В първият работен ден на новата 2021 година реших да се срещна с една слънчева и лъчезарна дама, с която ще си говорим за магията на любовта. Казват, че с какъвто човек започнеш годината – такава ще бъде тя. Така, че като за първи гост на вестник „Долина” и на сайта kazanlak.co реших да Ви срещна със слънчевата и добронамерена Пламена Терзиева.

Плами започва трудовата си кариера като журналист. В продължение на 10 години силата на нейното перо изпъстряше казанлъшки печатни издания. „Бременността и последващото майчинство, обаче, постави нови критерии пред мен за заетост и оттогава поех по пътя на сватбите. От 2014-та година съм длъжностно лице по гражданско състояние в Община Казанлък.”, разказва Пламена Терзиева за себе си. Тя нески, че се намира в меката на любовта и усмивките.

„Съзнах, че и това поприще ми е свое и го правя с огромна отдаденост, чест и удоволствие.

Днес заедно с Пламена Терзиева ще Ви отведем в меката на любовта и ще си говори за всички причудливи светлинки на любовта:

 

- г-жо Терзиева, бихте ли споделили през тази сложна година 2020 колко сватби имаше в Община Казанлък?

- През 2020 година сватбите са 215 на брой, като повечето от тях се случиха в тесен кръг - някои от тях в присъствието само на младоженци и кумове. Просто за всички 2020-та година се оказа различна, странна, трудна и изпитателна.

- Каква е равносметката с предходни години?

- Равносметката, разбира се, е: повече тъжни обреди, отколкото радостни. Сватбите бяха съвсем малко лятото. През цялата година се усещаше една тъга и мечтание за по-хубави дни. Някои младоженци встъпиха в брак не както бяха планирали, но все пак го осъществиха. Просто има млади двойки, за които все още бракът е завет и обещание, дълг и усещане. За което се радвам - много…

- От няколко години стартира инициативата „Златна сватба”, с какви нагласи я приемат хората?

- Инициативата „Златна сватба“ е изцяло идея и реализация на кмета на Община Казанлък госпожа Галина Стоянова. На нея й хрумна, тя сътвори замисъла, тя си представи цялата феерия и реши тези тържества да се случат. Впуснахме се в тази сладка, но и нелека задача, с много трепет и очакване. За нас беше изненада как почти всяка една двойка от Златните приеха това с усмивка, с вълнение и сълзи на умиление. За тези хора това събитие е като глътка въздух! Като закъсняла мечта! Като някакво забравено чудо! Като един миг на вечност дори. Всички те бяха толкова радостни, така трогнати от уважението и от жеста. За тях това е неописуемо преживяване. И докато госпожа Стоянова е кмет, мисля, че това ще го има!

Инициативата „Златната сватба” е като някакъв своеобразен спазен завет към любовта, дружбата и доверието.

- Има ли сватба или сватбен миг, който е покорил сърцето Ви и няма да забравите?

- Почти всяка сватба я усещам като невероятна тръпка. За мен всеки миг от ритуала е специален. И се опитвам това да го предам на младоженците - защото по този начин, виждам и тяхната емоция от вричането. Когато ги гледам, там отпред, когато те ме гледат, притаили дъх, сякаш се облагородявам. Тъй като знам, че повечето усещат всяка моя дума и я чувстват. А за да я почувстват те - аз трябва да я изричам от сърце. И това е така! И мисля, че това личи! Не мога да забравя миговете, в които не съм успявала и аз да сдържа сълзите си: защото на всеки ритуал аз виждам поне шест чифта очи, които плачат - тези на младоженци и техните родители. Това е някакъв неповторим и бляскав, едничък миг! Тогава ми трепери гласът. И тогава ми се пълнят очите. Понякога спирам… правя пауза… Изчаквам сълзите - своите и техните! Това не може да се опише - то трябва да се преживее, да се види и усети! И ето това няма кой да ми го вземе и заличи! Няма кой и какво! То остава в личността и в смисъла ми. То ми е пътеводна светлина и стимул. Но също така и урок. На всяка сватба аз получавам урок по любов. Не бих могла да кажа, че успявам винаги да го осмисля и приложа в дните си, но имам своите поуки. Всеки ден благодаря за тази работа - ако изобщо мога да нарека всичко това работа…

- Вашата работа за мен е като магия…Какво е усещането да работиш за любовта и в името на любовта?

- Усещането е сякаш си на сцената на мечтите, които могат да се сбъднат. Там, на тази сцена, ти имаш роля на онзи герой, който трябва да внесе смисъл, обич и нежност. Дори, когато самият ти си тъжен, гневен, наранен и обиден. Нямаш право да грешиш. И когато говоря - преживявам. Опитвам се да предам своите словесни благословии, с надежда да се сбъднат. Просто се отдавам всеки път, на всеки ритуал, пред погледите на всяка булка и младоженец. Ако някога престана да върша това с обожание - просто трябва да си тръгна…

- Има ли точен алгоритъм любовта?

- Да има алгоритъм любовта! Има! Ще ви кажа какъв е той, помоему: капка себеобичане, океан от търпение, море от уважение, доверие, свобода, обич и прошка. Да се научиш да прощаваш в брака е вероятно първата стъпка към спокойствието в него. Не говоря за опрощаване на обида или предателство. Да простиш това, че другият не е твоята представа за образ и личност; да простиш това, че той не всякога ще бъде нежен и внимателен; да простиш неговата слабост или твърде голяма сила. И да разбереш още, че самият ти, вероятно, също не си идеалният партньор понякога - защото бракът е напасване и свикване. Тръпка и любов се губят, обаче упование и уважение - остават. Трябва да се стараем тях да създадем и тях да пазим. И да приемем, че всеки има отредена своя половинка - нека се опиваме да я заобичваме с нейните слабости и нека обаче не позволяваме да губим своите силни черти. В брака човек не бива да се обезличава. Не бива да поставя себе си на второстепенна позиция - защото бракът не е окова. Той е просто вричане, способ на живот и надежда за несамота.

- За Вас самата любовта е ….

- За мен любовта е утоляване! Утоляване на жаждата ти за обичане, за споделяне, за смисъл и за грижа. Любовта е да съм усмихната и сбъдната, да съм добра и сияйна. Любовта е да мога да заявя и да не излъжа, че съм щастлива.

- Какво е посланието, което искате да отправите към казанлъчани?

- Изобщо няма да бъде пресилено, ако кажа, че аз съм почти през цялото време с усмивка на лице. Дори, когато тъжа. Не обичам това да ми личи и се „спасявам“ с усмивка. И виждам как често тя води след себе си още една усмивка… После още две… Ето там е разковничето! Дари онова, което носиш и се опитай да го подариш и предадеш на още поне един човек. Ако успявам - значи съм благословена!

На всички казанлъчани желая здраве! Иска ми се да им пожелая вяра и смелост да показват светлината от себе си - защото всеки я носи, но не всеки позволява да я видим. Така светът посивява. Желая, ако не всеки да е усмихнат, то поне тези, на които се усмихвам аз - да ми се усмихнат, също! Това искам!

Сподели статията

Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co