Той е дългогодишен активист на БСП. Бил е директор на Междуокръжната партийна школа в Стара Загора, секретар на Общинския съвет на БСП в Раднево и председател на профсъюзната организация в миньорския град, председател на общинския партиен съвет в Казанлък в периода 1990-1996 г. и народен представител в 37-то Народно събрание. Участвал в учредяването на Националното движение „Русофили“.

През 2010 година излезе  от печат книгата му „Кооперативното земеделие в с.Кънчево – спомени и документи“. През м. май 2011 година Захариев представи книгата си „Разломно време“. На близо 500 страници авторът представя свои спомени, статии и интервюта от двете десетилетия след 10 ноември 1989 г., както и речи, изказвания и предложения на различни форуми на БСП.

Днес, дни след инфарктното заседание на 49 Конгрес на БСП се срещнахме с доайена на социалистическата идея в 128-годишната Казанлъшка партийна организация Георги Захариев за да поговорим за неговото виждане и прочит на случващото се в Столетницата. Захариев е делегат от Града на розите в 49 Конгрес. Ето какво сподели той за читателите на вестник „Долина”:  

• Какво очаквахте от заседанието на 49 Конгрес?
• Очаквах да анализира изборните резултати и обективно да потърси причините за инкасираните загуби. Най-голямото ми разочарование е, че това не се случи. Под диктовката на подготвен сценарии от апаратчиците на Позитано, точка 1 в дневния ред предложена от НС на БСП на Конгреса, беше затлачена от възхваляващи фойерверки за Корнелия Нинова и молбата да си оттегли оставката. За моя изненада, в тази хвалебствена топордия се включи, назначената от Корнелия за председател на нелегитимния Общински съвет на БСП - Казанлък Румяна Друмева. Тя в патетичното си слово изрече, без всякакъв свян, куп лъжи. Една от тях, е че всички социалисти в Казанлък подкрепят Нинова. Ако това беше вярно, защо тогава до 49 Конгрес беше изпратено Открито писмо на Клуб за леви идеи „Георги Кирков”, Клуб на ветераните от БСП – Казанлък и подкрепено от четири делегати от Града на розите - от общо избрани шест. Конгресът се превърна във фарс. С това съдържателно той бе изчерпан. Изправи се пред политически фалит. Не мога да отмина и активното съдействие в реализирането на този сценарии на ръководещия Конгреса Деница Златева. Тази дами, която оглавяваше екзекуторската група в разстрела на Казанлъшката партийна организация.

Очаквах Конгресът да обсъди част от проблемите, които са поставени в нашето Открито писмо. Ще ги повторя: Те се отнасят за идеологическата посока, по която е тръгнала БСП. В писмото се отправят препоръки БСП да престане да се лута в политическото си битие и без всякаква мимикрия да очертае левия си проект. Тук не мога да не се съглася с професор Илчо Димитров, че „БСП си остава партия без ясна идеология!”(виж Илчо Димитров „Превратът” – стр. 12 -13)

Другият очертан проблем е да се обърне внимание на организационното състояние на партията, което у нас буди тревога. Някои селища в нашата Община, така и в страната, вече са без основни партийни организации. Други са със затихващи функции. В нашето Открито писмо, настоявахме да се обсъди това тревожно състояние на партията. Това не се случи. Все пак оставаме с надеждата, че Националният съвет на БСП ще осъзнае тази необходимост.

• Според Вас има ли парцелиране на партията на млади и стари?
• В откритото писмо до делегатите на Конгреса критично бяхме поставили въпросите за някой деформации в стила на висшето партийно ръководство. Ще се спра по-обстойно на проблема за работа с младите в БСП, който според мен, има определяща тяжест за бъдещето на партията. Това е въпросът за единството и приемствеността на поколенията. Имам усещането, че партията умишлено се парцелира от сегашното партийно ръководство на „млади” и „стари”. Това създава разделителни линии и напрежение между поколенията. Ширещата се мантра, че всички млади са реформатори, а старите – консерватори, не е вярна. Това разделя партията, руши нейното единство. Подкрепям усилията на Националния съвет за по-голяма подкрепа и доверие в младите генерации на БСП, но тези усилия трябва да са съпроводени с грижите на партията младите кадри да се учат и израстват в реалната обществено-политическа практика. Да се допълват с усилията за усвояване на идеализма на предците. Да се съчетава опитът на ветераните в партията с енергията, оптимизма и ентусиазма на младите. Да ги насочва към работа в основните партийни организации. Там те трябва да се доказват и израстват като авторитетни лидери. За съжаление това не се случва.
• Какви са Вашите впечатления от Корнелия Нинова?  
• И друг път съм казвал, че няма да и простя, до като съм жив за ударите, които нанесе на 128-годишната Казанлъшка партийна организация. В този случай не мога да бъда безпристрастен. На Конгресът още веднъж се потвърди мнението ми за нея като диктатор, мегаломан със склонността за поучителен тон и категоричност в нейната словоохотливост. Това звучи като истина от последна инстанция. Добър манипулатор. Неудовлетворен съм и от това, че в похвалната си реч, оправдавайки себе си пред Конгреса, оплю част от своите другари – членове на Националния съвет, дръзнали да сочат нейни слабости и грешки в ръководството на БСП. Останах с усещането, че в просторното си слово имаше натрапено месианство. Приех речта й като митингджийско изявление. Тежко морално поведение, липса на самокритичност, чест и достойнство с оттегляне на оставката си след като сама я подаде. Това беше театрално изпълнение. Създаде се ненужно напрежение в партията с непредвидими негативни последствия. А политическата отговорност е нещо сериозно. Тя означава, че с нея залагаш своята чест и достойнство. Тя е нравствена отговорност. Не мога да се примеря и с обстоятелството, че под нейно ръководство, изкуствено се очертаха разделителните линии на поколенията в партията. Ликвидирана бе приемствеността между тях, с които партията е била силна и се е гордяла. Примерите, които станаха в Казанлъшката организация са показателни. Фатална се оказа сгрешената стратегия на Изпълнителното бюро и Корнелия Нинова в изборите. Грешна беше стъпката на дългосрочното напускане на парламента от парламентарната група на БСП (цели три месеца). С този не добре обмислен и емоционален акт БСП доброволно се лиши от възможността от парламентарната трибуна да излъчва посланията си към масовата аудитория на избирателите. Вместо това, партията се самоокопа в глуха отбрана. Народните представители от БСП потънаха в бездействие и безличност. Нинова и до днес не отчете тази грешка. Поредица са още гафовете, които сътвори висшето партийно ръководство, начело с Корнелия Нинова.  
• На Конгреса подкрепихте ли оставката на Коренния Нинова? В Откритото писмото сте споделени и виждания за качествата на лидера. Може ли да добавите още нещо?
• Ще добавя още нещо, което според мен има първостепенно значение. Лидерът да бъде мъжествен и смел. Да бъде верен на целта, която си е поставила БСП - изграждане на общество отвъд капитализма. Аз го наричам социализъм. Този стремеж не съм го усетил в работата на висшето партийно ръководство. Още не съм чувал да се говори достатъчно за завещанията, които ни оставиха Димитър Благоев, Георги Димитров и техните съратници. Ще подкрепя твърдението си със съвета, който дава на БСП видния белгийски социалист Иван Иваноф „Моля, кажете на българските социалисти Маркс не е мъртъв. Маркс трябва отново да се препрочита.”   
• Какво предстои от тук нататък за БСП?
• Отърсвайки се от допуснатите слабости и грешки, тя трябва да се мобилизира за обединение на членовете на БСП и левите избиратели около доказана лява политика. Да стане истински защитник на хората на наемния труд. Да бъде призната от тях, като тяхна партия. Ще обобщя: сега на дневен ред пред Българската социалистическа партия стои проблема за възстановяване на идейното, политическото и организационното й здраве. Да дефинира по-ясна и категорична посока на своя път. Да бъде партия не само по форма социалистическа, но и по съдържание. Да бъде със своя специфично ляво ухание в многоцветния букет на европейската и световната левица. Това означава партията да създаде нов теоретичен и практически импулс на бъдещето си, съобразно икономическите и политическите предизвикателства на XXI век.