За нестихващата любовта на Мустафа Кемал към красива българка и българския народ

Човек като се ражда не избира семейство си, не избира цвета на кожата си, не избира религията си. Но човек сам избира как да живее и какъв да бъде.

А колко велик е човек… можем да съдим само по делата му и по любовта на хората, които той оставя в сърцата им.

Казват, че историята помни само смелите, а силата на любовта остава запечатана в легендите… Може и да е така… 

57-годишната история на живота на Мустафа Кемал Ататюрк несъмнено ще остане и в историята и в легендите, не само на турската страна, но и в света.

Мустафа Кемал Ататюрк е турски военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента от 1920 – 1923 г., министър-председател на Турция  от 1920 – 1921 г. и президент от 1923 – 1938 г.

Мустафа Кемал е роден на 19 май 1881 г. в Солун, Гърция и умира на 10 ноември 1938 г. Той се ражда като Мустафа, а умира като Ататюрк.

Тъй като по това време в Османската империя няма практика да се регистрират ражданията, не е известна точната дата на раждане на Ататюрк. Майка му си спомняла, че е роден в един пролетен ден, а по-късно той сам решава да приеме за свой рожден ден 19 май.

Мустафа в превод означава „Избраният“, едно от прозвищата на пророка Мохамед, второто му име Кемал, което означава „съвършенство“, „зрялост“. Хората обаче го наричат Ататюрк (баща на нацията), защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава. Малцина обаче знаят, че той е живял у нас година и половина и в младата българска държава се е учил на парламентаризъм. Тук – в България, среща и любовта на живота си.

Ататюрк е живял в една епоха заедно с Йосиф В. Сталин, Адолф Хитлер и Уинстън Чърчил.

В ранните години майката на Мустафа го изпраща в местно религиозно училище, което той посещава за кратко и без желание, а по-късно учи в училището на Шемси ефенди. Родителите му искат той да получи търговско образование, но без да ги пита, през 1893 година Мустафа се явява на приемните изпити за основното военно училище в Солун, а през 1896 година постъпва в средното военно училище в Битоля. На 14 март 1899 година Мустафа Кемал постъпва във Висшето военно училище в Цариград, което завършва през 1902 година. На 11 януари 1905 година завършва и курс в генералщабна академия.

В Турция Мустафа Кемал най-вече е известен като Ататюрк - вожд на турската нация във въоръжената борба за национална независимост и суверенитет. Тази война е водена срещу империалистическите държави и техните сателити. В света Ататюрк е известен като основателя на Република Турция през 1923 г.

Ататюрк пише политически трудове и спокойно освен писател, той може да бъде наречен и философ. Според турски източници, той много прилича на френския мислител Жан-Жак Русо, който 50 години преди Френската буржоазна революция (1795 г.) успява да даде конституционните контури на бъдещето цивилизовано общество в труда си „Обществен договор“. Идеите на Русо променят Западният свят.

Ататюрк издига скелето на промяната в центъра на една Мюсюлманска империя. И това се вижда в изкристализиран вид  в труда му „Нутук“ (Реч), прочетена от него през 1927 г. в пленарната зала на Великото народно събрание на Турция, пред народни представители. В нея той полага основите на един светски конституционен републикански строй, полага основите на една модерна държава в една Мюсюлманска страна, върху руините на рухнала могъща империя. Той насочва турската нация към европейския модел на обществено устройство и държавност.

Дълбока философия е залегнала и в книга му „Морални знания за гражданите“ написана през 1930 г. В нея Ататюрк пречупва догмите и открехва вратата на модернизацията в една изостанала страна с Ислямска култура.

„С личния си пример той става учител по духовни преобразования на нацията си. Тук се усеща и българското културно влиянието върху него, натрупано в годините, когато е бил военно аташе в София. Ататюрк е културолог – той е практик на всички мюсюлмани при преобразуването на исляма към модернизма. Ататюрк не е Пророк. Но е истински творец при създаването на новите обществени отношения, отричащи османската феодална държавност, дълбоко вплетена в  Ислямския светоглед, с вертикален религиозен морал и начин на живот със строги правни норми и догми.“, посочват турски източници.  

В също време Ататюрк въвежда и узаконява принципи като равноправие и справедливост и подканва всички граждани на младата република да участват в  управлението на държавата.

Ататюрк е създател на национална държава с уважение към езика, религията и културните особености на националните етнически малцинства, които създават националната общност.

„Този национален модел успешно се опитва да прилага и сегашния лидер на турския народ Реджеп Тайип ЕРДОГАН в неговата доктрина за многопартийна парламентарно президентска Република, в която Ататюрк пак е Баща на всички турци.“, посочват още турските източници.

Първият турски президент умира на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза на 57 години. Днес стаята му в истанбулския дворец Долмабахче е запазена в автентичния си вид. Дори часовникът е заковал стрелките си на часа на неговата смърт – 9,05 часа.

ЗА ЛЮБОВТА НА АТАТЮРК

"Любовта е огън, но никой не може да ти каже дали ще стопли сърцето ти или ще изгори душата ти." - Джоан Крофърд

За любовта няма граници, няма религии, няма догми … Любовта си е просто любов… И е приказна, и е вечна, но не винаги щастлива…

Ето и приказка за невъзможната българска любов на Ататюрк, която остава вечна… и ще бъде разказвана така както разказват за любовта на Ромео и Жулиета. 

Ататюрк е живял в България година и половина и тук - в младата българска държава се е учил на парламентаризъм. Именно тук среща и любовта на живота си.

Обичта на Ататюрк към Димитрина е коментирана от всички днешни турски историци и ще продължи да вълнува човечеството. Блузата, с която красивата българка танцува с него на паметния бал, близките ѝ предават в музея на Ататюрк в Анкара.

Близки на Ататюрк разказвали, че след неговата смърт, сред вещите му намерили само една снимка – на неговата любима, с която по земния  им път остават завинаги разделени. Димитрина Ковачева умира от рак на стомаха на 80 години, сутринта на 9 август 1966 година, миг преди да издъхне, отваря очи и казва: „Сънувах Кемал...“

Може би любимият я прибира при себе си…

В мъглив ноемврийски ден през 1913 година Мустафа Кемал пристига в България като военен аташе. Той е на 32 години – висок, красив и общителен. Преди това е бил във Франция и е приел европейския маниер на живот. Френски списания го определят като един от най-чаровните и елегантни мъже в световната дипломация. Синеокият майор слиза на калната централна гара в София и се запътва към хотел „България“ на „Царя“, за да пренощува.

След няколко дни приятели го съветват да се премести в по-новия хотел „Сплендид“ – зданието зад Централна баня. Веднъж в казиното младият турски дипломат се запознава с чудно хубава девойка – Димитрина Ковачева, втората дъщеря на генерал Стилиян Ковачев, бивш министър на войната. 21-годишната Мити, както ѝ казват галено, току-що се е върнала от Швейцария, където учи литература и музика.

Историята разкова, че там тя е отхвърлила предложението за брак на богат аристократ, когото не обича. Мити се откроява сред останалите момичета с миловидното си лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Чуждите кореспонденти я наричат „Българската роза“. Тя често изнася дарителски концерти пред елита и Мустафа Кемал, който е боготворял класиката, ходил да я слуша.

За него Димитрина е била образец на съвременна жена, съчетаваща същевременно висок морал и уважение към традиционните ценности. Такива жени той мечтае да види след време и в Турция. На новогодишен бал в двореца той се появява в униформата на еничарин, изписана от музей в Истанбул специално за случая. Кани я на танц и всички се отдръпват, за да се насладят на хубавата двойка.

Това звучи фантастично като начало на една красива и романтична любов, нали?! Но съдбата не винаги е благосклонна, дори и пред силата на любовта…

„Ти и само ти ще останеш жената на моя живот“  споделил при последната си среща с Димитрина, разрешена му от генерал Ковачев,  Мустафа Кемал.

Кемал и Димитрина много обичат да се разхождат в Борисовата градина. Тя обожава пързалянето с кънки, а той я чака след пързалката на езерото „Ариана“. Любимото им място е Боянският водопад. Все по-уверен, че Димитрина е любовта на живота му, Мустафа Кемал дълго време премисля пречките за евентуален брак между тях, премислял и плюсовете и минусите... Той е по-възрастен от нея с 11 години и освен това има много политически противници в Истанбул, които биха вгорчили съвместния им живот.

Мустафа Кемал отива при бащата на Димитрина да пият кафе и най-чистосърдечно го моли да му даде ръката на дъщеря си. Докато жените в кухнята приготвят сладкишите, двамата военни си говорят. Оказва се, че само преди година, по време на Балканската война, те са били противници от двете страни на фронта. Генералът изважда картата и двамата стигат до извода колко безсмислена е войната. Колко далеч от истинските човешки отношения е това хората да се бият и да решават въпросите чрез сражения. Тази мисъл на Ататюрк по-нататък минава като червена нишка през целия му живот.

Генерал Ковачев имал още едно момиче и момче, но както сам е казвал не може да се раздели с любимото си дете. Бащата смята, че Димитрина няма да понесе условностите на друга религия. И Мустафа Кемал си тръгва огорчен, но продължава да се вижда тайно с нея.

Политическите събития обаче пречат на връзката им. На 29 октомври 1914 година Турция се включва във войната на страната на Германия и Австро-Унгария, а през 1915 година Ататюрк, вече подполковник, получава заповед да се върне в Истанбул. После тайно идва и повторно иска ръката на любимата си. Генерал Ковачев пак отказва и прибързано я сгодява за инженер от Русе. Тя припада и връща пръстена, но се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. По-късно се омъжва за заможния адвокат Деян Деянов, станал по-късно депутат. От него има три деца – Анна, Олга и Тодор.

Димитрина преживява много житейски драми. След 9 септември 1944 година съпругът ѝ получава смъртна присъда. В последния момент името му е изтрито от списъците. Двамата са интернирани в Делиормана, а имуществото им е конфискувано. Макар че Димитрина никога не говори пред мъжа и децата си за своето минало, в душата й е останала искрата на любовта към Мустафа Кемал. Тя следи събитията в Турция, изрязва съобщения за него и ги пази в тетрадка.

Впоследствие Ататюрк идва в България няколко пъти, но вече като ръководител на турската държава, но никога не се среща с нея. Само веднъж изпраща романа „Чучулигата“ на турския класик Решат Нури в оригинал с молба да го издаде в България. Димитрина наема преводач и вестник „Зора“ помества романа с продължение в изпълнение на неговото желание.

Според близки на Ататюрк той също не я забравя до края на живота си. Дори и по време на най-голямата си слава се интересува дискретно от съдбата ѝ.

Първият турски президент, който въвежда латинската азбука, забранява фесовете и шамиите, заменя старите религиозни фамилии с модерни имена и дава права на жените, много се радва, когато чува българска реч. Когато Кооперативният музикален театър гастролира в Истанбул, изпраща два вагона за декорите и артистите, за да пристигнат в Анкара. Кани ги в имението си и откупува всички представления, за да могат хората да гледат  безплатно.

Твърди се, че веднъж група български писатели са били на посещение в Турция. Сред тях е била и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. По-късно в спомените си голямата поетеса пише: „Той ме покани на танц. Погледна ме в очите толкова мило, топло и каза: „Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?“ „Добре е, споделя самотата си със съпруг“, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки – той прегръщаше Мити.“

Малко известен факт се оказва, че отказът на ген. Ковачев да даде дъщеря си за жена на Ататюрк повлиява силно върху отношението на турския реформатор към религията и инспирира забраната на фереджетата в Турция, както и на акта, с който Ататюрк обявява джамията Св. София за музей и нарежда проучване на православните фрески в храма, замазани с глина при превземането на Константинопол.

Мустафа Кемал има все пак един брак, който е сключил с млада и образована туркиня Латифа през 1923 година. Тя е дъщеря на богат търговец и е следвала право в Париж. Освен родния си език говори свободно немски, английски и гръцки. Съдейки по фотографиите, Латифа била невисока жена, с волева брадичка, късо подстригани тъмни коси и изразителни кафяви очи. По думите на историците Кемал е покорен от нейната недостъпност. Строителят на съвременна Турция  прави предложение на девойката. Тя се съгласила да се омъжи за него.

ЗА ПРИВЪРЗАНОСТТА НА АТАТЮРК КЪМ БЪЛГАРИЯ - Турция и България трябва да бъдат приятели

За неговото „българско” влияние свидетелстват и други източници. В края на октомври 1931 г. Кемал Ататюрк изповядва:

„Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция.”

През септември 1936 година в Цариград е организиран Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала участва танцовият състав „Българска китка”. По този случай в кореспонденция в българските вестници разказва Ст. Д. Кятибов:

„На 2 септември 1936 година в двореца „Бейлербей“, в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои програми, като концертите продължават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора…Публиката непрекъснато и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка. След ръченицата започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото“.

ЗА СМЪРТТА НА АТАТЮРК И НЕГОВАТА ПОСЛЕДНА ПОБЕДА

          Първият турски президент Мустафа Кемал Ататюрк умира на 10 ноември 1938 година от чернодробна цироза на 57 години в 9:05 часа. За траурното шествие, за величието и за последната победа дори със кончината на Ататюрк ви предлагам да прочетете тогавашния репортаж на немския журналист Ханс Гросберг от 1938 г. Той носи заглавието „Погребението на АТАТЮРК“:

Погребението на Ататюрк стана неговата последна победа!

В онзи ден противоречията на живота му бяха тотално замлъкнали.

След неговия ковчег крачеха турски и немски войници.

Представителите на Сталин и Хитлер бяха в едни редици. Франко и Валенсия участваха в шествието с венци. Всяка прослойка на турския народ плачеше. Анкара и цяла Турция бяха потънали в траур…

Начело на траурното шествие вървеше конница. След нея артилерийска част, гвардейци със знамена и военен оркестър, последван от стройните редици на юнкерите от военните училища, а след тях военни части наредени по азбучен ред – англичани, българи, германци, французи, гърци, румънци, руснаци и накрая сърби. Чуваха се заповеди на различни езици. След германците се чу команда на руски, френски и др. езици. Руската част беше от Черноморския им флот. Военния оркестър свиреше траурен марш от Шопен. След тях се появи артилерийска катафалка с ковчега на бащата на турската нация – Ататюрк. От двете страни на колата със саби извадени за почест крачеха с маршова стъпка 12 генерала. Една скромно облечена жена, сестрата на Ататюрк, единствен член на семейството му, вървеше бавно, държейки се за ръката на мъжа си. След тях, вървеше сам, както се полага по закон, новият Председател на републиката Исмет Инньоню.

Следяха го, наредени в една линия Председателя на парламента, Министър председателя и Началник Генерален щаб на турската армия. Приятна за гледане беше шарената гледка на дипломатическите мисии.  Те представляваха всички страни по света. След тях бяха членовете на Турското правителство, народни представители, държавни служители и офицери. В края на шествието бяха голяма група граждани.  

Точно в 12 часа траурното шествие пристигна във временния покой на вожда - етнографския музей на Анкара, където щеше да остане докато се изгради Мавзолей, подходящ за славата на Ататюрк. В живота си Мустафа Кемал АТАТЮРК направи от невъзможното възможно, същото се повтори и в деня на неговата кончина. В траурното шествие вървяха един с друг представители на Испанското Републиканско правителство и  представители на воюващата с тях не официална военна власт на Франко.

Като пристигнахме пред музея ковчегът бе нарамен от генералите и бе поставен в салона на етнографския музей. Там бяха Президентът, сестрата на Ататюрк и високопоставени държавни служители. Три минутно мълчание. Никой не продума. След като Президентът напусна салона официалната траурна церемония приключи. Венци имаше от всички краища на света.

Според турската преса те бяха около 20 хиляди. В Анкара бяха доставени с 8 вагона. По двете страни на ковчега бяха поставени само венците от държавните глави. Другите бяха поставени на паметниците, издигнати в негова чест приживе.

В Турция до 10-ти декември бе обявен национален траур. Училищата  останаха още 8 дни закрити. Пред паметниците горяха факли. Народът се кланяше пред паметниците на Ататюрк. Траурът бе не само за починалия Държавния глава, но и за основателя и създателя на турската република.

                                                                                                                          * * *

Името на Ататюрк и до днес остава толкова ярка диря в историята не само на Турция, но и в света. Ататюрк ще се помни вечно с това, че слага началото на съвременната турска държава, със силната си привързаност към българския народ и необикновената, искрена любов към красивата и интелигентна българка Димитрина. Любов, която български и турски кинотворци ще разкажат във филмова лента.  Стартът на снимките ще започне веднага след отпадането на всички мерки, свързани с пандемията.

Идеята за кинолентата беше обсъдена от Вежди Рашидов и посланик Айлин Секизкьок, които разговаряха за развитието на отношенията в областта на културата между двете страни.

Сценарият разказва за изключително романтичната, но невъзможна любов между младия тогава Мустафа Кемал, назначен за военен аташе в София през 1913 година, и Мити, както всички наричали дъщерята на бившия български военен министър генерал Стилиян Ковачев. Филмът ще е съвместна продукция между български и турски кинотворци.

Филмовата лента ще увековечи любовта на Ататюрк и красивата българска Димитрина.  

Яница СТАНЧЕВА

Ползвана литература и източници: www.bulgarianhistory.org

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co