Личността му се свързва с футболната история на града и с дългогодишния му учителски труд. В картотеката му са отразени 30 години, отдадени на най-популярната игра – футболът. Носител на Златна значка на БФС и медал „За особени заслуги към спорта“ на БСФС. В различни години - активен състезател, треньор на детско- юношеските футболни формации, на мъжкия отбор, особено голям принос в зараждането и развитието на женския футбол в града. Бивш заместник- председател на ДФС „Розова долина“.

Футболната му кариера се свързва и с футболния отбор на „Локомотив“ - Пловдив . За футбола го открива треньорът  Балабанов от града на тепетата, който е откривателят и на  Тодор Диев един от най- големите футболисти на България, за когото бразилците настоятелно отправяли покана да играе за тях. След изявите си на футболния терен в Пловдив, Минко Тричков пристига в нашия град през 1960 г., за да се състезава за отбора ни.                                                                                                                                      

Във футболната си кариера има особени заслуги за спечелването на квалификационния турнир за влизане за първи път в „Б“ група и решителни голове за оставане на „Розова долина“ в групата. С детско-юношеските отбори заема четвърто място в Републиката и трето място за юноши старша възраст. На два пъти оглавява позицията на старши треньор на представителния ни отбор. Съвместно с Петко Димов дават старт на местни футболисти, които в последствие достигат до селекцията на национални отбори като „Нефтохимик‘‘, ЦСКА и „Левски“. Поради страстта си към футбола и познанията си към този спорт спечелва прозвището „Доктор на футболните науки“, дадено му от Пешо Енчев, затвърждавайки го с умението да бележи голове от дузпи.

Освен изявите си във футбола и приносът му за развитието на спорта в нашия град, Минко Тричков посвещава 28 години от своя житейски път на учителската професия като учител по физическо възпитание. През всичките тези години се радва на изключителната обич на своите ученици. Негови възпитаници са хора с престижни в съвремието ни професии, постигнали своите житейски успехи. Една от статиите написани за него, в която той дава своето интервю, е със заглавие  „Грея се на спомени и обичта на учениците“- доказателство за дълбоката отдаденост и призвание. Известен бе със своя неизменен принцип да пише само шестици, независимо от индивидуалните спортни умения на своите ученици. Изключителен факт за него е, че до 82 годишна възраст той продължаваше да преподава, замествайки свои колеги. В гореспоменатото интервю той казва: “… ходя да замествам в 8 училища и пак съм посрещан с овации, което ме топли и ме радва, че съм оставил нещо в душите на децата…“                                                                                          

За него казанлъшкият журналист и писател Емил Пенчев посвещава цяла статия със заглавие „ Доктор Тричков“, а написаното гласи: „Тричката е от онази сравнително рядка порода човеци, които по-старомодно мислещите и говорещи българи наричат дялан камък. Тоест човек, който става за всичко.“  По- нататък в статията авторът изтъква неговите заслуги и спортно майсторство чрез следните думи: “… и остави диря - запомняща се, защото е свързана с най- добрите времена в историята на казанлъшкия футбол. И най- емоционалните!“ Емил Пенчев продължава спомените за него, пресъздавайки емблематични моменти от неговата състезателна кариера: „… Тричков ще бие дузпата и … гол. Публиката ликува.‘‘ Розите“ пак  бият на свой терен. Тричков се засилва да изпълни странично хвърляне откъм трибуната. Публиката реве:  „Айде-е-е, Докторе! Тричков се обръща с лице към публиката и маха с ръце, сякаш свири на пиано, иска да каже на запалянковците: „ не псувайте съдията, че има още много време до края на мача“. Но Доктора е уморен, а в такива случаи физиономията му е на широко усмихната човек. Запалянковците разбират превратно неговите жестове и с още по-велико озлобление хулят чернодрешкото- съдията. Такива ми ти работи ставаха в Казанлък по времето на Тричков. Тричков окачи футболните обувки на пирона, но не се отказа от футбола и спорта“                                                                                                                                           Има личности, които оставят диря след себе си и Минко Тричков е един тях; ярък,  неподражаем и отдаден на своята лична кауза – спорта, който той неизменно свързваше освен с физическите резултати, но и с дълбоко човешките, които се оказват най- ценни.

                                                                           ПОКЛОН

                                                                                                  Радостина Тричкова