Част I

         

                                       БАНИТЕ В ПАВЕЛ БАНЯ

            В последно време ми се обаждат различни хора включително кандидат-докторанти и дипломанти-висшисти, за да искат от мене някакви сведения, т.е. зная ли нещо за историята на баните в град Павел баня. Вероятно са подочули, че в дневника на дядо ми Георги Чорбаджийски, който подарих на Литературен музей „Чудомир” в Казанлък има писано по този въпрос и аз не може да не съм запозната с това.

          Тук искам да изостря вниманието на общинското ръководство и културните институти в Павел баня, защо хората се обръщат за сведения по отношение на минералната вода и баните към мене, а не към тях?! Но къде да попитат, като в известния курорт няма нищо, което може да ги насочи към горните въпроси. Няма литература за историята на минералните извори и лечебни практики, нито диплянки, няма и най-малката музейна сбирка, която да разкаже нещо по този въпрос. Кой ти знае, къде са били първите бани, как хората са натопявали болните си крака или ръце в гьоловете образувани от минералната вода, от къде са вземали минерална вода за пиене и с какво, с какви усилия са си изградили елементарни дървени сгради на „мъжка” и „женска” бани, как са окачвали по дърветата бастуните си след като са се излекували, къде са отсядали когато дойдат тук на лечение и при какви условия, с какво са пътували от жп спирка Павел баня след откриването в селото/тогава Павел баня е била село/, с какви съдове са гребели водата, за да се обливат или пият и какво са носели на краката си /тогава джапанки не е имало/ и още и още... Все интересни факти потънали в историята и забрава... грешна практика е да се късопаметни и да си мислим, че всичко започва от нас, когато става въпрос за история и туристически атракции, когато става въпрос за национална памет…

 

          Етнографски сбирки макар, че това е много хубаво, има вече във всяко селище. Приоритет на културния туризъм пък и възпитателния исторически елемент на Павел баня е и минералната вода. Нали затова празнуваме Празник на розата и минералната вода. Така че трябва да покажем нищо и за нея и начина й на използване през годините.

          За да се знае, за да се помни реших да публикувам в любимия ми вестник „Долина” всичко, което е писал дядо ми Георги Чорбаджийски и някои други източници, до които съм се докоснала и там е писано за минералните извори в Павел баня в исторически план. Надявам се, че авторското право на Г. Чорбаджийски и моето ще бъдат запазени при използване в съответни бъдещи писания. Надявам се също, че павелбанци най-после ще намерят място за музей на минералната вода и на историята на селото, защото това е повече от необходимо.

          Из дневника на Георги Чорбаджийски, брат на писателя Димитър Чорбаджийски – Чудомир

 архив – Литературен музей „Чудомир” – Казанлък, /копие Л. Димитрова стр.690/:

          „Баните са много стари. От разкопки се е дошло до заключение, че са отстранени, престроявани и използвани от римляни и българи, че са ограждани с „калехисар”, основите на което и днес могат да се намерят източно и югоизточно от горещите бани /става въпрос за старата баня – б.а./.

          Аз ги запомних след Руско-турската война 1877-78 г. Баща ми ме водеше, за да ме къпе. От Турия /1/ ме качи отзад на седлото на коня, аз се уловя отзад на пояса му и така отивахме на баня там срещу някой по-голям празник или преди причестяване. Като се изкъпем отивахме на Пиперовия, Дражовия или на Генчокунчовия дюкян. Това бяха кръчми. Конят завързваха вън до прозореца, а ние влизахме вътре. На мен баща ми ми купуваше за 5 пари нахут и шекер, а той с кръчмаря се черпеха с вино. По-късно отново се качвахме на коня и... в Турия.

          Тогава банските сгради бяха две мъжка и женска, оградени всяка по отделно с четири стени. От земята на около 1 метър на горе имаше иззидани камъни с кал, а от там нагоре до стряхата – дъски от бряст и дъб. Около стените вътре бяха направени скамейки-нарове, широки около 1 метър. На тях се събличахме и слагахме дрехите си или ги окачвахме на някой гвоздей закован на  дъсчената стена. Пейките почти винаги бяха мокри, измитахме ги с метла. Покривът на сградата беше дървен с керемида върху дърветата без таван. В средата беше басейнът обкован с дъски. Подът беше неравен и имаше по него малки дупки. Водата в басейна идваше от долу под пода по някакъв дървен чучур. От там някъде и се изтичаше. Тези дървени басейни никога не се измиваха. До вратата, от която се влизаше и излизаше от банята в ляво в източното кюше /ъгъл – б.а./ в мъжката баня, имаше „оджак” – огнище, в което един турчин правеше кафе по поръчка на изкъпалите се вече посетители стоящи насядали по наровете и завити с черги или някакви дрехи. Не знам имаше ли оджак в женската баня.

          След застрояването на селото вече тука, към 1884-1885-1186 г. една компания младежи решили да почистят тресавищата северно от баните. Те са били две. Потъвали в тях биволици, говеда, коне и други животни стараейки се да пасат тревата в тресавището. Момчетата предполагали, че там долу е горещата вода, защото през зимата не се задържал сняг и се вдигала пара. Като започвали да копаят се натъкнали на зидове, основи – тухли и вар. По основите открили два басейна един – западният по-голям и източният по-малък, а около тях градище на здание. Всичко е било градено с тухли и вар, а пода с дебели дъбови дъски обгърнати с абанос – неизгниваемо дърво, черно, яко. Предположението е, че са римска направа. Тези два басейна не стояха много време, запазиха ги някъде до около 1928-1929 г.  открити с чардаци над тях, чардаци покрити със шума, като чардаците за сянка по харманите. В тях се топяха страдащите от различни болести и намираха оздравяване. На мястото им сега са двата източни каптажа „малък и голям гьол”. А на мястото на баните е каптажа „Кадемлия”. На запад от гьоловете имаше друг гьол, винаги пълен със жаби, наричаха го „жабарника”. И там се направи каптаж. Тези четири каптажа се направиха мисля, в 1931 г. След направата на каптажите бяха построени новите днешни бани, като се прибраха водите от четирите каптажа в новите басейни от цимент. От „Кадемлия” се пусна в мъжката и женската баня топлата – гореща вода 40-42 градуса, а от другите три – хладка вода с 38 градуса. Всичко стана без позволение от властите, при кметуването на Нено Петков, Георги Ив. Дълбоков и Добри Димитров. Каптирането се ръководеше от инж. Павел Петров от София и успешно се построиха.  Извършиха се на три етапа. Последният най-голям в Тунджа през 1939-1940 г. След тях направиха каптажи и на „Тублата” от която пиехме лековитата вода и на „Добревата чешма”.

          Все през тези години, когато се каптираха топлите води и се градяха сегашните бани при разкопките се натъкнаха на някогашна ограда на банята /сегашната гореща баня/. Намериха една голяма, здрава ограда от камъни и вар /хоросан/ с дебели зидове и кули на четирите кюшета. Приблизително ей такова положение имаше новооткрития Хисар: укрепление на някогашни минерални бани. Цялата  ограда имаше около десетина декара.

          Намериха се и основи на черква, както и гробове и кладенец – „аязмо”. Предположи се, че градежът е български вероятно притежание на някой болярин, който е владеел тези земи. Възможно е и някой военен началник командващ калетата наоколо, твърдините на връх „Висок”, Куклата, Малкото село под Калофер, Гюрля и др.

          Основите бяха пак заринати и сега могат да се открият из парка, източно от горещите бани. Поп Георги Дачов поправи аязмото, постави икона и кандилница, но доктор Ив. Балев ги забрани и изхвърли. По едно време дойде някоя си ясновидка с брат си Стефан. Преспа на мястото дето се откри църквата и съобщи, че това място е много свято и тази църква се е казвала „Св. Четирдесет мъченици”. Трябва на това място да се празнува по християнски. Но това беше бързо забравено, защото в този ден се прави курбан и се честват тези светии в „манастирчето” в Кавак дере между селата Павел баня и Турия.

          Предположи се, че това кале е разрушено от турците, когато са се заселили тука, като са ограбили камъните за да построят с. Лъджакьой.

          Аз предполагам, че тази крепост е била заградена отвън с голям окоп напълнен с вода. Личеше си окопа и насипите наоколо, които вече са изравнени.

          Държавата е отстъпила баните на общината официално още през 1898 г., но не е пречила за експлоатацията им и по-рано, което се вижда от грижите на селото за тях.

          Много години и в много събрания се говореше и мечтаеше за каптажи и направа на нови модерни бани, но когато дойдеше въпроса за средствата, а те бяха много, въпроса се спираше. Още когато се правеше новата църква и училище, дори и читалището, много гласове се чуваха: „баните, баните и чешмите пък тогава другото”.

          След каптажите, обаче, въпроса за нови бани назря. Кметовете и Минчо Дойнов, архитект от Стара Загора  с жената – аптекарка Юлия Петрова, която откри първата аптека тука, заработиха усилено за нови бани. Той /архитекта – б.а./ напусна кметството към октомври 1938 г. От 29.10.1938 г. дойде Иван Филов от с. Гостилница Дряновско. Тогава се започна усилено дирене на средства за направа на баните.

          По този въпрос на друго място в дневника си – стр.357, като разказва за един престой в София по служебни въпроси, между другото той споменава „Ходих в ипотекарната банка да узная как стои въпроса за заема на село Павел баня за направата на баните. Разправиха ми и писах на кмета подробно, като ги упътих какво да правят”.  Годината е 1939 г.

          Да се върнем отново в последователността на писаното в дневника:

          „Кмета Ив. Филов и народният представител Александър П. Карапетров най-после възложиха търга на новобанското здание върху някой си Моллов от Бургас и Караиванов от Стара Загора. Те го изготвиха но дойде 9.09.1944 г. и те избягаха.

          После държавата взема баните, пооформи недоизкараното здание и едва на 01.03.1952 г. започна пак преустрояването му.

          Според социалистите нашите бани имали радий 37-40 кюри.

          Строежът им продължи през 1953-54-55-56 години. Новите постройки заеха 3200 метра, баните на два етажа и обширен таван. Ще се помещавали 150 легла. Ще има два басейна с по две отделения, вани, кални и други бани, поликлиника, трапезарии, готварница и прочие. Построиха кула-здание за отопление и перални, здание-помпи за събиране на водите и пр. Завършиха и пуснаха баните в експлоатация на 1 септември 1956 г.       

           На 15 ноември 1955 г., когато копаха канала от новите бани за каптажа на топлата вода отвъд  река Тунджа на левия й бряг, щом излязоха от ливадите и нивите в елака намериха изобилна буйна топла вода, която заровиха. Пропи се из пясъците наоколо. Надявам се, че ще я намерят и хванат за новите бани.

          Майстори на балнеосанаториума бяха Митю Грозев от Тревенско, инж. Христо Режев от Казанлък и арх. Нено Казаков от Казанлък.

          И така – нашата нова баня е направена вече.

          На 19.03.1956 г. се събраха повече от сто души специалисти от Старозагорска област и други дойдоха тук за „обмяна на опит”, както го казват те. Имаше инженери, разни специалисти, зидари, строители, техници и др. и др. Проведоха събрание, където четоха доклади. На първо място – инж. Ив. Хр. Режев, който ръководи постройката и е главен отговорник, чете реферат по работата им. Водеха се разисквания, беше изказано общо одобрение и признато, че балнеосанаториума е първия и единствен на Балканския полуостров.

          На 27 август разбрах, че дошла комисия от Министерството и започнала да приема постройката. Намерено било всичко изправно и добро.

          На 31-ви, петък според календара – Смъртта на Св. Иван Рилски, беше топъл летен ден в който откриха първото пробно къпане в новите бани.

          Към 10 часа отидох и аз да се окъпя, както си зная в старите бани. Вървейки през парка видях много хора да чакат пред касата. Помислих да се върна, защото трудно ще се окъпя при тази навалица, но полюбопитствах да узная защо се трупат толкова хора към 10 часа. Отидох и узнах, че едва наскоро започнали да дават билети за къпане , но вече за новата баня и то само на мъжката. А то било защото ще започва работа новата баня. Взех си билет. Отидох в новата баня /старата беше заключена/ и там Атанас Мишинев, досегашния домакин на старите бани слагаше номера върху билетите ни. Когато ни извикат номера, тогава ще влезем в съблекалнята. Моят номер беше 179, а в този момент в банята влезе номер 56. „Има да чакам” – си помислих и отидох на сянка под едно дърво до шосето. Там чаках с много други до 11:30 ч. Дойде ми реда, докато почивахме и чакахме ред, отвориха и женската баня и жените започнаха да влизат там. Влязохме, банята се напълни, а другите останаха да чакат. Влязох в съблекалния салон, подреден с 26 легла. Има два салона общо с около 50 легла. До колкото разбрах и в женската баня е така. Към всеки салон има по един прислужник. Облякох си хавлията и тръгнах към басейна. Гутнах в курните – водата студена. Пуснах душ – и там водата студена. Повиках Додю теляка. А той се смее и се затича да ми донесе топла вода от басейна. Напълни ми дясната курна, облях се, измих се, той ми изтри гърба и... хайде в басейна. Хубава работа! Чисто, светло, бяло, весело. Двата басейна са един до друг в дясно горещ, в ляво – по-хладък. Хубаво, привлекателно, всички хора засмяни. Зер това е първото ни къпане в новините, модерни бани... Кога са мислили тези „Ганьовци”, че ще се къпят някога в такива бани... Чудо, изненада!...

          Тъй започна къпането първия ден в новите наши бани. И аз бях от първите. Благодаря Богу, че доживях да ги видя и се окъпя. Хвала на правителството което ги построи!”

          Това е писал Георги Чорбаджийски в дневника си за Павелбанските бани. Мисля, че не е малко. То разкрива не само някой забравени исторически постановки, но и много битови елементи, както и психиката на хората от онова време, радостта им от възможността да ползват минералната вода при по-добри условия, гордостта им, че това се случва в родния им край.

          Надявам се, че с този материал, който си позволих да направя достояние на обществеността, ще ангажирам вече ръководството на град Павел баня и по-точно техният кмет г-н И. Бесоолу, който доколкото разбирам  е човек инициативен и деен, че да направят исторически музей в града, със сектор – минерална вода и лечения.

          С удоволствие бих им помогнала със скромните си литературни възможности и онова, което зная около историята.

                                                                                         Лилия Димитрова

                                                                                         /край на първа част/

======================================================

/1/ Става въпрос за българското село създадено след Освободителната Руско-турска война 1987-1988 г.

Снимка: Георги Чорбаджийски пред старите бани и браснарския салон около 1929 г. – снимката е личен архив на Лилия Димитрова

Препечатването на материала е възможно единствено и само с разрешението на редакцията на вестник "Долина"

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co