Дълги години ние знаехме, че в Руско-турската война Плевен е паднал след Шипченската епопея. Само че битката на Шипка е на 9-14 август 1877 година, а Осман паша предава Плевен на 28 ноември! Какво още е станало през това време, което принуждава Осман паша на тази крайна стъпка, коята е предрешила края на войната?
И наистина, след като изгубил битката при Шипка и възможността по най-прекия път да се притече на помощ на обсадения в Плевен Осман паша, на 2 ноември 1877г Сюлейман паша потърсил други възможности да окаже помощ на обсадените турските войски в Плевен . През Нова Загора той се отправил към Елено-Твърдишкия проход и Железни врата с цел да си възвърне освободените селища от Еленския край и през Търново да се отзове в гръб на руските войски. Голямото настъпление на войските на Сюлейман паша започва на 22 ноември . Преминавайки успешно планината, на слизане в Еленския край той срещнал упоритата съпротива на Еленския отряд, командван от полк. Лермонтов/племенник на писателя Михаил Лермонтов/ - първият освободител на Елена. Заедно с това пашата трябвало да преодолее и съпротивата на бойците от 34-ти Севски полк, командван от полк. Жиржински, укрепени на позицията край Буйновци и Новачкини. За отбраната на Златарица и Миндя били назначени части от 13-и Донски казашки драгунски полк под командването на майор Колонтаевски. Въпреки съпротивата на Марянската позиция русите не удържали натиска на многобройните турски орди, в помощ на които били и башибозуци от Кипилово, Стара река и Тузлука, командвани от Исмаил Ефенди. Сюлейман паша действа с главните си сили – 31 табора, 39 оръдия и 19 000 войника срещу Елена от изток, а от юг 6 табора при Твърдишкия проход нанасят удар по десния фланг на руската позиция..
Силите на Еленския руски отряд под командването на ген.–майор Павел Домбровски от 5000 души и 28 оръдия, са разположени в три участъка – главните сили заемат полосата източно от Елена в три успоредни линии по направление махала Чомаковци – село Разпоповци. Втората група прикрива проходите Железни врата и Твърдица, а при махала Йовковци е изградена резервна позиция. Към 10 часа руските части се оттеглят на последната отбранителна линия. Те контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на подкрепления не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15 часа османците обхващат главната руска позиция и наближават Елена. Половин час по-късно ген. Домбровски нарежда изтегляне към манастира „Свети Никола“, като с войските тръгва и българското население. Турското настъпление е спряно от 26. пехотна дивизия на ген.-лейтенант Делингхаузен на резервната позиция при махала Йовковци. Руските загуби са 11 изоставени оръдия и 1862 убити и ранени.На 23 ноември руският щаб се установява в капиновския манастир „Свети Никола“, а намиращият се в Златарица 42-ри пехотен якутски полк се оттегля към село Капиново в резерв на Йовковската позиция. На 24 ноември 1877, под общото командване на ген. Малахов, Пермският, Якутският и 13 хусарски Нарвски полк с численост 5000 войници атакуват 12 000 отряд на противника при Миндя и Златарица и към 18 часа османците са прогонени и фронтът е заздравен. Изрично искам да отбележа, че начело на 13-и хусарски Нарвски полк е не кой да е, а генерал Александър Александрович Пушкин – син на гениалния руски поет Александър Сергеевич Пушкин!
Четири дни след победата при Миндя и Златарица – на 28 ноември 1877 г., Осман паша предава сабята си на генерал Ганецки и Плевен пада!По-нататъшният ход на войната е известен. Руските войски с ускорен марш минават Балкана и след София – на 23 декември, и Пловдив – на 4 януари, превземат на 8 януари и неотбранявания Одрин, където е сключено и първото примирие на 19 януари, преди подписването на предварителния мирен договор в Сан Стефано на 19 февруари (3 март) 1878 г.
По този повод, група от НД”Русофили”,-Казанлък ,на 7 ноември т.г. посети гр.Златарица! В началото, в зала на читалище” Развитие – 1885г” , местният краевед и историк-Петър Влахов, показа филма ”Избавлението”, реализиран с помощта на ученици от СУ”Св.св.Кирил и Методий” ! В залата, освен нашата група бяха и много граждани на Златарица, които ни очакваха! Вълнуващ филм ,който показва цялата руско-турска война, шипченската епопея и завършващ с битката при Златарица-Елена,за която г-н Влахов.-най-добрият изследовател на този период , разказа подробно как тя се е развила !
След това групата посети редица места в района и положи цветя на исторически обекти1 На първо място това беше местната църква” Свети Николай Мирликлийски”,в чийто двор се намира гроб на загинал руски войник,на който свещенникът от църквата направи богослужение. Забележителното в тази църква е,че в началото на северния й кораб е изобразен лика на руския император Александър II /Цар Освободител на България!/ ,а под него има паметна плоча с имената на загиналите златарчини във войните за национално обединение на България!
Беше посетен и историческия музей в близост до църквата, който първоначално е бил класно училище, читалище , а по време на войната – щаб! Уредникът- г-жа Конакчиева подробно запозна всички с историята на тази сграда, с високото качество на образованието в класното училище по онова време.
Оттам групата посети къщата, в която на 8 август 1877г ген.Фьодор Радецки получава телеграмата за настъплението на Осман паша към прохода Шипка! Дотогава Радецки погрешно е очаквал турците да минат през Елена –Златарица,но веднага с отряд тръгва за Шипка и ние разбрахме защо дядо Вазов е написал „изведнъж Радецки пристигна със гръм” !
Групата посети и Горско Ново село, в което също има паметник на загинали 14 нисши чинове във войната!
В центъра на града се намира паметника ”Майка България” на загиналите във войните! Нашата група пое ангажимент да проучи възможността за реставриране на фрагменти от паметника ,като за целта ще се направи ново посещение от художник-реставратор.
Последно групата се отправи към с.Миндя, край което се намира уникален паметник,на място където са се водили кървави боеве от 13-и хусарски Нарвски полк на генерал Александър Александрович Пушкин! Кръстът върху паметника е дарение на вдовица на загинал в битката руски офицер!
Групата изказва искрената си благодарност към община Златарица, към г-н Петър Влахов и всички златарчини за съдействието и радушното приемане на нашата група!
Иван Велчев
