ЗА АВТОРА
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Родителите му са пощенски служители, семейството се мести от град в град и той не може да си спомни и да нарече свой роден дом нито едно жилище. Той започва да пише стихове още щом научава буквите, но публикува първата си книга едва на 25 години, и то в съавторство. Написва научнофантастична повест на 12 години и съвременен роман - за своя живот и за съучениците си, на 15 години.
През 1963 г. Антон Дончев написва романа "Време разделно". За повече от петдесет години книгата има неустановен брой издания на български език - повече от 30 издания, в тираж от около 1 050 000 екземпляра, и е преведена на повече от 30 езика. От 1968 г. Антон Дончев пише както многобройни варианти на сценария "Началото" за основаването на Първото българско царство, така също и романа "Сказание за хан Аспарух", " Княз Слав и жреца Терес". Сценарият, за който има подписан договор за филм с "Парамаунт", се реализира като театрален сериал в Българска телевизия, а романът излиза до 1953 година в четири тома и се продава в тираж около 890 000 екземпляра. През 1958 г. Антон Дончев издава романа си "Странният рицар на свещената книга". Романът се различава от сценария - на екрана се срещат и борят двама мъже, докато в романа единият се бори с призрак, който сам е създал. Романът в България има тираж няколко десетки хиляди екземпляра и преводи на десет езика. Той печели литературната награда "Балканика" за най-добър роман на народите на Балканите.
През 2008 г. Антон Дончев издава романа "Трите живота на Кракра" в два тома - за невероятната петдесетгодишна битка на българите с ромеите в края на Х век. Романът е изчерпан с тираж 104 000 броя с мека подвързия и 10 000 книги с твърди корици.
Антон Дончев е автор на сценариите на няколко игрални филма и на сценариите на телевизионни сериали, три от които международни. Той е работил като редактор и сценарист в киното и телевизията - в България и чужбина. Написал е книги за деца, стотици разкази, репортажи и статии, преведени на десетки езици. Давал е многобройни интервюта за печата у нас и в чужбина, както и за български и чужди телевизии. За творчеството му са публикувани няколко книги и са заснети два документални филма.
ЗА БЪЛГАРИТЕ
"Има една голяма загадка на която много дълго време търсех отговора и може би стигнах до нещо. Преди 15 века на историческата сцена на Европа се качват няколко народа. Някой от тях са огромни, някой от тях имат империи. Народи като: хазари, авари, българи и още много други, на които дори и аз се затруднявам да помня имената им. Но днес след 15 века на сцената наречена Европа сме останали само ние с нашето си име, на земята, на която сме дошли преди 15-века. Някой от народите тогава са били наистина огромни. Имали са великолепни армии, имали са въображение, воювали са, завладявали са огромни територии, но не са успели да се съхранят. Какво е това чудо, каква е тази загадка да изчезват народи, да изчезват цели цивилизации, но след 15 века българите да ни има и сме тук?! 15 века ни има, горе долу от 8 века говорим един и същ език, предаваме този език на други народи. И знаете ли в какво се крие отговора на тази загадка според мен, в един символ - българският военен пояс. Оказа се, че българския военен пояс, който е възприет и от много армии, за българите той е имал свещен символ през целия път. Българинът се е стремял да пази равновесието. Замислете се пояса разделя горната част на тялото от долната част. Разделя това, което е посветено на небето, от това което е посветено на земята. Това не е само разделяне на небето и земята, а баланс между двете. Поясът е точно по средата. През целия свой път българинът, българската цивилизация се е борила за запазване на равновесието между това, което е посветено на земята - материалното и това, което е посветено на небето - духовното. В това се състои тайната на оцеляването на нашата нация, език, цивилизация.
Нашата българска цивилизация, нашата държава, хората, които са били в държавата, са защитавали равновесието между двете страни на човешката природа - материалното и духовното. И цялата българска история го доказва това, особено с такива централни моменти в нашата история като приемането на християнството на Борис I, като времето на Самуил, като това страшно робство, което сме изкарали 500 години, като нашето Възраждане. Тази борба на духовното да уравновеси материалното е непрекъсната и нашият народ, никога не забравя, че духовното го води. Духовното е ръководното начало на човечеството.", сподели пред казанлъчани акад. Антон Дончев.
Човекът - Вселена, така мога да нарека автора на "Време разделно", поясни още, че самият факт на признанието, какво имаш като материално пак се взема от духовното. Духовното всъщност цени богат ли си, беден ли си, щастлив ли си, нещастен ли си.
След като български пояс разделя, но в същото време е и мерило за равновесието между духовното и материалното. Днес мъдрецът обяснява, че трагедията на нашата нация и човечеството е в неумението да си завържем пояса там където трябва, за да запазим равновесието. Материалното прониква и завладява нашия живот. Сутрин се събуждаме, започват в главата ни сметки, ток, вода, топлофикация, отиваме на магазина и т.н., като че ли материалното заема връх. А Бог е казал: "Дайте Кесарю кесарево, а Божие Богу". Тези думи отново свидетелстват за равновесието между материалното и духовното. Дончев съветва, че и днес не трябва да забравяме, че всъщност това което наричаме душа, то командва и ръководи нашият живот. Човекът, чиято книга и филм остават вечни, съветва още, че трябва днес да внимаваме, къде връзване свещения пояс, защото колкото по-все стига - до шията, пояса се превръща в примка, в бесилка и ние още малко и ще се задушим в това, което правим самите ние.
НАДЕЖДАТА
След предупреждението акад. Антон Дончев с усмивка и като че ли облян в светлина, в иначе леко притъмнената зала сподели:
"И все пак се забелязва едно подмладяване на българската душа, забелязва се една пролет на обичта към българското, към българската песен към българския танц. Нужно е обаче, да се повярва. А защо трябва да се повярва? Защото самият факт, че след 15 века сме останали само ние, би трябвало да бъде достатъчно. Да се измъкнеш от робства и удари, и да възкръснеш отново, и да застанеш между най-силните и най-умни държави в света, значи все пак имаме някакви качества.
Макар че, има една неприятна, тежка даже трагична за нас прокоба. Преди хиляди години са предрекли, че ще дойде ерата на материалното и знаете ли кои са белезите на това - когато избираме недостойни хора да ни управляват и когато добродетелта започва да се изчислява с пари. Ние трябва да се пазим от това нещо."
ЗА СПЛАВТА НА БЪЛГАРИНА
Ние сме една река - една цивилизация, в която се вливат няколко потока - гемите на няколко народа, на няколко цивилизации. Ние сме наследници на траките, но ние едновременно сме славяни, ние сме и българи. Ние сме една сплав събрана през различните епохи. Ние сме събрали силата и красотата на тези народи, те са в нас, в многообразието на децата, на нашите изключителни жени. Те са в храбростта на нашите войници. Ето ни българския характер. Ето я сплавта, от която ние сме съставени. Ние в момента просто трябва да си спомним кои сме и да се държим така както ни подобава.
ЗА НЕПОВТОРИМОСТТА И УНИКАЛНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ
Световната култура е оркестър от народности и култура. Както в един оркестър има струнни инструменти, духови инструменти, ударни инструменти така и световната човешка култура е съставена от културата на много народи. Тия дето бият тъпана и искат всичко да стане, така както удрят тъпана, всъщност искат да убият човешката култура. Всеки народ дава своя собствен глас, ние може да свирим на гъдулка ама няма другаде гъдулка. Нека въведем нещо в нашият живот и не го забравяме. То се казва: НЕПОВТОРИМОСТ, УНИКАЛНОСТ. Да не забравяме, че това си ти и това е световната култура от която си част. Трябва да разберем, че уникалността и неповторимостта създават оркестъра. Затова трябва да си пазим гласа, ние сме българи, ние сме неповторими. Навсякъде по света, където видиш Българската култура си казваш това сме ние. Не можем да бъдем сбъркани, нали?! Тръгнало човечеството да плаче че изчезнала стърчиопашката с петте пера! Абе, хора, вие се грижите за това, не че стърчиопашка изчезва, а се грижите, че може да изчезне една нация, един народ. Ако ние самите не се грижим за това как нашия глас ще се чува в световния хор. Ние сме нещо неповторимо, голямо, нещо велико, ний сме богати и не умеем да дадем на друг богатството си, да дадем чиния с плодове и да кажеш яж да видиш какво богатство расте в България!
ИДЕАЛЪТ ПРЕД БЪЛГАРИТЕ
Разказите на мъдреца Антон Дончев, за българщината, за уникалността на народа ни, за сплавта от която сме сътворени звучаха като притчи, но звучаха от сърцето ни и публиката поемаше всяка една дума изказана от мъдреца. Антон Дончев пося в казанлъчани зрънцето на съвременния български идеал. Той като че ли завеща на казанлъчани идеала, за който трябва да се борят:
"Ето ви днес един идеал: обединение на българите по целия свят, обединение на българите в Испания, обединение на българите в Чикаго, обединение на българите, където и да са те по света. Това са почти два милиона души. На тия хора им трябва обединение, трябва да се чувства огъня, който да гори, трябва да се обединят и върнат в България. Тоест ние по всякакъв начин трябва да осигурим връзка с тези хора. Съвременността ни дава тази възможност. Аз като си помисля какво чудо беше навремето, когато пишех книгата "Време Разделно" и се обаждах на жена си от Родопите, а сега като си извадя от джоба джиесема и се обаждам на приятелката на моята жена Райна в чужбина. Тези нови комуникации трябва да бъдат използвани, за да постигнем това ново обединение на българската нация пръсната по света."
ЗА ЕЛИЦА И "ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО"
"Време разделно" - ако отворим тази страница много дълго ще трябва да ви разказвам. Но за Елица ще ви кажа: ТЯ НЕ Е ВИДЕНИЕ< ТЯ НЕ Е ПРИЗРАК!
За да открия всъщност, че Елица не е видение, нито призрак, ми помогна Дора Янкова - кмет на Смолян, а преди това кметица на Момчиловци. Тя ми помогна да разкрием тази тайна, която дълги години цареше. Всъщност такава девойка е съществувала, само че тя не се казва Елица, а се казва Йелица. И благодарение на тази да я наречем правописна разлика, попа не се сети, когато нищех това и превърна, това което аз видях в едно видение. Тъй като аз наистина видях това момиче, след това тръгнах да го търся и се оказа, че в селото няма момиче, което да се казва Елица. И се каза, че е било видение, призрак. Но всъщност се оказва, че не е призрак, всъщност има реално момиче, реална жена, която беше починала точно преди аз да я открия.
