Георги Гавраилов: "За повечето неща няма лек и няма изход, но това да го приемем, може само да разшири нашите собствени граници."
- Представете на читателите на вестник "Долина".
- Казвам се Георги Гаврилов, на 25 години съм, завършил съм физика в Софийски Университет "Св. Климент Охридски" . Пиша и имам няколко издадени стихосбирки - "Корабен дневник на книжната лодка" (2015), "Пиета" (2016) и един общ проект с поета Валентин Дишев наречен "Екфразис".
- Как съвместявате физиката и поезията?
- Мисля, че каквото и да работи човек, с каквото и да се занимава той, това може да бъде само в полза за поезията, защото ти дава допълнителен поглед над нещата, над света. Освен това аз пък смятам, че физиката и поезията са доста свързани по тематиките, които разглеждат, макар да ги разглеждат по различен начин. Свързани са и по въпросите, на които искат да отговорят.
- Върху какво работите в момента?
- Не работя по нищо конкретно в момента в литературната област. Продължавам да пиша нови неща и да си ги събирам за някога в бъдеще, но съм решил известно време да не мисля за това за какво точно бъдеще ги събирам. Странично от поезията отново се занимавам с неща свързана с физиката - скоро ще започна да преподавам в едно софийско училище по физика.
- Как се раждат стиховете, които пишете?
- Има различни начини, може би няколко основни, но не е само един. Обикновено при мен се усеща, че нещо малко по малко се натрупва и просто го чакам. Има разбира се по-подходящи и предразполагащи ситуации, моменти, когато например рано сутрин, преди още човек да се е събудил. Тогава ми е по-лесно да изразя това което иначе ако се опитам да напиша изглежда малко "по-направено" и също и при по-голяма умора пиша хубаво, след някой по-натоварен ден. Бих казал, че прозата помага за писането на поезия.
- Имат ли творците някаква мисия?
- Имат мисия - и обща, и лична. За личната всеки си знае най-добре каква е, общата е най-малкото да се спаси езикът.
- Какво искате да кажете на своите читатели чрез вашето творчество?
- Аз бих казал, че за повечето неща няма лек и няма изход, но това да го приемем, може само да разшири нашите собствени граници. Бих искал с това, което пиша да покажа именно това.
- Кое е последното нещо, което поискахте да облечете в думи?
- Всичко, което ми се случва искам да облека в думи, дори сега това интервю върви на втора линия в главата ми като една чиста поезия и то си се облича в някакви думи, минава като през едно сито и се чува една много дълга поема, от която само части записваме, но последното нещо е точно последният миг, който е минал.
- Какви са ви впечатленията от Казанлък и хората в него?
- Аз идвам за втори път през последните няколко години в Казанлък. Впечатленията ми от хората от снощи, по време на "Очи в очи с поезията" са, че те са една много търпелива публика, вежлива и издръжлива, защото ни изтърпя (смее се).
Анна Лазарова: "Стремя се към това поезията ми да носи някакво чувство у четящия."
"
- Представете се на читателите на вестник "Долина".
- Казвам се Анна Лазарова, на 23 години. Завърших българска филология в Софийски Университет "Св. Климент Охридски", а в момента уча литературознание отново в СУ. Родена съм във Велинград, имам една издадена стихосбирка, която носи името "Вкъщи всички вечерят отделно". Книгата е резултат от голямата награда на Националния студентски литературен конкурс "Боян Пенев" - Шумен. В момента подготвям ръкопис на втората си поетична книга.
- Как Българската филология повлия на поезията ви?
- Българската филология и Литературознанието ми помогнаха ужасно много. Двете дават огромна обща култура, а и ме запознаха с огромно количество литература, с което сама също можех да се запозная, но не чак толкова структурирано. Разбира се, четенето е голяма част от вдъхновението и изграждането на стила, така че смятам, че Българската филология не е изненада, че допринася за развитието на поезията.
- Върху какво работите в момента?
- В момента съм преподавател по творческо писане на дечица в две възрастови групи - от 9 до 12 и от 13 до 16 години, което ми доставя огромно удовлетворение. Както вече казах, подготвям втора стихосбирка. Имам огромното желание втората ми книга да носи името "Зад първия човек". До сега не съм разказвала подробно за нея - тя доразвива в голяма степен темите от първата книга, но смятам е доста по-зряла, тъй като когато издадох първата книга не бях никак готова за нея. Тя стана спонтанно и с доста помощ в чисто емоционално отношение от моя редактор Петър Чухов, на когото съм безкрайно благодарна.
- Как се раждат стиховете, които пишете?
- Макар че това е често задаван въпрос аз никога не съм знаела как да отговоря на него. За това ще цитирам Марина Цветаева, която казва: "Не съм изпитвала литературни влияния, изпитвала съм човешки". Аз смятам, че при мен се случва така. При мен се случва така, че вдъхновението се ражда от общуването с други хора, от общуването изобщо с книги, ситуации. За разлика от Георги аз основно пиша вечер, късно вечер, нощем.
- Имат ли творците някаква мисия?
- Имайки предвид, че творците също са хора, всеки човек има своя индивидуална мисия, било то формулирана като мечта, желание или някакъв стремеж към нещо.
- Какво искате да кажете на своите читатели чрез вашето творчество?
- При мен винаги е стоял проблемът с показването на нещата. На мен винаги ми свиди да ги показвам. Но за мен поезията е преди всичко някаква емоция. Въпреки литературната обстановка в която живеем, аз все още се стремя да се придържам към това поезията ми да носи някакво чувство, така че ако нещо се опитвам да внуша то е четящият да изпита нещо.
- Кое е последното нещо, което поискахте да облечете в думи?
- И при мен механизмът функционира по същия начин като при Георги, като при невъзможността да запишем всичко, записваме само отделни моменти. Лично за мен най-вдъхновяващо действат пътуванията. Съвсем наскоро пътувах до Рим, където се родиха голяма част от стихотворенията ми. Пътуването до Казанлък също беше страшно вдъхновяващо, аз обичам много да пътувам с влак, което ми действа изключително зареждащо. Това са моментите, които искам да запиша най-добре и които всъщност най-малко ми се получават.
- Какви са ви впечатленията от Казанлък и хората в него?
- Аз идвам в Казанлък за трети път. Впечатленията ми от четенето в "Очи в очи с поезията" са изключително положителни. Винаги съм си мислела, че хората които идват на тези четения имат голямо желание да дойдат след като изобщо са дошли. Хората в Казанлък са много мили и дружелюбни.
