Когато през 1983 г. питат Дечко Узунов дали се връща към старите си работи и кой го гледа от там, той отговаря: „Все същото дете от Казанлък, което слиза по дървените стълби с огледало в ръце. Краката му са на земята, а очите – в огледалото, през което гледа облаците…“.
И точно усещането за завръщане към най-неизличимите детски спомени е онова, което те обгръща, когато застанеш пред картините на Пламен Кирилов. Връщане назад към онези места, лични и преживени, които с времето сякаш изгубват достоверността и ясните си очертания, но продължават да бъдат белези в съзнанието.
____
Пламен Кирилов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва СХУ „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък през 2000 г. Продължава своето обучение в Националната художествена академия в София, където се дипломира през 2005 г., специалност „Текстил“. Взема участия в множество колективни, национални и международни изложби. Има отличия за живопис от триенале „Мостове“ - Габрово, 2021 г., Национална изложба за изобразително изкуство – Сливен, 2020 г., „Есенен салон“ – Стара Загора, 2007 г. Участник в пленери по живопис в България, Сърбия и Румъния. Реализирал е самостоятелни изложби в Стара Загора, Бургас, Севлиево и Габрово. Работи предимно в областта на живописта, а от последните няколко години и на църковната стенопис.
