Днес ще се срещнем и разговаряме с една ерудирана, смела и борбена жена. Не се страхува да каже  - Не на страха и да подкрепя жените и да отстоява техните права. Тя е Илияна Балабанова. Илияна е председател и съосновател на Българската платформа към Европейското женско лоби. Има повече от 25 години опит в областта на защита на правата на жените. Тя е работила по различни проекти, различни анализи касаещи правата на жените. Илияна е била и изпълнителен директор на различни неправителствени организации в България, като и в продължение на две години  е заемала поста вицепрезидент на Европейското женско лоби, което е най-голямата неправителствена организация. Европейското женско лоби включва над две хиляди неправителствени организации от цяла Европа работещи по проблемите на жените.

Илиана Балабанова гостува в Града на розите, където със Сдружение „Жените на Казанлък“ положиха началото на дискусионен клуб „Жерав“, който да бъде арена и място за дискусии защитаващи правата на жените.

За битката за защита правата на жените, за работата на Българската платформа, за това дали жените са по-силния пол ще си говорим с Илияна Балабанова:

- г-жо Балабанова, какви са проблемите на жените?

- Проблемите в Европа на жените, както и в целия свят, както и у нас са много. В различните географски райони те имат различна острота, различни проблеми. Ако трябва да ги обобщя те са най-вече свързани с дискриминация основана на пола, насилие основано на пола. И като говоря за насилие, имам предвид и скрито насилие – психологическо насилие, не само физическо. Говоря за сексизъм, говоря за стереотипи основани на пола. Стереотипи, които не създават условия жените да бъдат равнопоставени в обществения живот, а и в личния си живот заедно с мъжете на еднакво място. Говоря също за неравно заплащане, което води до разлика в пенсиите след години, което също е сериозен проблем. Говоря за бедност, която съществува повече при жените отколкото при мъжете. Сега за България най-вероятно ще ми кажат, че това не е вярно, но е факт! Вярно е, защото в България продължава жените да взимат по-малки пенсии, от колкото мъжете, въпреки че статистиката сочи, че ги взимат по-дълго време жените, но това е друга тема за разговор.

Участието на жените в политиката също така е много сериозен проблем. Анализът, който Българската платформа към Европейското женско лоби направи, стратегическите документи по отношение на парламентарните избори, сочи че няма нито една политическа партия в България, която да поставя наистина въпроси свързани с равнопоставеността на жените. В повечето от тях разглеждат жените предимно, като майки. Говорят за това как ще увеличат социалните надбавки и детските надбавки на жените. Има една партия „Да България”, която споменава проблема за насилието над жените, но не предлага никакви конкретни решения. Да не говоря обаче за новата партия „Има такъв народ”, която пък поставя един сериозен въпрос свързан с осиновяването и неравнопоставя биологичните родители със осиновителите, което от друга страна е много сериозен проблем за жените, не само за жените разбира се, но и за жената, която е осиновила детето. И на последно място ето още един пример, който е много фрапантен според мене – жената, която може да бъде управляваща или да бъде част от политиката в България, всъщност беше единствено представена от една единствена партия - ВМРО, по следния начин – Каракачанов каза: „Не се учудвайте, ние сме за равнопоставеност на жените. Ето ние имаме една жена тя за това е тука в нашата листа, която краси нашата листа” и жената беше поставена на последно място в тази листа. Очевидно с това послание Каракачанов ни казва, че жените сме само да красим определени листи, но не и за да вземаме решения и да работим на равни начала с мъжете в процесите на вземане на решения.

- Какви са целите и задачите на Българската платформа към Европейското женско лоби?

- Най-напред да кажа, че сдружение „Жените на Казанлък” е най-новата организация член на Българската платформа към Европейско женско лоби, което много ме радва. Всички нас, членовете на Лобито ни радва, защото това е и идеята и една от големите целите на Българската платформа и на Европейското женско лоби - да обедини всички онези организации, които по някакъв начин работят по темите за проблемите на жените и за равнопоставеност на половете. Всъщност Европейското женско лоби представлява мнението, исканията, позицията на всяка жена в Европа. В този смисъл българската платформа споделя тези ценности и затова е важно да имаме, както големи неправителствени организации, които отдавна съществуват, така и малки, които сега са създадени или от малки населени места, включително и от селските райони.

Нашите задачи са, на първо място, защита от насилие основано на пола във всякакъв смисъл – сексуално, физическо, психологическо, емоционално… Като говорим за защита от насилие имаме предвид на всички жени, без значение възраст, религия, просто всяка жена, всяко момиче трябва да бъде защитено от насилие. Факт е, че в България насилието над жените все още съществува. Изследванията сочат, че всяка трета жена в България е била под някаква форма жертва на насилие. Напоследък онлайн насилието е много силно застъпено, така че говорим и за това, като една основна тема в нашата работа.

Другата тема върху, която работим е участието на жените в политическото пространство. Не само на национално ниво, но и на местно. В този смисъл неправителствените организации, които съществуват на местно ниво са изключително ценен инструмент и подкрепа за онези жени, които са се осмелили да станат част от политическа партия или независим кандидат за определена местна или централна власт.

Темата за сексизма е една от последните теми, по които работим напоследък. Съвета на Европа прие една препоръка през 2019 г., която е насочена срещу сексизма във всяка една сфера включително и в личното пространство. Тя е препоръка, не е задължителен регламент. България е една от 128-те държави членки. Препоръката е много важна, защото в основата на сексизма стоят много проблеми на жените. В България не се говори за тази препоръка, а е важно да се говори и е важно да се знае, какво се случва извън България и какви документи и политики се предприемат. Даже не говоря за законодателство, говоря за политики, говоря за някакви практики, които хората са установили някъде, че са положителни и водят до положителни резултати.

- Само преди дни се учреди Дискусионни клуб „Жерав” в Казанлък, разкажете за целта на неговото „раждане“?

- Дискусионни клуб „Жерав” се „роди“ много спонтанно. Това е инициатива в рамките на „Равни БГ”, неформална коалиция финансирана от Български фонд за жените, които организираха една неформална среща през месец май в София. Там се запознах с председателката на „Жените в Казанлък”. Там с нея се обединихме, че само едни критични дискусии по наболели проблеми, между различни представители на различни организации, институции, поколения, личности биха могли да променят действителността, тоест дискусията по определени проблеми. И затова решихме да създадем един дискусионен клуб. Как да се нарича… След кратък размисъл решихме да се нарича „Жерав”, защото идва от жени и равнопоставеност. Но от друга страна пък „Жерав” дава свобода в замисляне, полет на мисълта.

Открихме и първата среща на Дискусионния клуб „Жерав” в Казанлък, при най-новите членове на Българска платформа - „Жените на Казанлък”, защото заедно създадохме този клуб, заедно го измислихме. Целите на клуба - критични дискусии по различни теми, които са не само на национално, но и на местно ниво, по различни проблеми. Например, Стела Кехайова ми сподели, че в Казанлък няма Кризисни центрове за жени жертви на домашно насилие. Това ще бъде втората тема, по която ще работим. Имаме идея тя да бъде в Бургас, темата ще бъде: „Как да се открият кризисни центрове”, „Ролята на местната власт при откриването на кризисни центрове”. Тоест това е основната цел на „Жерав”, да обедини хората, да мислят критически, да решават заедно проблемите. Като казвам хората имам предвид хората от различни институции, организации или дори отделни личности. Според мен е много важно, защото липсата на диалог води до увеличаване на проблемите, а не до тяхното решаване. А диалог почти не съществува особено по тези проблеми.

- И в този дух на разговора, г-жо Балабанова, жените ли са силния пол и днес?

- Жените са силния пол по отношение на това да оцеляват, защото ние оцеляваме въпреки всичко. Мъжете ще бъдат силния пол, ако признаят, че жените са равни на тях.

- Какво искате да кажете на българската жена, на казанлъчанката?

- Да вярва в себе си, да е достойна, да не забравя за достойнството си, да не забравя, че е силна и да не забравя, че винаги има някоя друга жена до нея, която е готова да й помогне.

Яница Станчева