Смята се, че с минаването на кръста се слага край на “мръсните дни”, защото “кръстът ги прогонва”. Тази вечер е последният “Бъдни вечер” от трите след Коледа. Може би и затова е названието “Попова коледа”, тъй като и обикалянето на свещеника прилича на коледуване. И този Бъдни вечер има особеностите на коледния, тъй като е постен, само че някои от гозбите или обичаите са съкратени. Между другото тази вечер на някои места догарят бъдника.
Вечерта срещу “Богоявление”, което някои наричат и “Водици” или “Водокръщи”, според народните вярвания се смята, че небето се отваря. В този момент дърветата се навеждат и правят поклон до земята, и ако човек успее да каже желанието си същия миг на отварянето, то ще бъде изпълнено. Твърде много анекдоти има на тази тема: някакъв крадец вързал в този миг крадено теле за едно дърво, а сутринта го намерил увиснало на върха; или някой надникнал през прозореца да види отварянето на небето, изказал погрешно мечтата си и се почувствал с глава голяма колкото казан и др.
Навсякъде по нашите места, на сутринта след църковна служба се прави тържествено водоосвещение обикновено на кладенеца, реката, езерото или морето, където каквото има. И шествието до това място в нашите села, начело със свещеника, певци, икони и с камбанен звън, е може би най-личното религиозно шествие на народа през годината.
“Водокръщи” е голямо събитие. В момента, в който се потопява кръста, всеки бърза да почерпи вода, да пийне или плисне на лицето си, потопяват се домашни икони, привои, ралници, кръстници измиват лицата на кръщелничетата си, баби – на малките си внучета; болни се потапят, дори се къпят в тази новоосветена вода. Там, където кръстът бива хвърлян в реки, в морета или в езера, плувци се гмуркат и с плаване го ловят. Никакъв друг народен спорт не е по-съдържателен от борбата за улавяне на кръста. И победителят от тази борба, изпълнен с вярата за особено здраве и чест през годината, бива богато награждаван от своите съселяни или съграждани. Даровете той приема, ходейки от къща на къща. Вярата в силата на момента се чете в постъпките на неизцеримо болните, които въпреки студа, доброволно приемат и тази мъка.
Този ден е важен не само за хората, но и за цялата природа: от това дали времето е много студено, дали вали, и то сняг или дъжд и др., се съди за времето през цялата година.
Най-добро предвещава сухият студ на Богоявление.
На Водици и на Ивановден по някои места, както в източните, така и в западните български краища ходят “Водичарки” или правят “Сивуйница”. Обичаят много прилича на лазаруването, а на някои места и на коледуването. Именно малки момичета под 10 години, застават пред църковните врати, и когато излиза народът, те отварят “унечките си” (престилките си) и пеят, а минаващите им хвърлят пари. След това девойките ходят по къщите и пеят “водичарски” песни”. Тези песни много приличат на коледарските:
Станяни, домакине!
Дома ли си, или не си?
Ако спиеш разбуди се,
Ако пиеш, весели се,
Че ти идат мили гости,
Мили гости, водичарки!
Главните обичаи на Богоявление: водосвещение, миене, къпане и пиене на вода, както и вярването за отваряне на небето имат чисто евангелско, църковно произхождение: кръщението на Исуса и появяването на Св. Дух във вид на гълъб. Вярванията пък и гаданията за времето през годината са обикновени гадания, които първоначално са съществували като новогодишни предсказания.
“Ивановден” е празник, характерен със същите обичаи като “Водици”, разбира се без водосвещението. Принудителното окъпване за забава или за събиране на средства се прилага напълно към младоженци, ергени и др. На този ден завършват обичайните гостувания на кръстници, кумци и кумове, които отиват през целия ден и на Водици, т.е. и този ден е на кръстниците.
Източник: folklore-bg.com