Структурата на лечебното заведение включва  10 клинични отделения,   4 отделения без легла и три лаборатории  през които на година преминават между 10 000 и 11 000 пациенти.

 С чаровната, амбициозна жена и компетентен управленец на казанлъшката болница  д-р Кети Маналова-Владкова ще си говорим за проблемите и постиженията на лечебното заведение, за Хипократовата клетва, за призванието и честта да си лекар и преди всичко да си човек в нелеките дни на българското здравеопазване.

 За мен е изключителна чест да Ви срещна с д-р Кети Маналова -Владкова и да Ви потопя в управлението на казанлъшката болница, да ви направя съпричастни към нейните успехи и трудности. Оставам обаче с надеждата, че след изчитането, уважаеми читатели, на нашия изключително откровен разговор, да ви накарам да повярвате в българския и най-вече в казанлъшкия лекар.

- От колко време сте директор на МБАЛ "Христо Стамболски" и работите в самата болница?

Вече двадесет и седем години работя в общинска болница "Д-р Христо Стамболски" в Казанлък, работила съм и в Поликлиниката, и в Спешния център. Цялата ми кариера е свързана с Града на розите. По медицинската ми специалност - вътрешни болести, се занимавам с функционална диагностика, която съм специализирала в Германия и Америка. Вече от осем години съм управител на общинската болница, като преди това шест години бях заместник - управител по лечебната дейност. Завършила съм медицински институт в град Стара Загора и след това специализация в град София. Притежавам бакалавърска степен по болнично управление и магистратура по икономика и мениджмънт на здравеопазването.

- Какво успяхте да постигнете като резултати и с какво да се преборите през това време?

- Преди осем години станах управител на болницата в един изключително труден момент, когато лечебното заведение имаше много тежки финансови проблеми, задълженията бяха в милиони, бяха спрени доставките на медикаменти от основните фирми - доставчици. Лечебното заведение беше изправено пред финансова и управленска криза и спешно се търсеше нов управител на болницата. Истината е, че тогава нямах поглед върху финансовите проблеми на дружеството и нямах намерение да ставам управител.

 В този момент общинското ръководство реши, че в тази критична ситуация лечебното заведение трябва да се оглави от специалист запознат, не само с функционирането и управлението на болницата, но и с действащата към момента нормативна база. Беше обявен кастинг за управител на "МБАЛ Д-р Хр. Стамболски" ЕООД,  на който ми предложиха да се явя, като един от най-подготвените кадри в лечебното заведение. След кастинга тогавашният председателки съвет ме посочи за най-подходящия човек за тази длъжност.

 Започнах новата за мен работа с огромно безпокойство и с голямо напрежение. За да придобия информация в най-кратки срокове за реалното състояние на лечебното заведение, се наложи целия административен екип на болницата съвместно с юристите - Сярова и Динева, да работят по 10-11 часа на ден. Трябваше спешно да се анализира както финансовото състояние на болницата, така и начина на управление, формиране и контрол на разходите, както и съответствието на вътрешната нормативна база с действащото законодателство. Заедно с новия екип преживяхме трудни дни и месеци. Имаше моменти, в които изпадах в тежка депресия, мислех че няма да мога да се справя със ситуацията и да стабилизирам болницата. Бях наясно, че в такива кризисни моменти на преден план изпъкват всички недоволства трупани с години, всички неудовлетворени желания, всички очаквания, които трудно се сбъдват в рамките на няколко месеца.

Приоритетно в най-кратки срокове трябваше да възстановим нормални делови  взаимоотношения с контрагентите, тъй като към този момент имаше натрупани големи задължения за електроенергия, за лекарства, за консумативи и други разходи.

 Тогава си дадох срок от три месеца в които или ще постигна положителна промяна в микро рамката на управляваното от мен дружество, или ще се откажа от длъжността. За моя голяма изненада нещата потръгнаха добре, много бързо се стабилизира медицинската дейност, подписахме погасителни планове с доставчиците, мобилизирахме целия персонал за постигане на общите цели и задачи на дружеството. Общинският съвет на Казанлък, виждайки положителна промяна взе решение да отпусне 300 хиляди лв., за да възстановим доставките на медикаменти. Преди всичко разработихме оздравителен план, въведохме бюджетиране и планирахме определен финансов ресурс  за погасяване на част от старите задължения.

И така, виждайки положителни резултати от моята работа, тя в крайна сметка така ме увлече, че за мен не беше трудно да работя наистина денонощно.

 Особено важно, трябва да отбележа, че в този период целият колектив на болницата прояви всеотдайност и съпричастност към постигане на финансовата стабилност на лечебното заведение. Всички служители в болницата ясно осъзнаха, че основният приоритет трябва да бъде нейното спасяване. Те веднага подкрепиха новото ръководство, започнаха ентусиазирано да работят, за да осигурят по-високи приходи от предишните с цел стабилизиране на болницата. Същевременно влязоха нови правила за рационализиране на разходите. Спасяването на болницата в този момент наистина беше кауза на целия колектив. И до днес съм изключително благодарна за това, че колектива ме прие за  управител. Защото, ако това не се беше случило и ако те не бяха съгласни с предложените от мен методи на управление - нямаше да успеем да стабилизираме болницата.

 Нито една фирма не може да просперира или да оцелее без постигнатия баланс между ръководител и колектив, тъй като колектива също има силата и възможностите да бойкотира всеки един ръководител с ръководството, на който не са съгласни.

 Какво успяхме да постигнем през този период - успяхме да намалим задълженията с около 2 милиона лева със собствени средства.

Успяхме да отговорим на всички високи изисквания, заложени в медицински стандарти, които за първи път се въведоха през 2010 година, включително по отношение на огромен потенциал от лекари с различни специалности и с различни квалификации, отговорихме на високите изисквания към налична медицинска апаратура и към заложения минимален обем дейност и т.н.

 Съвместно с Община Казанлък през 2013-2014 години беше реализиран най-мащабният в историята на МБАЛ проект "Регионално развитие 2007-2013",  благодарение на който лечебното заведение обнови структуроопределящата медицинска апаратура почти във всички клинични и параклинични отделения - общо 70 апарата. Никога досега болницата не е разполагала с такъв висок клас нова медицинска апаратура, произведена от най-реномирани фирми в тази област. Общата стойност на проекта - 3 млн. 269 хил. лева.

През 2014 година беше реализиран втори мащабен проект, който изцяло поднови и модернизира сградния фонд на болницата и нейната инфраструктура на стойност 2  607  хиляди  лева.

 Ефектът от реализацията на проекта е следния: подобряване на термостабилността на сградите и намаляване на преките загуби, чрез полагане на ефективни топлоизолационни материали и дограма; намаляване на общия годишен разход на първична енергия за отопление, гореща вода чрез подмяна на отоплителните тела и тръбната мрежа за отопление; използването на възобновяеми енергийни източници-соларни панели за обезпечаване на топла вода в сградата на болничния комплекс; осигуряване  на естетичен  външен вид на сградата и на съвременни битови условия както на персонала на лечебното заведение, така  и  на нашите  пациенти.

 Това са огромни постижения за казанлъшката болница, защото съвременна апаратура в ръцете на добри специалисти гарантира качествена и своевременна диагностика, което е от изключително значение за нашите пациенти.

 Лечебното заведение работи със здравната каса и към днешна дата имаме сключен договор за работа по 122 клинични пътеки, 15 амбулаторни и 3 клинични процедури, което осигурява комплексно лечение на пациентите от 5-те обслужвани общини.

 Едно от най-важните неща, които постигнахме през тези години, е направената поредна акредитация на лечебното заведение, но с получените по-големи възможности от съществуващите досега. Акредитационната процедура започна от м. декември 2014 година и завърши със  Заповед № РД-17-47/06.04.2015 година на Министерство на здравеопазването.

"МБАЛ Д-р Хр. Стамболски" ЕООД получи отлична оценка за цялостната медицинска дейност за срок от пет години, което е прецедент за болницата. За първи път в историята на дружеството "МБАЛ Д-р Хр. Стамболски" ЕООД получи правото  за практическо обучение както на студенти, така и на следдипломно обучение на магистър-лекари - специализанти.

Лечебното заведение се превърна в база за специализация по гастроентерология, ендокринология, хирургия, вътрешни болести, клинична лаборатория, неврология, анестезиология и реанимация.

Това беше една голяма стъпка в посока изграждане на собствени кадри, с които да се обезпечи наличието на лекари и в крайна сметка ще се позволи запазването на болница за активно лечение в региона.

 През последните години кадровата криза в здравеопазването е голяма и продължава да се задълбочава.  За съжаление трябва тук да вметна, че много от нашите кадри, изградени при нас и работили по 10-20 години напуснаха болницата и започнаха да работят в новооткрити частни лечебни заведения. Част от тях отидоха да работят в собствените си кабинети в доболничната помощ. С това болницата разбира се загуби много, но се надявам, че за в бъдеще ще имаме възможност отново да продължим традицията за изграждане на добри лекари- специалисти. Съгласно сключените с тях договори те се ангажират да работят най-малко пет години след придобиване на специалност в тази болница.

- От какво има нужда казанлъшката болница, която на практика не е само на казанлъчани, а обслужва 5 общини с население над 104 хил. човека?

- Пред нас има разбира се много проблеми, но за съжаление пак трябва да изтъкна на първо място финансовия въпрос. От две години болницата работи с делегирани бюджети определени от регионалната здравна каса, т.е. касата заплаща месечната ни дейност до определен бюджет, независимо колко средства сме заработили.

 Средствата над спуснатия бюджет остават незаплатени, което означава, че лечебното заведение лекува здравно осигурени лица със собствени средства, увеличавайки по този начин своите задължения. Това "срива" финансовото състояние на болницата.

 Нормалното функциониране на болницата през 2017 г. се затрудни допълнително с това, че от 1 януари се увеличи минималната работна заплата за страната с 9%, което наложи увеличаването на основните заплати на целия персонал съгласно действащия КТД.

 С това увеличение на трудовите разходи дисбалансът между спусканите бюджети и трудовите разходи се увеличи и бюджетите за първо полугодие на текущата година са равни и/или по-ниски от трудовите разходи.

Лечебното заведение не може да задели никакъв ресурс за месечна издръжка извън трудовите разходи, която е в размер на около 160 хил. лева /лекарства, медицински консумативи, пране, храна пациенти и персонал, отопление, стерилизация и други/ и това на практика може да спре функционирането на болницата. Това буди в мен голямо безпокойство, както и в целия персонал.

 Лечебното заведение по закон е длъжно да предоставя на здравно осигурени лица своевременна и качествена болнична помощ, което означава и своевременна доставка на лекарства и консумативи, своевременно плащане на заплати и данъци, а това е невъзможно без финансови средства.

 Казанлъшката болница обслужва пет общини, макар че вече онзи стар регионален принцип, че пациента трябва да отиде в еди-коя си болница отдавна е отпаднал. Пациентът има право на избор, както на лекуващ екип, така и на болница, в която да се лекува.

 Като говоря за обслужването на 5 общини имам предвид и това, че болницата обслужва четири филиала на Спешните центрове /ФСМП/, които транспортират спешните и тежки пациенти в казанлъшката болница по тези клинични пътеки, по които имаме сключен договор с касата.

Всички ФСМП-та ползват нашите лаборатории, скенер, рентген, както и нашите специалисти, които консултират пациентите и определят дали те са за хоспитализация или за домашно лечение.

- Вече е факт решението на съда за отмяната на пръстовите отпечатъци, какво е вашето мнение като лекар?

- Въвеждането на пръстовия отпечатък не се е отразило по никакъв начин на дейността на болницата. По-скоро то изнерви безкрайно много пациентите и приемащия персонал, поради увеличеното време необходимо за приемането /хоспитализирането/ изписването. Дейността на болницата в никакъв случай не е намаляла след въвеждането на пръстовия отпечатък, а беше в рамките на средно статистическия прием или над него в зависимост от сезонността и реалното търсене. Това, че въвеждането на пръстовия отпечатък ще намали хоспитализациите не се оправда. Най-големият прием на пациентите е обикновено през  есенно-зимно-пролетния сезон и не зависи от начина на приемането. Сега отмяната на пръстовия отпечатък също няма да има никакъв ефект, конкретно за нашата болница. По-скоро ще бъде облекчение за персонала и най-вече за пациентите.

- Какво предстои на казанлъшката болница през 2017 година?

- Всяка година ръководството разработва своята стратегия и приоритети.

През 2017 г. основния ни приоритет е недопускане на финансова и кадрова дестабилизация на лечебното заведение.

 Аз не говоря за кардинално решаване на кадровия проблем, защото това е илюзия, поради получената възможност за свободно движение на лекари и медицински специалисти не само в България, а и в ЕС.

 Ние имаме съвсем ограничени възможности за задържане на специалистите и те определено не са достатъчни, поради липса на финансови възможности. Например чрез Колективния трудов договор ние осигуряваме определени привилегии на персонала, като изплащаме част от пътните разходи, изплащаме помощи на работещите при скъпоструващи лечения и т.н. Работим и в направление за изграждане на нови собствени кадри и тяхното обучение. Подписахме нов договор с американските болници. В съответствие с него през месец май медицински специалисти от Америка дойдоха в болницата на практическо обучение, а през месец септември пет лекари от нашата болница ще отидат на специализация в Америка.

 Повече от десет години нашите специалисти се обучават в Америка на всичко ново, което излиза в областта на медицината и това е от изключително значение за двете болници.

 През 2017 г. основният ни приоритет е недопускане на финансов колапс в лечебното заведение. За мен, като управленец, е много важно болницата да не трупа нови задължения, да има финансов ресурс за редовно изплащане на работните заплати и да не допусне финансов срив, който съм заварила преди осем години. Аз не желая да бъда управителят, който ще предаде болницата в тежко финансово състояние на следващия управител.

Така, че ако тези проблеми аз няма да мога да реша, категорично смятам да се оттегля, за да дам възможност на управленец, който може да се справи с тези проблеми.

- Има ли нужда от оздравяване здравната ни система?

- Категорично отговорът ми е ДА. Само, че ако ме питате как, ще кажа, че вече е много трудно. Много законодателни промени бяха въведени през последните години, много от тях повече засягаха документооборота в системата, повечето от тях въведоха ненужни ограничителни мерки или прекалено високи изисквания не отговарящи на реалната ситуация в системата, а пациента и медицината като че ли останаха на заден план.

Това създава несигурност и неспокойствие в системата. Много по-добре би било ако имаме ясни и обективни правила и това мото "парите следват пациента" да бъде действително въведено в системата. Сега здравеопазването е такова, че не можеш да направиш никакъв бизнес план дори за 1 година напред, да не говорим за текущата година, защото не се знае какъв ще бъде бюджета, който Здравната каса ще ни спусне.

Общинските болници не взимат пари от пациентите и сме прочути с това. При нас се лекуват много тежко болни, пациенти  с ниски доходи, възрастни,  здравно неосигурени, при нас се лекуват голям брой пациенти, които са намерени на улицата без документи.

Пак повтарям, че трябва да има една ясна държавна стратегия в дългосрочен план, която да намери баланс между държавните интереси и здравеопазването на нацията, без да забравяме за тези хора, които денонощно са готови да помогнат на всеки, който се нуждае от  медицинска  помощ. Всеки лекар преди всичко е лекар, а след това е администратор, а не обратното. Той като лекар не може постоянно да следи  противоречиви законодателни промени, които наистина трудно намират решение. Преди всичко лекарят трябва да лекува пациента, да следи всички промени в медицината и фармакологията, а не по-голямата му част от времето да минава в попълване  на документи.

Вие сами виждате колко често се сменят министрите на здравеопазването, мисля че това е достатъчно красноречиво, за това че здравната система наистина не е подредена правилно. И друго доказателство за това е, че пациентите са безкрайно недоволни, както са недоволни и работещите в здравната ни система. И всъщност това може би са ясни критерии, че нещо в здравеопазването не е както трябва.

Това, че лечебните заведения са станали търговски дружества също смятам за грешка. Аз като управител нямам никакви управленски лостове в действащата система на бюджетно здравеопазване, тъй като всички разходи и всички приходи се определят централизирано, а това противоречи на търговския характер на дружеството.

Искам да изместя акцента не към финансите, не към мениджмънта, а към пациента, който иска да получи своевременно и достатъчно лечение в това лечебно заведение, което той е избрал.  И той, внасяйки здравни осигуровки най-малко чака да чуе, че лимита, спуснат от Здравната каса е достигнат и ние не можем да го приемем. И точно поради тази причина  финансовата рамка в която работим трябва да бъде категорично променена.

Определено е ясно, че собствениците на болниците трябва да отговарят за тяхното финансово състояние и развитие, а това са държавата, общините и собствениците на частния капитал.

 Разбира се мениджърите са важни, те поемат оперативното управление на тези дружества, но те не могат да работят в неравнопоставена среда и без управленски лостове. Здравна карта според мен трябва да има, но да се базира на съвсем други принципи, тя трябва да гарантира, че всеки живеещ в тази държава ще получи равностойно здравеопазване във всички региони на България.

- Какво искате да кажете на своите колеги в болницата?

- Искам да благодаря на всички лекари, медицински сестри, на целия персонал на болницата за тяхната всеотдайна работа. Нашата професия е благословена и живота на хората е в наши ръце. Човешкият живот е безценен, той няма цена. Нека грижата за пациента и неговото здраве си останат най-важни за нас независимо от външната макро среда. Още веднъж, колеги благодаря за всеотдайната работа и неуморен труд.