В Условията на вековен робски страх и унижения и относително силна османска власт Левски успява да изгради могъща народна организация, да пробуди всички пластове на българското общество и да ги обедини за една всеобща идея. В създаването на Вътрешната Революционна Организация (ВРО) се включват всички прослойки на обществото - от селянинът до чорбаджията, от занаятчията до интелегентът. "В революцията трябва да участва целият български народ" - казва Левски.
През 1869 и 1870 години Апостолът осъществява две обиколки по българските земи, при които опознава духа и волята на поробения народ. Окончателно се убеждава в необходимостта от изграждането на широка мрежа от революционни комитети, свързани организационно помежду си, с ръководен орган - Централен комитет в България и столица град Ловеч. Изграждането на ВРО, стремяща се да обхване цялата етническа територия на България е историческо постижение на българския народ, връхна точка в развитието на национално-освободителната теория в епохата на Възраждането. Такава подготовка на българската революция може да се осъществи само от един гениален ум и голям  патриот. Ето защо чувстваме и приемаме Левски като едно необикновено българско явление, като личност и революционер сякаш специално изпратен от провидението за историческата си мисия.                                                                                                         
Левски е не само организатора, но и идеолога на българската национално-освободителна революция. Разработва широка идеологическа платформа за дейността на организацията. В основата й стои възгледът за вярата в естествените сили на народа. Идеите на Левски са най-добре изразени в съставения от него проекто-устав, където определя подбудите и причините за започване на борбата с тиранството, безчеловечността и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Левски кристално ясно формулира целта на бъдещата революция - "С една обща революция    да се направи коренно преустройство на сегашната деспотично-тиранична система и да се замени с демократична република. "Ще имаме едно знаме, на което да пише "свята и чиста република" и ще обхваща всички земи, където живеят българи - България, Тракия, Македония. Идеалът на Левски - бъдещата демократична република е основан на принципите на Хартата за правата на човека и гражданина, прокламирани от Великата френска революция - идеалите на хуманизма, за политическо и социално равенство. За Левски патриотизмът включва толерантност, солидарност и взаимна подкрепа на всички угнетени, без разлика от религиозната принадлежност.     
Апостолът не само поставя целите на революцията, но той посочва и средствата за реализирането й. Заедно с революционните сили предвижда да се мобилизират и материалните средства  на чорбаджиите доброволно, или по пътя на принудата. Предстоящата революция Левски разглежда като всеобщо въстание, съобразено с постиженията на съвременното военно-въстаническо изкуство. За това създава система от военни ръководители.
Идеологът на българската национално-освободителна революция е и стратегът, съзидателят и ръководителят на нейната подготовка. Апостолът е навсякъде със своя гений и талант да води - с мъдрост и твърдост той говори, убеждава, рискува живота си в името на общото дело.
Със своята идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, с гениалността си на политик и организатор Левски изпреварва своите съвременници с десетилетия. И затова, когато говорим, пишем и слушаме за него имаме чувството, че той е сред нас.
Прометеят на българската свобода е олицетворение на народната сила и вяра за един по-справедлив и добър свят и само с неговия дух можем да преодолеем трудностите на времето и да градим бъдещето.
Български Антифашистки Съюз