Но спирката на автобус 1 до общежитието на механото в Казанлък, се качиха около 20 дечица от детска градина, заедно с учителки.
Имаше много хора. И когато дечицата се настаниха, изведнъж заедно започваха да рецитират..многогласно,
След това ,по същия великолепен начин изпяха заедно няколко песни!!!
Не ,не! Никаква учителка не ги е карала да правят това , аз бях в рейса!Напротив, учителките им викаха да спрат!
Но тези прекрасни дечица си изпълниха програмата! Слязоха на Културния дом и ни казаха „Довиждане“! Ние бурно ги аплодирахме!
Те бяха щастливи ! Личицата им сияеха! Малки ангелчета!
Та се питам ....понякога не е ли редно ние да се учим от тях, а не те от нас?
Иван Велчев
