×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 63

Интервюта

"Нямаме право да съдим от ниската си камбанария миналото, не знаем как щяхме да постъпим ако живеехме в онова време...", настоява старозагорският актьор, който на 5 октомври ще нахлузи ботушите на Фердинанд, за да прочете Манифеста за началото на Балканската война.

Русанка Димитрова: "Най-голямата власт е да имаш власт над себе си!"

В навечерието на 15-ти септември реших да представя на читателите на вестник "Долина" един от моите първи учители, които положиха основите на моето знание и на които благодаря за всеотдайната работа и за всеки предаден урок. Тя - слънчева, усмихната и в същото време взискателна се казва Русанка Димитрова. Родена e в село Богданово, община Нова Загора, в семейството на обикновени и трудови хора. Основното си образование получава в родното си село. След завършване на основното си образование постъпва да уча в девическата гимназия в Нова Загора. Въпреки трудните години тогава Димитрова решава да продължи образованието си в учителския институт в град Бургас по специалностите български и руски език.
Русанка Димитрова започва своята учителска кариера веднага след завършването на института в нейното родно село, в първото и училище. След преместването на семейството и Казанлък, тя започва работа в училището в Горно Сахране, където преподава български, руски и френски. По това време директор на Сахранското училище е Витана Добрева. По късно продължава учителската си кариера в днешното училище "Кулата" тогава "Бончо Шанов", като преподавател по руски език и само на един клас по български. След закриване на средния курс в училище "Кулата", ученици и учители са преместени в училище "Чудомир". В него Димитрова продължава преподаването на български и руски език. След 35 години учителски стаж Русанка Димитрова се пенсионира, но тя никога няма да спре да бъде учител, защото това е нейното призвание - да си учител по душа. И до днес тя се среща със своите многобройни ученици и продължава да не пести уроците, но този път уроците на живота. В погледа продължава да гори искрата на добротата й, в сърцето да не стихва пламъка на любовта към хората и няма сила която да потуши вярата й, че светът може да бъде и по-добър, ако ние самите сме добри. 

След изборната победа на Франсоа Ол анд, новият премиер на Франция е Жан Марк Еро - една добре позната на казанлъшката общественост личност. През 80-те години на миналия век, именно той, като кмет на град Сент Ерблен е инициатор и сторонник на побратимяването с Казанлък. Именно той и кметът на Казанлък Станчо Коев подписаха на официална церемония в кметството на Сент Ерблен протокола за приятелски връзки и сътрудничество на 21 юни 1986 година. От тогава измина много време … Вестта за новият министър председател ме зарадва, но и изправи пред въпроса - как да реагирам? Уведомих веднага кмета Галина Стоянова и тя е сторила нужното своевременно и адекватно. Това добре. Но какво знаят по-младите казанлъчани за този голям приятел на града ни и побратимяването? Сметнах че е нужно и съм длъжен да разказа за

НАЧАЛОТО

Зона Парнаров

ИЗВЪН ЗОНАТА НА КОМФОРТА И КОНФОРМИЗМА

"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш."
Волтер

В новата рубрика Зона Парнаров, положението ще е същото като в оня брадат виц, в който Оптимистите учат и усъвършенстват английския си, Песимистите залягат над китайските йероглифи, а Реалистите овладяват до съвършенство възможностите на "Калашников" и доизкусоряват мерника му.

Иван Иванов: "Само глупакът мечтае за маршалски жезъл"

22 години робуваме на грешната теза, че пазарът е най-добрия регулатор на икономиката. Не може една икономика да е либерална при условие, че половината от брутния продукт на държавата се формира от обществени поръчки, категоричен е ексгенералният директор на оръжейниците "Арсенал" и ВМЗ

145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ КИРКОВ

Георги Кирков е роден на 28 август (15 август  - ст.ст.) 1887 г. в Плевен, в ученолюбиво учителско семейство. В родния си град завършва първоначалното си образование, а от 1879 до 1886 г. учи в известния южнославянски пансион на Тодор Минков в град Николаевка, Русия. Там той завършва гимназия. В руска среда научава не само езика, но и страстно се увлича от руската литература, прави първите си книжовни опити и е озарен от влиянието на Пушкин, Лермонтов, Гогол, Салтиков Шчедрин, Некрасов, а и на Чернишевски, Добролюбов, Белински. Като се завръща в България, той е за малко в Габрово, Търново, Русе, Плевен - учителства, работи и сътрудничи в списания, отпечатва първите си творби, отслужва военната си служба. От 1882 до 1895 г. следва картография във Виена, където попада под влиянието на намиращото се във възход работническо социалдемократическо движение. Като се завръща в България през 1895 г., Кирков веднага влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, започва да сътрудничи в социалдемократическия печат. Постъпва на работа във военния картографски институт. Скоро това се оказва несъвместимо със социалистическите му убеждения. След конфликт с военния министър Рачо Петров, напуска института. От 1896 г. постъпва в редакцията на в. "Социалист", отдава се всецяло на социалистическото движение до края на живота си - 25 август 1919 г. и заедно с Димитър Благоев е най-изтъкнат ръководител на българската революционна социалдемокрация.

Според Соня, изкуството се ражда при сблъсъка на някаква концентрирана, но стихийна енергия с човека. А творците са проводниците на тази красота и истина, които са благословени, или наказани, с чувствителност, която има сетиво за стихиите извън ежедневното човешко битие. И ако това е вярно, вероятно доказателство е самата Соня - емоционална, бурна, пряма, неподредена, странна или дори луда, в очите на повечето хора. И въпреки, че да бъдеш себе си, но различен от повечето, е трудно, тя отказва да затвори онази чувствителност, която я свързва със стихиите и превръща нея в една от тях, облечена в човешко тяло.
В потвърждение за родствената й връзка с непознати и неопитомени от човека сили, в часа на премиерата на третата й книга "Рисувам фадо", горещият, слънчев ден, изведнъж се превърна в привечер с предусещане за буря - много силен вятър, смръщени облаци ... за кратко, преди да подминат Казанлък и да стоварят гнева си другаде, за да оставят на Соня мекото вечерно слънце, носталгично като фадо.
Онова, което трудно се улавя зад привидното й непокорство е прямотата, с която общува със света. Да, тъкмо прямотата се вижда най-трудно, защото е най-очевидна, без маската на ежедневна, изтъркана любезност. А тези, които отказват да я опознаят дори не разбират, че тя е най-пряма със себе си. Не се изкушава да се величае и да се оправдава с невежеството, глупостта или бездушието на другите. Просто обича онова, което се ражда от сблъсъкът й със стихиите, дори да е неподредено и на пръв поглед хаотично несъвършено за другите.
Ден след премиерата на книгата й "Рисувам фадо" я попитах защо точно фадо. Тя ми отговори, че можело и да е хоро, обаче всеки си има своята музика. Опитах се да надникна в мислите й и да разбера  и определя музиката на тази книга и музиката в душата на Соня Фурнаджиева. Ето резултата:

Безсмъртните уроци на героя, поета, човека

Роден на 7 декември 1909 година в град Банско. Завършил 6 клас в Разложката гимназия. След това по волята на баща му си учи в Морското машинно училище във Варна (сега носещо неговото име), което завършва през 1932 година. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на Българска горска индустрия в село Кочериново - като огняр, а после механик. Там той е в средата на работници в чиито политически живот взема активно участие, като председател на профсъюзно дружество защитава техните интереси. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Богарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 година по поръчение на партията заминава в Пиринския край да организира събирането на подписи във връзка с така наречената "Соболева акция". Знаеше се, че от страна на съветското правителство в София е идвал дипломата Соболев, който предложил на цар Борис сключване на пакт за не нападение между България и Съветския съюз. Вапцаров го арестуват и завеждат дело срещу него, но не успяват да го осъдят. После го интернират в Годеч, дето го заварва антисъветската война. След завръщането си от Годеч - септември 1941 година - той става помощник на Цвятко Радойнов в работата му по минноподривното дело на партията срещу немските войски. На тази отговорна и опасна работа го арестуват през март 1942 година.

Страница 27 от 33

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co