е системен.
Зрелостниците от повече от 200 училища в страната за трета поред година постигат среден резултат под 3.00 на Държавния изпит по български език и литература, а в близо 20 училища всички зрелостници получават кръгли двойки.
Анализът проследява и представянето на същите училища две години по-рано, когато тези ученици са били в 10 клас. Тогава резултатите им на Националното външно оценяване също са много ниски. В нито едно от 20-те най-големи слаби училища средният резултат не надхвърля една трета от максималния брой точки, посочи през БНР Зорница Славова от Института за пазарна икономика:
"Учениците не ходят на училище. Те имат огромния проблем, че не могат да пишат и да четат, тоест нямат базовата грамотност. В 12 клас, ако не можеш да пишеш и да четеш, няма как, дори да имаш някакви познания, да го покажеш".
Училища с неграмотни ученици има не само в малките и отдалечени населени места, но и в София, и в други големи градове, а неграмотността не е само сред малцинствените групи, отбеляза Славова:
"Доста голяма част са, и в средни училища, не всички са професионални, повечето са професионални. Между другото, много е показателно, че от 11 професионални училища, за които няма нито един кандидат за директор, 9 са такива училища - със слаби резултати. Никой не иска да е директор".
Експертите предлагат:
"Въвеждане на повече гъвкавост и консултации по български. Ако имаме задължително присъствие и индивидуална работа с учениците, а не работа само по държавните образователни стандарти, само по тази програма и всеки час какво трябва да се вземе, това би елиминирало поне половината от тези случаи".
