Интервюта
Русанка Димитрова започва своята учителска кариера веднага след завършването на института в нейното родно село, в първото и училище. След преместването на семейството и Казанлък, тя започва работа в училището в Горно Сахране, където преподава български, руски и френски. По това време директор на Сахранското училище е Витана Добрева. По късно продължава учителската си кариера в днешното училище "Кулата" тогава "Бончо Шанов", като преподавател по руски език и само на един клас по български. След закриване на средния курс в училище "Кулата", ученици и учители са преместени в училище "Чудомир". В него Димитрова продължава преподаването на български и руски език. След 35 години учителски стаж Русанка Димитрова се пенсионира, но тя никога няма да спре да бъде учител, защото това е нейното призвание - да си учител по душа. И до днес тя се среща със своите многобройни ученици и продължава да не пести уроците, но този път уроците на живота. В погледа продължава да гори искрата на добротата й, в сърцето да не стихва пламъка на любовта към хората и няма сила която да потуши вярата й, че светът може да бъде и по-добър, ако ние самите сме добри.
След изборната победа на Франсоа Ол анд, новият премиер на Франция е Жан Марк Еро - една добре позната на казанлъшката общественост личност. През 80-те години на миналия век, именно той, като кмет на град Сент Ерблен е инициатор и сторонник на побратимяването с Казанлък. Именно той и кметът на Казанлък Станчо Коев подписаха на официална церемония в кметството на Сент Ерблен протокола за приятелски връзки и сътрудничество на 21 юни 1986 година. От тогава измина много време … Вестта за новият министър председател ме зарадва, но и изправи пред въпроса - как да реагирам? Уведомих веднага кмета Галина Стоянова и тя е сторила нужното своевременно и адекватно. Това добре. Но какво знаят по-младите казанлъчани за този голям приятел на града ни и побратимяването? Сметнах че е нужно и съм длъжен да разказа за
НАЧАЛОТО
ИЗВЪН ЗОНАТА НА КОМФОРТА И КОНФОРМИЗМА
"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш."
Волтер
Според Соня, изкуството се ражда при сблъсъка на някаква концентрирана, но стихийна енергия с човека. А творците са проводниците на тази красота и истина, които са благословени, или наказани, с чувствителност, която има сетиво за стихиите извън ежедневното човешко битие. И ако това е вярно, вероятно доказателство е самата Соня - емоционална, бурна, пряма, неподредена, странна или дори луда, в очите на повечето хора. И въпреки, че да бъдеш себе си, но различен от повечето, е трудно, тя отказва да затвори онази чувствителност, която я свързва със стихиите и превръща нея в една от тях, облечена в човешко тяло.
В потвърждение за родствената й връзка с непознати и неопитомени от човека сили, в часа на премиерата на третата й книга "Рисувам фадо", горещият, слънчев ден, изведнъж се превърна в привечер с предусещане за буря - много силен вятър, смръщени облаци ... за кратко, преди да подминат Казанлък и да стоварят гнева си другаде, за да оставят на Соня мекото вечерно слънце, носталгично като фадо.
Онова, което трудно се улавя зад привидното й непокорство е прямотата, с която общува със света. Да, тъкмо прямотата се вижда най-трудно, защото е най-очевидна, без маската на ежедневна, изтъркана любезност. А тези, които отказват да я опознаят дори не разбират, че тя е най-пряма със себе си. Не се изкушава да се величае и да се оправдава с невежеството, глупостта или бездушието на другите. Просто обича онова, което се ражда от сблъсъкът й със стихиите, дори да е неподредено и на пръв поглед хаотично несъвършено за другите.
Ден след премиерата на книгата й "Рисувам фадо" я попитах защо точно фадо. Тя ми отговори, че можело и да е хоро, обаче всеки си има своята музика. Опитах се да надникна в мислите й и да разбера и определя музиката на тази книга и музиката в душата на Соня Фурнаджиева. Ето резултата:
Роден на 7 декември 1909 година в град Банско. Завършил 6 клас в Разложката гимназия. След това по волята на баща му си учи в Морското машинно училище във Варна (сега носещо неговото име), което завършва през 1932 година. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на Българска горска индустрия в село Кочериново - като огняр, а после механик. Там той е в средата на работници в чиито политически живот взема активно участие, като председател на профсъюзно дружество защитава техните интереси. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Богарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 година по поръчение на партията заминава в Пиринския край да организира събирането на подписи във връзка с така наречената "Соболева акция". Знаеше се, че от страна на съветското правителство в София е идвал дипломата Соболев, който предложил на цар Борис сключване на пакт за не нападение между България и Съветския съюз. Вапцаров го арестуват и завеждат дело срещу него, но не успяват да го осъдят. После го интернират в Годеч, дето го заварва антисъветската война. След завръщането си от Годеч - септември 1941 година - той става помощник на Цвятко Радойнов в работата му по минноподривното дело на партията срещу немските войски. На тази отговорна и опасна работа го арестуват през март 1942 година.