Вече година се чудя какъв човек трябва да бъдеш, за да кажеш : „Казанлък е магия и любов вплетена в нишката на миналото на траките, ярка звезда в настоящето и бунтовен пламък на бъдещето”. Колко отдаден на родния си град трябва да бъде човек, за да го осъзнае и приеме, като свое кредо? Една година продължавам да търся потвърждението на тези думи, но…продължавам да търся, може би все някога ще открия. Тези думи, разбира се бяха казани от Яни точно преди година и два месеца, в едно интервю, направено по време на кметската надпревара. Не искам да съм голословен и поради тази причина го публикувам без редакторска намеса:
В днешния брой на „Долина” ще ви срещнем с един светъл човек. Тя е позната на част от обществено-политическия живот на Казанлък. Къде може да я откриете ли?! Отговорите са два и то кратки: в редакцията на вестник „Долина” и в справедлива кауза, която трябва да бъде защитена. Нейното име е Яница Станчева, а другото и име е СПРАВЕДЛИВОСТ. Или казано по друг начин Справедливостта в Казанлък си има своето име и то е Яница Станчева.
Яница Христова Станчева е родена в Казанлък. Тя е с висше образование със специалност „Реклама”. Притежава магистърска степен „Администрация и управление на системата на националната сигурност”. Тя е председател на НД „Русофили” – Казанлък, част е от УС на Фондация „Чудомир” и Сдружение „Жените на Казанлък”, Яница Станчева е част и от голямото семейство на Конфедерацията на българските писатели и има издадена една книга и десетки публикации в годишници. Тя е журналист, общественик, книгоиздател и издател на регионален вестник „Долина”.
С нея днес ще си говорим защо решава да скача в кметската надпревара, когато обожава професията си, за походите и за справедливост и каузите, които е защитила. Ето какво сподели тя за читателите на „Долина”
- г-жо Станчева, защо сега! Защо точно в този момент се решихте да се кандидатирате за кмет на Община Казанлък?
- Защо сега ли?! Сигурно много хора търсят отговора на този въпрос! Защото сега е необходимо. Защото сега страната ни я грози морален, политически и социален упадък. Днес, България е изправена пред пълен морален, икономически, политически и териториален разпад. Обществото спря да вярва на политически партии, които загубиха физиономия, загубиха единичност, загубиха идеология, загубиха интелигентност. На власт дойдоха корпоративните интереси. На власт дойдоха парите.
В обществото се отчита липсата на човечност, уважение, родолюбие – отсъстват всички човешки и духовни ценности. На лице са времена, в които, лесно под чуждо влияние, решаваме да подменяме история, да рушим паметта си, да продаваме земята си. Всяка педя българска земя се е защитавала с пролята българска кръв през годините. Това са свещени земи!
Господството на капитала трябва да бъде сменено с господство на нормалността. Нормалността може да се върне тогава, когато се чува гласа на обикновения човек, на редовия гражданин, на работника. Тогава, когато той без да е окован във веригите на страха, свободно и високо може да изрази своето мнение, своето желание. Промяната винаги започва от долу нагоре. Затова сега! Защото ако като общество не прозрем, че съществуването на България е под въпрос, утре ще бъде късно. Казанлък е част от цялото. Казанлък заслужава своята интелигентна сила и справедливостта да се завърне. Да се чуе гласа на работещия, на обикновения казанлъчанин.
- Какво е усещането да искаш неща, който днес звучат архаично – примерно Родина?
- Думата Родина, принадлежност към Родина е нещо, което ти дава единичност. Родината ни обединява като народ, като нация. Родината не е подвластна на времена и модни тенденции. Тя е самосъзнание, принадлежност, емоция, чувство на дълг. Родината е всичко. Без род и родина – какво сме всъщност?! Дърво без корени, без памет, без история. Израснала съм в семейство, в което съм възпитана на родолюбие. Двамата ми дядовци са участници във войните за освобождението на България. Братовчед на майка ми – полк. Крондев е бил част от Българската армия. Брат ми е офицер от резерва. Така, че на въпроса ви – чувствам се горда българка и се радвам, че съм такава. Обичам Родината си и народа български такъв, какъвто е, дори и с неговите кривинки. Още като студентка имах възможността да замина за Америка, да продължа там своето образование и да работя по специалността си. Но аз избрах – България и Казанлък. И не съжалявам. И днес пред мен отново да стои този избор – пак бих избрало отново България и Казанлък!
- Справедливост в България?
- Въпросът ви е двуяк. Чудите се дали е възможно да има справедливост в България или съществува ли тя като понятие?! Има ли справедливост според Вас в днешния неолиберален свят въобще, а не само България да слагаме под въпрос и да обясняваме, колко добри са другите страни и колко лоши сме ние. Не, в света е нарушен баланса между материалното и духовното, а когато баланса в нарушен справедливост няма и тя винаги е в ущърб на бедния, на работника, на човека в неравностойно положение, на дейците на културата. В 21 век сърните влагат повече пари в производство на оръжия, от колкото в култура, в грамотност на подрастващите, очевидно са забравили за ужаса на Втората Световна война и за ужаса от войните като цяло. Ако ме питате как бих определила справедливостта ще ви отговоря така – свобода, равенство, братство и ще допълня и единство, творчество, красота.
- Виждате ли надежда в утрешния ден за Казанлък?
- Надежда винаги има! И тя е в децата. Казанлък е буден град и освен с всички дадености е надарен и с младежта си. Градът има своите шампиони в олимпиади по математика, физика, астрономия. В областта на спорта и изкуствата. Казанлък има своите поети, писатели и художници. Казанлък е хилядолетен град и пазител на свещените български земи. Шипка – символа на българската свобода. Бузлуджа – олицетворение на справедливостта. Блясъкът на храм-паметника „Рождество Христово“ в Шипка, където лежат костите на загиналите руски войни. Храм олицетворяваш саможертва и човеколюбие.
Когато отглеждаме децата си по такива земи, когато поели първата гладка въздух, тук в полите на Шипка, на Стара планина няма как да не виждаш надежда.
Демографският срив заема все повече застрашителни размери. Казанлък в момента, по статистически данни е около 48 000 човека с населените места в общината е около 72 000 души. За 33 години е намалял с над 35 000 човека. Град Казанлък през 1989 г. е наброявал около 80 000 души, или с други думи ние сме били най-големия неокръжен ( областен днес ) град в България.
Затова с колегите от Коалиция „Левицата!” предлагаме да бъдат включени еднократни помощи, за първо дете – 2 000 лв., за второ дете – 3 000 лв., за трето дете – 4 000 лв.,. С единственото условие и двамата родители да имат навършени 21 години и завършено средно образование.
- Тежат ли ви постоянните битки за справедливост – отстоявахте Шипка да си остане Шипка, защитавахте Бузлуджа, пазехте паметника на Георги Димитров, настоявахте да бъде ремонтирам паметника на Георги Кирков, сега браните 3-ти март да си остане национален празник на България?
- Както казах по горе в интервюто, аз съм израснала и съм възпитана в семейство в което думите – чест, достойнство, род, Родина не са думи лишени от съдържание. Покойният ми баща Христо Станчев ми завеща през работата си, до сега като журналист, да търся и казвам винаги истината, да защитавам справедливи каузи, да отстоявам българската единичност и интереси и винаги да давам глас на обикновения човек, на работника и това не е архаична дума, да си работник е достойно. Защото именно работническата класа след ВСВ построи България. Знаете ли… битките в името на справедливостта, в името на Родината, в името на хората - те винаги имат смисъл, никога не тежат, само понякога малко изморяват. Но когато видиш пламъка в очите на хората, които те следват, на тези които разчитат на теб, на тези, които приемат битката за справедливост за своя - всичко си заслужава и никога не тежи. Мисля че битката за Шипка на младите български опълченци не е била по-лека от нашите днес. Техният подвиг е ненадминат и е мерило по което да се равняваме. А днес български историци – приравнили се до „български еничари” се налага да се борим с тях за запазване на един от най-ярките символи на българската свобода – Шипка. Налага се да пазим националния си празник 3-ти март. Налага се да отбраняваме паметта си, миналото си, за да имаме бъдеще.
Затова в Програмата на коалиция „Левицата!” е залегнало и опазване на всички исторически паметници, на територията на Община Казанлък, без значение по време на кой строи са изградени. Също така и опазване на всички паметници на културата от местно и национално значение – Историята ни е низ от събития и дати, а ние казанлъчани сме призвани да бъдем едни от пазителите и защитниците на паметта на българите, на историята, на езика, ние ходим по свещени зими, напоени с кръвта на герои загинали за свободата на България.
- г-жо Станчева, дали Казанлък ще чуе вашите призиви?
- Живеем във времена, в които информацията ни залива. Пренаситени сме от нея. Така наречения „политически елит” насища пространството къде с информация, къде с дезинформация, лошите новини са ежеминутни, информационния натиска над обществото е огромен. Живеем във времена, в които диалога, чуваемостта ни един с друг е нарушена. Но добрите каузи, добрите примери обединяват хората. Един от слоганите ни в тази кампания е: „С Казанлък в сърцето!’, Само когато обичаш можеш да градиш. Само когато се чувстваш част от този град, от тази общност, от хората и пулсираш заедно със сърцето на Казанлък можеш да стигнеш до хората! Само когато казваш истината и не страхуваш да го правиш стигаш до хората и те те чуват. Аз вярвам в моите съграждани, Казанлък е буден град, неговите жители са хора със самочувствие, и има защо, хора с изисквания и очаквания и те пазят, много от посланията на свои именити казанлъчани и ще поемат всяко добро послание в името на Казанлък и ще го пренесат през годините.
- За Вас Казанлък е …
- Дом, семейство, родина… Казанлък е всичко… Казанлък е магия и любов вплетена в нишката на миналото на траките, ярка звезда в настоящето и бунтовен пламък на бъдещето.”
Тук е мястото да си призная, че през това време, през тази омразна година, с нея, на сън ли на яве ли, вече не помня, лично за мен е било на яве разбира се,спорихме дали написаното е вярно, дали си струваше и струва човек да вярва в тази магия, в тази любов? Спорихме, спорим и ще спорим по всяка вероятност. Някак си времето минава през нас и не ни оставя голям избор или, как да кажа / нейния любим цитат /, не ни оставя никакъв избор. Оскотяването, дребнотемието, злобата, завистта, „другарското” предателство, глупостта, жаждата за власт, сребролюбието, срещу всичко това, в своя защита, Казанлък имаше своята Яница, Яница Станчева. Имаше, но я изпусна, изпусна я да замине, остана без своята справедливост, остана без своята защита, като че ли и пламъка позагасна, може би си го заслужи, не знам, ще видим…
Станимир Стефанов