Бойка Андреева е родена в град Симеоновград. Завършва история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” и право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Носител е на награди от национални конкурси за поезия. Тя е един от авторите на казанлъшкото списание за култура „Кула”. В града на розите тя гостува с първата си книга „Неспокойни ритуали”. С Бойка ще си говорим за човешките ценности, за очите на поезията, за светлината… Ето какво сподели за читателите на „Долина” Бойка Андреева:

- Как бихте се нарисували с думи?

- Упорита, чувствителна, често ранима за съжаление, решителна, когато е необходимо и определено обичаща.

- Обичаща …живота…?

- Живота, близките, поезията, всичко, което си заслужава.

- „Неспокойни ритуали” е първата Ви книга, първото й представяне и то пред казанлъшка публика. Защо избрахте Казанлък?

- Казанлък избра мен! Книгата е готова от пет години почти в този вид, в който излезе с малки промени. Но тъй, като считам, че поезията, която пиша и публикувам в един литературен сайт от доста време, достатъчно ми е било да пиша и публикувам само там. Не съм мислила сериозно за издаването на книга, докато моя редактор не ми каза, че е време да се направи, и че това което пиша е нещо, което заслужава да бъде издадено. По отношение на себе си, имам лошия навик да вярвам повече на другите, отколкото на самата мен. Повярвах му, но след това отново ме обхвана някаква нерешителност и книгата отлежаваше въпреки неговите настоявания. Когато Румен Данев се обади, за да ме покани да гостувам в „Очи в очи с поезията” изведнъж осъзнах, че аз нямам книжно книжно тяло, което да донеса и това изигра ролята на катализатор. Това е причината книгата, да се появи точно сега, след нейното дългогодишно отлежаване. Изцяло на Румен го дължа. Аз ззключително го уважавам, като поет и като човек. И неговата покана стана причина, всъщност точно сега, в този момент, тази книга да види бял свят.

- И днес се срещнахте очи в очи с поезията… Какви са очите на поезията?

- Човешки, топли, истински! Това е поезията и такива са очите й.

- 21 век, не е векът на човешките ценности и добродетелите. Вашият кът и островче поезията ли е?

- Това е един от тези кътове. Напълно съм съгласна с това, което казвате. За съжаление този век не е уютен. Аз съм историк по образование, след това завърших и право във Пловдивския университет, но любовта на моя живот си остана историята. Обяснението за това може би се корени във въпроса, който зададохте и отговора, който давам. Миналото със сигурност ми е по-уютно. Винаги ми е било по-уютно точно заради по-ясните категории на чест, достойнство, мъжка дума, на понятия които днес не отсъстват изцяло от живота ни, но все по-рядко се срещат за съжаление. Всеки човек, който усеща по този начин нещата търси кътчетата, където да се чувства уютно и да поезията е един от тези кътове за мен.

- Какво искате да кажете на Вашите читатели през първа Ви книга „Неспокойни ритуали”?

- Незнам дали нещо определено искам да кажа. По-скоро се надявам всеки от тях да намери нещо за себе си в тази книга. Това, което мога да кажа със сигурност, че всички стихове в тази книга са искрени и написани с любов. Не съм търсила широка публика, като адресат. Но както аз, или съм се припознавала, или съм попадала в друг, но красив цвят в поезията на любимите ми автори. Надявам се хората, които ще прочетат по същия начин, да намерят нещо красиво, нещо, което да ги стопли, нещо което за миг дори да направи деня им по-светъл и по-добър.

- Можем ли да определим тази книга, като ваша мисия като на поет, с която да направите света по-добър и да вдъхнете надежда на хората, които са изгубили вяра в доброто?

- Да, може би един от начините ми. Не съм се замисляла за това… Сега мога да кажа, че ако не съм очаквала, че книгата ще донесе нещо добро, за тези които ще я прочетат, не бих го и направила, не бих я издала. В крайна сметка, след толкова дълго чакане можеше да си остане и без нея. Но ето, че тя дойде на бял свят и ще се радвам, ако хората, които я прочетат за миг да се почувстват по-щастливи.

- Казахте, че историята е вашата любов, според вас тогава кое е събитието от историята на България, което ние, като българи не бива да забравяме?

- Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Защото това е единствения случай в нашата история, когато сме оправдали девиза, който стои над Народното ни събрание „Съединението прави силата!”. Когато бъдем единни, силни и мислим на първо място за народа си, а не в частност винаги на първо място за себе си, тогава мисля, че страната ни ще тръгне по по-добри пътища на развитие. Това е най-важното събитие според мен, защото сме показали, че можем да го правим за съжаление един единствен път. И разбира се примерите в другата насока са също толкова ясни, винаги когато народа ни се е цепил, когато държавата ни е била слаба и това е водило до трагични последици в историческото развитие по пътя ни.

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co