Георги Ташев: „Трябва да се използва потенциалът на читалищата като междинно звено между традиционното и съвременното.”

Днес за читалищата и тяхната дейност на територията на Община Казанлък ще си говорим с Георги Ташев – експерт читалищна дейност в Община Казанлък.

Георги Ташев е роден в град Казанлък през 1955 година. Средното си образование е завършил в Града на розите. „За пръв път съм стъпил на сцената на читалище „Искра” в четвърто отделение. Десетгодишен. Бях ученик в групата по художествено слово с ръководител Иван Кебапчиев. Същата година станах лауреат на националния конкурс за Ботева поезия. С още девет участника присъствахме на откриването на възстановения кораб Радецки. Незабравими мигове… След това в читалището мои учители бяха  Васил Шивенков, старозагорският актьор Нино Луканов, Любомир Кабакчиев, режисьорът Васил Апостолов.”, развълнувано разказва за тези моменти от живота си Ташев. 

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1983 г. Работил е в Старозагорският куклен театър и Пловдивския куклен театър до 2001 година. След това се прибира в родния Казанлък, където продължава своята работа в областта на културата.

С Георги Ташев ще си говорим и за Закона за читалищата и затова как се прави култура днес. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:   

 

От известно време се занимавате конкретно с дейността на читалищата на територията на Община Казанлък бихте ли споделили в каква кондиция са нашите читалища?

- Да, имах възможност да посетя читалищата на територията на Община Казанлък. Исках да се убедя на място в какво общо състояние се намират те. В каква степен пролетното прекъсване на дейността във връзка с пандемията е повлияла на кондицията, както вие я наричате. От мен разбира се очакваше да установя и онези конкретни проблеми, оказващи трайно влияние върху дейността на читалищата. Става ясно, че няколко основни фактора влияят на дейността на всички читалища. Без да ги подреждам по значимост, ще се опитам да ги маркирам:

- Трайното и непрекъснато обезлюдяване на селските райони;                                            

- Динамично развитие на технологичните възможности в областта на  зрелищната, театрална, музикална и киноиндустрия;

- Хроничната липса на достатъчно средства за обезпечаване възнагражденията на художествени ръководители в различните творчески направления.

- Липса на дарения, дарителски кампании и подобни инструменти за набиране на средства. 

- Професионална некомпетентност на оперативното ръководство по отношение участие в програми като  бенефициенти по мярка 321 „Основни услуги за населението и бизнеса в селските райони”.

- По Мярка 322 „Обновяване и развитие на селските места”. Фактът, че в голямата си  част читалищата са актувани като общинска-публична собственост, има одобрени проекти по двете мерки.

- Каква е материалната база на читалищата на територията на общината?

- Материалната база непрекъснато задава, къде решими, къде нерешими проблеми, зависещи от крайно недостатъчната работа на читалищните ръководства в провеждането на активна политика на съпричастие на местните граждани към проблемите на читалищната база.

Създава се впечатление, че ръководството на читалищата се възползва от средствата, гарантирани от общината, за да се формира някаква заплата на секретаря на читалището и от там нататък да се търси оправдание в недостатъчната субсидия. С новия Закон за народните читалища,  действащ от 1996 година, им се делегира абсолютна самостоятелност, тоест получават средства от бюджета, могат да извършват стопанска дейност и не са длъжни да се отчитат на никои друг освен на Сметната палата. И още нещо… Ръководството на читалищата умишлено подържат членската маса на санитарния минимум, с цел безпроблемно управление на висшия орган - Общото събрание. Ще ме попитате какво общо има всичко това със състоянието на материалната база. За да не бъда голословен. Пример: НЧ „Искра - 1860”. Балконът на читалището е разрушен, неизползваем. Сценичната техника се нуждае от спешен ремонт. Има сигнали за проблеми в покривната конструкция, въпреки че последният ремонт на покрива бе обезпечен от бюджета на Общината. Като се има предвид, че Читалището взима наем от две кафенета, взема наем от два апартамента, то е с най-голямата субсидия. Знае се още, че читалищата не могат по Закон да разпределят печалба. Като връх на айсберга председателят е на щат в управленските структури на партийна централа. КОЛКО МНОГО ВЪПРОСИ СТАНАХА! Но читалището няма средства за текущо обгрижване на сградата си.

И друг пример ще дам. Сградата на читалището в град Шипка, обявена за Паметник на културата, се нуждае от цялостна реставрация. Това мероприятие е възможно само при осигуряване на много пари. Кметът на град Казанлък, благодарение на личен авторитет и конкретни усилия в преговори с Министерството на културата и лично с министъра Банов осигури началните така необходими сто и двеста хиляди лева. В същото време дарителската сметка на членовете на читалището набра едва 50 лв. И без никакъв срам читалищното ръководство вече повдига въпроса кой ще стопанисва имота. Тези примери показват едно, че материалната база на читалищата на територията на общината пряко зависи от отношението на ръководството на читалищата. При незаинтересованост, не дай Боже недобросъвестност на ръководството  на читалищата, материалната база е обречена на рушене и амортизация, въпреки усилията на общината за осигуряване на средства за поддръжка и текущи ремонти.

- Читалищата са символ и пазител на българщината и българския дух, как мислите – днес те изпълняват ли още това предназначение?

- Ще бъда максимално кратък и конкретен. Трябва да се използва потенциалът на читалищата като междинно звено между традиционното и съвременното. Необходимо е модернизиране и повишаване на квалификацията и уменията на кадрите в читалищата. Необходимо е разширяване на социалния обхват на читалищната дейност. Имам предвид работата с малцинствените групи, с цел интегрирането им в диалог с други културни и образователни институции. Безспорно ролята на читалищата на местно ниво е най-важната, тъй като повече от две трети от тях се намират на територията на селските райони.

- Какви са целите и задачите, които си поставяте занапред в работата с читалищата?

- Желанието ми е да създадем реален работещ проект, имащ за цел да реализира културен продукт, създаден от смесени групи деца - българчета и роми, или само ромски деца, като използваме провокацията на тяхното детско въображение за постигане на такъв резултат. Пилотната тема на този проект е „Превръщането на обемни форми в художествени образи”. За целта ще бъдат използвани предмети от бита, излезли от употреба. Цялата палитра отпадъци от найлон и други неразтворими замърсители. Подтемите на този експеримент ще бъдат разделени на три конкретни направления:

Маската в българската традиция - кукерски маски, Тракийско воинско облекло - / шлемове, брони, щитове, наколенки, копия, нагръдници и др./, Импровизирани кукли - тримата велики тенори. Проектът би трябвало да бъде реализиран със съдействието на  местните училищни настоятелства и учители.

- г-н Ташев, според Вас има ли нужда от промяна Законът за читалищата?

- В един доклад „Читалищата като средища за развитието на общностите”, изготвен от експерти в Министерството на културата и изтъкнати читалищни дейци, четем  (цитирам по памет): Ресурсите и потенциалът на читалищата за развитие на общностите могат да се разглеждат само в контекста на по-нататъшната модернизация и актуализация визията на народните читалища. От това заключение прозира нуждата от нови съвременни правила и условия за реализиране на съвременната визия на читалищната дейност. С две думи  читалищният закон, приет преди 25 години /четвърт век/, би трябвало да бъде осъвременен, предвид променените обстоятелства  и несъвършенствата в някой направления, проявени през този четвърт век.

Например, относно финансирането, за което вече говорихме. Читалище „Искра - 1860” събира приходи от кафене в сградата на читалището, от кафене в градинката южно от читалището, наем от два апартамента, наем от гостуващи  театри, най-голямата субсидия от Бюджета, такси събирани от децата и всичко това се харчи със санкция на управителния съвет, единствено подлежаща на проверка от Сметната палата. И това законът го позволява.  Политиката по приемане на членове на читалището. Там произволни решения създават условия за дискриминиране на граждани, желаещи да станат членове на читалището. Групови членове на читалището могат да се представляват от едно юридическо лице. Група от граждани не могат да бъдат представлявани от избран доброволно от тях действащ юрист до момента на депозиране на лично попълнените молби, макар че Законът и Уставът го разрешават или поне не го забраняват. Стига се до абсурда официалният отказ да бъде мотивиран с това, че кандидатите са членове на определена политическа партия. Абсурдът не е само в това, че законът изрично твърди, че  религиозна и политическа принадлежност не могат да бъдат причина за отказ, абсурдът е в това, че по същото време председателят, който може да се нарече вечен /ШЕСТ МАНДАТА НЕСМЕНЯЕМ/, прецедент в историята на читалището, същият този председател в същия този момент е на работа в централата на парламентарно представена партия и управлява читалищната дейност по телефона. И да се превърне в още по-голям абсурд стигаме до там, че с решение на читалищното настоятелство, санкционирано от председателя, читалището съди Библиотеката за неплатен наем. Тези примери далеч не са единствени, доказващи несъвършенството на закона за читалищата. Така, че сме до тук със Закона…

- г-н  Ташев, как се прави култура в „безкултурни” времена”? 

- Не мога да избягам от щампата. И все пак. Култура се прави от творци. Творците, истинските, създават културен продукт по всяко време. За тях това е единственият начин на живот. В повечето случаи те създават и определят най-висшите национални културни ценности, въпреки културната или безкултурна среда. Въпреки това си заслужава човек да си позволи да разсъждава по въпроса. А въпросът е кой определя бездуховната среда, кой създава безкултурни времена. Не сме ли ние, които заменихме духовността с непрекъснатия стремеж към молове, коли, кафенета, огласени от чалга демонстрация на материален просперитет, за сметка на елементарна дори духовност. Непрекъснато противопоставяне на обществото на всякакъв принцип. Брутално обругаване на герб, знаме, химн, дълг към родината, историческа памет… и всичко това да избиваме комплексите на несвободния човек.

Каква конюнктура на времето би попречила на Ботев да бъде свободен?! Каква конюнктура на времето би попречила на Вапцаров да създаде незабравими поетични шедьоври?! Не е ли така с времето, в което твори Димчо Дебелянов?! Нима фалшивата културна среда на соцреализма не роди Радой Ралин, Ст. Стратиев, Валери Петров, Радичков?! Нима културната атмосфера в царска България, а след това в социалистическия вакуум попречиха на Чудомир да създава и утвърждава култура и морал?! Те творците са лесни, те ще се оправят. Въпросът е ние към какво се стремим, на какво учим децата си…

Яница Станчева

                                                                                                                                                            

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co