Печат на тази страница

Два месеца преди Парламентарните избори в България се срещаме с председателя на най-голямата изселническа организация  БУЛТЮРК Рафет Улутюрк. С него ще си говорим за изборите и възможните сценарии на развитие. Но започвам разговора с уговорката, че не бива да забравяме, че какво ще се случва и какво се случва в България, зависи и от самите нас. Ето какво сподели за читателите на вестник „Долина” и сайта kazanlak.co Рафет Улутюрк:

- г-н Улутюрк, на 4 април в България ще се проведат Парламентарни избори. Какви са вашите очаквания и вашия коментар по темата?

- Искам да започна от тук, че демократизацията в България и коренното преобразуването на обществения живот няма да може да се осъществи с пресаждане на кълнове по изгнилите клонове на партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС. В условия на пандемия, извънредно положение и рестрикции трудно се провеждат избори. Избирателите са не спокойни и пасивни. Не се очаква да има промени в Изборния кодекс. Според мен, политическите партии на прехода са загубили доверието на народа, а там където няма доверие не може да става дума за честност, следователно за самостоятелно успешно ръководство. Тази безизходица, като че ли ни осакати. Обществото ни е половин общество, болно общество, демокрацията ни е осакатена също.

- Въпросът тогава е ще има ли критична маса, която ще промени статуквото?

- През пролетта на миналата година я имахме. В момента проблемите на хората са социални, медицински, образователни… Хората не искат да свикват с ограниченията, търсят обикновеното нормално, към което бяха свикнали. Трудно свикват да живеят със страха от нещо, което не го виждат.

- Като представител на най-голямата изселническа организация „БУЛТЮРК, какво мислите за гласуването по пощата?

- Впечатлен съм от социологията на президента. Срещите с Президента Румен Радев, замениха исканата от опозиционните сили и от нас като БУЛТЮРК Кръгла маса по темата. Получи се консенсус: политическата опозиция и диаспорите в чужбина поискахме дистанционно гласуване или гласуване по пощата. Гласуването по пощата за пръв път се конкретизира: Изборната бюлетина в плик да се изпрати по пощата до обслужващата района дипломатическа мисия. В Турция например българските консулства са в градовете Анкара, Истанбул, Едирне (Одрин) и Бурса. Получените писма в определения период да се отварят и преброят пред юрист от дипломатическата служба, представители на ЦИК, на политически партии и местните изселнически дружества или пред упълномощени представители. Но и този път нещата спряха до тук...  Като че ли властта се бои от българските граждани живеещи в чужбина и високата избирателна активност.

- Какви са прогнозите за тези избори?

- В България няма политическа партия, която самостоятелно да може да управлява страната. Според прогнозите на предстоящите избори в България ще гласуват 23 %. По последни анкетни данни гласовете са разпределени по следния начин: 24.1 % за ГЕРБ, 16 % за БСП, 15.9 % за „Има такъв народ“, 10,0 % за ДПС и 8.8 % за „Демократична България“. При тази ситуация новото изборно уравнение е с 2 нови неизвестни. Първото: легитимността на изборите при толкова нисък процент на участие и Второто: дали 11,5 % от активното население победителят може ли да представи волята на целия народ.

До април ще се случат много неща, но страхът в обществото както от вируса, така и от нов тоталитарен режим няма да изчезне.

Според мен признаването на идентичността на избирателите е най-късия път за насърчаване на тяхната изборна активност. Българските граждани искат да гласуват с достойнство. За турския етнос в България най голяма ценност е нейната индивидуална и колективна идентичност. Властта все още отбягва да използва този инструмент. Не търси и нови форми за единение на народа. Въпреки, че се неглижират проблемите и противоречията на етническите малцинства с властта, то те са действен фактор в политическото разделение на обществото. Без да се разбули енергията на етносите България не може да се обнови. Трябва ни нова морална матрица. Българите са имали общностни ценности, но сигурно са ги загубили през вековете.

- Как според Вас ще е съдбата на двете най-големи партии в България?

- В тези избори - изборното решение на субективното противоречие между ГЕРБ и БСП няма да доведе до нищо. То не крие енергия. Явно е, че основното противоречие на изборната платформа ще е между двете крила на българското статукво - ГЕРБ и БСП. През 2020 година тези две партии продължиха да се разцепват и топят, но все още продължават да охраняват разклатените устои на родния тоталитаризъм, който в много страни вече е забравено минало. Нашите социалисти и консерватори днес са като сиамски близнаци в едноличното партийно управление и на двете партии.

- Може ли обаче да се появи нова ситуация?

- Може. Класическият изборен сблъсък на твърдия електорат на ГЕРБ и БСП, за съжаление няма да реши проблемите на общественото ни развитие. Независимо от това, коя от двете ще получи повече гласове, няма да настъпят никакви промени. Те даже няма да имат куража на Филип Димитров (1991-1992 г.) или Борисов (2009 – 2013 г.), които рискуваха и съставиха правителства на малцинството. Явно в България ще настъпи нова ситуация. Обкръжените с конюнктура партийни ръководства ще искат повторен опит за надмощие като ще се надяват, че някой от малките играчи ще отпадне от играта. Възможно е резултатите да се повторят… ако новопоявилата се трета сила в изборната надпревара отхвърля контакти и диалог с партиите на статуквото. Така, че формулата на единението все още не е намерена.

- г-н, Улутюрк, възможно ли е сливането на лявото и дясното в България?

- В пред изборната надпревара, която се очаква да започне на 5-ти март и да продължи до 3-ти април се очакват и по различни светове в сравнение с тези от последните парламентарни избори. През месец март 2017 г. политическия фон беше друг - кафяв. Сега в националното въображение на българския народ се откроява, като че ли лилава нагласа. Лилавото не е основен цвят. Тя се получава от смесване на червено и синьо. При повече червено става светло лилаво, което традиционно се харесва на Българите социалисти, отколкото тъмно лилавото, което е любим свят на богатата елитна част на обществото. 

През 1990 г., когато в България като противовес на комунистическото червено с номер на боята 5555 се появи блудкаво синьо без идентификационен номер, под името СДС и всички бяха си въобразили, че се разделихме за вечни времена и повече никога няма да можем да се обединим. През 2001 година Симеон Втори се върна след 50 години в Родината си като магьосник и успя да направи обща софра на всички. Вероятно е тази картина да се появи и през тази изборна година по някое време. Бедствията събират хората, а сегашната е много степенна криза и сигурно ще засегне всички. А лилавото е надежда във всички нюанси. Турската поговорка за подобни случаи пък гласи: „Посред блато муле не се сменя…“

Има и друга възможност - в бъдещия парламент е възможен и общ фронт срещу ГЕРБ. Каквато и да е коалицията, тя няма да има сили да преразгледа ценностите на българската национална доктрина, да преоцени българския национален интерес, недостатъците по етническата и национална политика. Смятам, че и на тези избори ще останем точно на пресечната права между Запада и Изтока и гледайки на Изток ще чакаме да изгрее слънцето.

За съжаление и в условията на статукво плюс коронавирус българското обществено мнение се движи по старото си речно корито, като все още се чака да се появи нов мъдрец, който ще съедини двата бряга. А бреговете не са неизвестни в нашето предизборно уравнение, те са винаги постоянна величина. И се оказава, че в предизборна България броя на нерешимите проблеми са повече от онези, които могат да бъдат решени на 4-ти април пред урните.

Възможна е обаче и къса хватка - избори след избори, докато едната от двете големи сили се предаде. Може да имаме и избори по формулата две в едно – президентски и парламентарни, като в сянката на президентските да се променят нещата и в парламента. Тези избори ще са за България - дали да остане като държава или...

Сподели статията