Аспарух Аспарухов: „Само заедно като общество можем повече”

Аспарух Аспарухов e роден на 30 октомври 1969 година. Той е баща на 26-годишна дъщеря, която завършва ветеринарна медицина и 19 годишен син, който е национален състезател по волейбол. Аспарухов споделя, че те вече са „взели” нещата в свои ръце и преминават успешно пред предизвикателствата на ежедневието. Съпругата му развива частен бизнес. Има ресторант-пицария и кетъринг.

 

Аспарух Аспарухов  има две висши образования - икономика и политология. Неговата воля и желание е той и семейството му да се развиват и работят в прекрасната ни България.

Аспарухов не крие хобито си, което е професионално отглеждане на кучета и разбира се съвсем не на последно място е страстта му към спорта. Той е категоричен, че всеки един от нас би трябвало да има мисли и желание за развитие на страната ни: „Аз ги имам също. С ясното съзнание съм, че резултати ще има, когато това се случва само с ежедневен, ежемесечен, ежегоден труд от страна на всеки един от нас!”

Аспарухов е бил два мандата кмет на Община Божурище.

Днес с него ще си говорим за любимото му Божурище, за неговото развитие, за отечеството ни и за нещата от живота. Ето какво отговори той специално за нашите читатели:

- Вие сте израснали в Община Божурище, били сте два мандата кмет на общината. Какво означава за Вас Божурище?

- Община Божурище е една изключително перспективна община. С впечатляващи възможности, преди всичко следствие на географското си местоположение. Реално тя е в столицата. Хората са с много различни интереси. Конкретно за града бих искал да кажа, че в града живеят хора от цялата страна с различна народопсихология. Това от своя страна има и малки недостатъци, но и голямо преимущество. Различията между хората дават колорита на мястото, но всички нас ни обединява максимата „Моят дом е моята крепост!” И в тази връзка всички еднакво искаме да продължи европейското развитие на района. По принцип трудно се работи с хора, които имат различен тип народопсихология. Още не малко години ще са ни нужни да изградим своята идентичност в град Божурище.

И тук е мястото да кажа - това трябва да бъде плод на всички ни, които обитаваме тази българска земя, това кътче от България.

Наистина аз вярвам, в следствие на опита, който натрупах през годините, че имаме знанията и правилните подходи как да мотивираме хората да бъдат едни от основните фактори в развитието на общината. Вярата идва и с това да участваме в процесите, тоест да сме близко до тях и когато започнем да берем плодовете на нашия труд допирайки се в ежедневието си до онова, което искаме да ни се случва, със сигурност ще вярваме повече и ще имаме самочувствието и принадлежността към родното ни място.

- Как искате да изглежда община Божурище?

- Това е тема на много дълъг разговор, но ще се постарая да отговоря с няколко думи. Смятам, че на първо място бих искал социалните дейности в Община Божурище, в една краткосрочна перспектива, да са на по-различно, по-високо ниво. Това са образование, здравеопазване, култура, спорт, паркови зони и т.н. Жителите на общината трябва да получат по-добра възможност да се занимават с полупрофесионален спорт.

Също така смятам, че е задължително удължаването на тротоарната мрежа, трябва да бъдат изградени и велоалеи, за да свържем всичките населени места – визирам селата с града, града с икономическата зона и т.н. Ние като хора с достатъчно опит, виждаме и знаем какво трябва да се прави в полза на всички ни. В основата на всичко стои нормалния тон на общуване, който трябва да ползваме в ежедневието си. Също така трябва да се възползваме от всичките добри европейски и световни практики за развитие на страната ни, на общината… Със сигурност има какво да учим във времето, но на първо място бих очертал като основен приоритет – моралните взаимоотношения между хората в нашето населено място, в нашето общество. Трябва малко повече да си вярваме, защото вярата идва, когато всеки един намери своето достойно място и участва в обществените процеси. При реализиране на онова, което искаме, със сигурност ще си вярваме повече.    

- Ако предположим, че имате 1 минута време, какво бихте казали на съгражданите си, на жителите на общината?

- В една минута трудно бих могъл да кажем всичко, което ми се иска да кажа, но със сигурност ще започна с това, че само заедно като общество можем повече. Вярвам в това ми мото и вярвам, че ако потърсим и своите грешки със сигурност ще намерим по-доброто бъдеще за всички ни.

- Страната е в демографски срив, какво е необходимо според Вас да се промени, за да запазим младите хора в България?

- В тази посока докато бях кмет на Божурище с моя екип полагахме много усилия, за да запазим младите хора в България, в нашата община. Работата обаче несъмнено трябва да продължи. Тревожни са резултатите в тази посока – населението на България застарява, не само младите хора, но и средното поколение вече са зад граница. Много от моите колеги се насочват единствено и само към това да търсят най-различни форми да предлагат терени, жилища и т.н. Истината обаче е, че е необходимо и откриване на работни места, добро заплащане да има – младите хора да почувстват сигурността в държавата, за да останат тук, а защо не и да се върнат тези, които отидоха на гурбет през годините, за да търсят своето и на семействата си оцеляване. Ние сме добър пример за икономически растеж през годините със създаването на „Икономическа зона – София – Божурище”. Мисля, че община Божурище има ресурс да организира терени, които по един или друг начин да бъдат застроени и давани под наем на нуждаещи се семейства. Нещо върху, което силно трябва да се акцентира е развитие на образователната инфраструктура. Задължително трябва да помислим за храненето в училищата, за лекарски кабинети и т.н. Това е нещо, към което ние от „Заедно за Община Божурище” ще се стремим да осъществим за напред.

Не на последно място, много сериозно трябва да обърнем внимание на спорта като мотив за развитието на младия човек. Възпитанието, обучението и спорта вървят ръка за ръка в изграждането на младите хора. Ние трябва да им покажем и  моралните ценности и обноски в нашето общество. Може би и на Вас ви прави впечатление, че  днес трудно се поздравяваме един друг, трудно водим нормална комуникация по между си. Този недостатък на обществото, трябва да бъде преодолян в младия човек. Това как ще стане ли… ами промяната трябва да дойде от нас самите, с личен пример. Ние възпитаваме нашите деца и те гледат от нас.

Така че, вече е време не само на думи да го казваме, а да го показваме пред нашите деца. Противен случай нищо добро няма да ни очаква като общество. Трябва да се върнем към корените си и към моралните ни устои.

- Г-н Аспарухов, в тази връзка искам да Ви попитам на какво учите вашите деца?

- Смятам, че децата се възпитават с примерите, които виждат пред себе си. Естествено, като всеки един отговорен родител отправям своите съвети към тях. Нещото на което страшно много държа е да обичат родината си. Това е почти в ежеседмичните ни разговори с тях . Да имат усещането за дълг, за държавност, за бъдеще на България и развитието й. Обръщам им внимание и на моралните взаимоотношения – да проявяват нужното уважение към по-възрастните хора, представителите на институции, учители и т.н., да бъдат честни, справедливи и достойни граждани на България. Всичко онова, от което се нуждаем към днешна дата е да стъпваме на фундамента в отношения между хората.

- Днес, 18 юли, отбелязваме 182-та година от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. Смятате ли, че българското общество и днес има нужда от примера му?

- Левски и днес е пример за всички политици, за всички българи, какво означава любов и преданост към род и родина. Апостолът на свободата ще остане вечно жив в паметта на българската нация, защото неговия светъл пример е проникнал в ДНК-то ни, може би без да си даваме ясна сметка , затова продължаваме да търсим погледа му, да се уповаваме на силата му, но и не трябва да спираме да търсим отговора на въпроса който е оставил пред нас, а именно НАРОДЕ???

Аз съм горд, че съм българин, че всички ние сме наследници на национални герои като Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа и всички дали живота си за свободата и независимостта на България. И нека всеки ден да си спомняме техните идеали и подвизи и те да ни бъдат пътеводна светлина в мрака на ежедневието ни!

 

 

Сподели статията

тест
Оставете коментар

Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co