С кратко тържество Крън отбеляза 126-години от рождението на генерал майор Цвятко Радойнов. Организатор на честванията бе местното читалище в Крън, което носи името на героя.

Пред събралото се множество, пред паметника на Радойнов в родното му село организаторите припомниха за живота и делото му.

На честването присъстваха представители на Дискусионен клуб за леви идеи „Георги Кирков” – Казанлък, Български антифашистки съюз – Казанлък, Съюза на офицерите и сержантите от резерва и запаса – Казанлък, жители и гости на Крън.

С едноминутно мълчание и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Радойнов, на централния площад в Крън жители и гости сведоха глави в знак на признателност и почит към героя на Крън.

Цвятко Радойнов е роден  на 10 (23) февруари 1895 г. в  Крън. Той е деветото дете на Елена и Кольо Радойнови. Основното си образование получава в Крън. През 1909 е ученик в Казанлъшкото педагогическо училище, от което е изключен, заради участие в  ученическа стачка четири години по-късно. Прекъсва учителстването си  в Бургаско, за да участва в Първата световна война. След войната се връща към тази професия в с. Равда и среща съпругата си Бонка.

Не остава незабелязано от властта участието му в транспортната стачка през 1919 година. След Деветоюнският преврат и  Септемврийското въстание, изправен е нееднократно пред смъртна опасност, и е принуден да се раздели с родината си. Първо се озовава в Турция и после в с. Куликовка, Полтавски район, където в сформираната комуна на името на Димитър Благоев, той ръководи социалистическото преустройство в селското стопанство. По-късно е избран да се учи във Военната академия „М.В.Фрундзе”. Ръководи 135 стрелкови полк и става преподавател във военни академии. С над 400 българи участва в Испанската гражданска война. В Испания Радойнов заменя цигулката с китара. С нея са го запомнили най-близките му подчинени. Непрекъснато си тананикал „Недовършена симфония“ от Шуберт, четял своите любими руски и френски класици в оригинал.  Радойнов приема предложението на съветското командване да се завърне в България „за да подготви за обединение демократичните сили в страната“, разказват негови близки по-късно. Както първата подводница, в която е генералът, така и втората, са предадени и до днес неизвестно от кого. Автобиографията на Цвятко, писана в Москва през 1935 година,  е две печатни страници. Те, обаче, са наситени със събития. Той е разстрелян в тунела на Военното стрелбище на 26 юни 1942 г. 

По разкази на близките на Никола Вапцаров, когато поетът чул в килията си за разстрела на приятеля си, плакал като дете. Само след 27 дни, на 23 юли 1942 г. е разстрелян и Вапцаров. Присъдата срещу тъй наречените „подводничари“ и „парашутисти“ е изпълнена.  Вечни ще останат последните му думи преди разстрела: „Да живее свободна и независима България!”.

Радойнов бил много близък приятел с Вапцаров. Стихотворенията "Антени", "Хроника","Ще бъда стар" са писани под непосредственото приятелско влияние на генерала, който споделял, че „едно пламенно написано стихотворение има не по-малко значение от оръжието”.

 

Радойнов ще остане в сърцата на крънчани, не само като генерал-майора умрял за свободата на отечеството, но и като човек, който обичал да свири прекрасно на цигулка и бил влюбен в музиката. Владеел отлично френски. Говорел е още английски, немски и руски. Обичал е да казва: "Животът не е само обещание или надежда.  Той трябва да бъде красива реалност за всички, които са се родили или ще се родят".

Днес мога да завърша своя разказ от събитието с думите: Делата на Цвятко Радойнов са все още живи! А родолюбиви българи показват за пореден път, че и паметта за героя ще бъде вечно жива!

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co