Ина Иванова живее в Пловдив, където се чувства най-добре и на своето място. Там завършва Българска филология. Споделя, че е градско момиче, а Пловдив е нейна любов, нейният град. Тя е публикувала свои произведения в списание "Родна реч", сп. "Глоси" и "Литературен вестник". Също така има публикации в електронните издания: "Литернет", "Public Republic", "Литклуб", както и сборниците "Друга вода" и "6+". Автор е на сборниците с разкази "Право на избор и други проклетии" (2009) и "Името на неделята" (2012). Печели награди от конкурсите "Веселин Ханчев", "Вестник Пловдивски университет", "Моите нови пет стихотворения", "Яворови дни" - Поморие и др.
Голямата награда в Национален литературен конкурс, Ина Иванова печели със сборника с разкази "Името на неделята".
Авторката сподели, че не е била сигурна в издаването на поезията си, а стихотворенията са били подготвяни близо 10 години. Въпреки страховете си, поетичният сборник "Малки букви" получава добра рецензия.
Поезията на Ина Иванова се определя като опит да улови природата на нетрайното, уязвимата крехкост на човека, силата и куража му. Поезия, която свети и боли едновременно. В мен отеква стиха на Ина:
"Дръж сърцето си тихо.
Когато небето е скрито като нож.
Дръж сърцето си на светло, казвам."
За малките букви, за малките и важни неща, за светлината и доброто днес Ви срещаме с чаровната и харизматична Ина Иванова:
- Как ще се представиш пред хората от Розовата долина с няколко думи?
- Здравейте! Казвам се Ина. Живея в Пловдив, защото обичам да живея там, това е моето място. Последните може би 25години от живота ми са минали в този град и се чувствам на мястото си. Имам издадени три книги с разкази и винаги съм казвала, че няма да издам поезията си! Човек трябва да внимава какво говори! Ето, че сега събрах смелост и държа стихосбирката си в ръце и съм днес при вас. Чувствам се добре в кожата си на пишещ човек, но още по-добре се чувствам като читател. Обичам книгите, обичам да чета. По образование съм филолог.
- Извън писането с какво се занимаваш?
- Имам един малък квартален магазин, в който работя. Това е моят достъп до друг свят, до света извън книгите и словото, до истинските хора.
- Какво се крие в малките букви?
- Малките букви са много важни! Много ми се иска да продължаваме да вярваме в малкото. Защото Вселената може да се огледа и в една капка. И за това важните неща в договорите са написани с малки букви. Но още повече заради това, че нашето време като че ли обръща внимание повече на по-шумните гласове, на по-пъчещите се събития. На малкото силата му е точно в това, че е скрито, че е тайно, че иска да го потърсиш. Иначе конкретно това заглавие на книгата "Малки букви" дойде от последното стихотворение в книгата, където има чисто формално един цитат, който е алюзия за библейското говорене - за това че ако имаш вяра колкото ечемично зрънце ще можеш да местиш планини и там вече лирическия герой иска да пише със малки букви с все по-малки като ечемичното зрънце. Надявам се, че тази книга по някакъв начин разказва историята на моето порастване и се надявам читателите да се намерят в нея и да съпреживеят личния си живот чрез тези думи и малки букви.
- Къде си себе си - в поезията или в прозата?
- Определено това са два различни начина. Това което мога да кажа през поезията, аз не мога да го кажа през прозата. Така, че това са два различни начина да обгледам света и да го преживея. Мисля че се чувствам повече себе си в поезията, но винаги повече усилия ми е коствало и съм инвестирала усилия в това да правя проза .
- Магията на словото или магията на любовта?
- Магията на това да си човечен ми е по-важна. Иначе ние не можем без любов и не можем без слово, защото те ни държат, те ни удържат на повърхността. Но голямата магия според мен е в това да успеем да бъдем свестни, да бъдем добри хора. Като че ли за това не говорим много, а то е най-важното.
- Кое е посланието, което искаш да отправиш към хората?
- Интересен въпрос. Понеже " Малки букви" е книга за нетрайното, може би да си кажем, че нетрайното остава, че нетрайното е важно, че крехкото е важно и че ние сме в него. Наистина малкото е много важно за мен, малкото отразява голямото, малкото е внимание към детайла, внимание към нюанса.
