За поредния диамант на шипченската книжнина - излязлата книга от Дянко Д. Караджов "Шипка до Освобождението" - ще си говорим с писателя и редактор на книгата Георги Георгиев и издателя Добромир Добрев.
- Господа, как решихте да издадете толкова стар ръкопис, като "Шипка до Освобождението"?
Г.Георгиев: Имах това желание още преди години, но по различни причини издаването се забави. Наистина, ръкописът е създаден през тридесетте години на миналия век, но това не се отнася към неговото качество и равнище. Познавах автора д-р Дянко Д. Караджов от друга негова книга - "Шипка 1877-78", отпечатана в софийското издателство "Тодор Чипев" през 1934 г. Тогава е била разпространявана съвместно с читалище "Светлина". С ръкописа се заех, след като беше престоял няколко десетилетия в архива на шипченското читалище. Още в далечната 1961 г. тези спомени и краеведски проучвания са подготвени от Дечко Караджов - син на автора. Вече бях редактирал и други книги на автори от този шипченски род, като напр. "Орешков и Патрев" от Христо Милев. Писал съм очерци за най-известните църковни, обществени и читалищни дейци в региона - Христо и Григор Караджови.
Д.Добрев: Още когато започнах да набирам ръкописа усетих високата култура на автора. Макар да е започнал като ученик по кожухарство в Габрово, той заминава да учи в чужбина, специализира в Париж и завършва с докторат по право и администрация в Брюксел. Неслучайно д-р Караджов става последователно градоначалник на Варна, окръжен управител на Стара Загора и главен финансов инспектор.
- Какво е оригиналното в тези негови проучвания и спомени?
Г.Георгиев: Наред с трънливия път на този род забегнал от Банско, продължил през Пазарджик и заселил се в Шипка, буди любопитство и постепенното превръщане на шипченци от чифлигаро-изполичари в собственици. Нови, по-малко известни са фактите как в средата на XVIII в. Байкови стават Караджови, как Караджовата задруга се разтуря.
Д.Добрев: Докато се запознавах с ръкописа, ми се видя много интересно как е бил посрещнат новия казанлъшки кааза милет векилин (управител), Мехмед бей Караферли. Оригинален е погледа на Дянко Караджов върху новите размирици в страната, неподправени са страниците от старата история на Казанлъшко. Мисля, че за казанлъчани най-впечатляваща ще бъде информацията за разбойническата банда на Далкаран, както и за нейното ликвидиране с участието на българи и турци. Тук се откроява мъжествеността при посрещането на новоназначения управник на Казанлък, по онова време той има неограничени права. Давнината в каазите (околиите) се събирала от тяхно име, а после управителите изпращали по нещо в Цариград на централната власт. Всевластен васал и феодал на Цариградското правителство се очаквало да пристигне в Казанлък. Случайността среща главата на шипченския род Байкови - Шиню (Драгошин), с неговия познат бей от Одрин, Мехмед бей, с когото неведнъж е ловувал в Сакар планина. "Шиню, сиз мисин?" (Шиню, ти ли си?) - запитал го Мехмед бей. И Шиню се навел, както бил обичаят, да целуне скута на бея. Той не му позволил, а го прегърнал.
Естествено, че придружаващите го турци се поинтересували на какво се дължи вниманието на бея към българина. Драгошин разправил накратко, че с бея придружаващ управника на Казанлък, както и с други бейове от Одрин, той се запознал в Беглишката кория. Няколко поредни зими Драгошин пътувал с тях на лов. А преди десетина години - на едър лов в Сакар планина, където, ако не бил той, глутница вълци щяла да ги разкъса. От тогава всички го имали за приятел, разяснил Драгошин. Мехмед бей, когото с ръцете си е отървал от смъртта, му бил като брат.
Сътрудничеството на шипченеца с новия управник на Казанлък, дотогава командир на един от еничерските полкове в Одрин, става трайно. Той бил женен за сестрата на бея, когото Драгошин някога спасил от вълча глутница. Шуреят му го придружавал до новото назначение, така случайно се състояла неочакваната среща.
Векилинът приел в Казанлък Драгошин с думите: "Желая да бъдеш и към мен такъв, какъвто си бил и към моя каинчо (шурей). Това ако не те ползва, не ще ти навреди".
- Искате да кажете, че тази случайност е изиграла ключова роля за справянето на Казанлък с разбойническите банди?
Г. Георгиев: Ликвидирането на бандата на Далкаран (известен като Дели Кадри) е дело на общите усилия на Казанлък, защото преди това тя върлува с успех в Хасково, в Нова и Стара Загора.
Д.Добрев: Мехмед бей посетил Шипка, отседнал в дома на кехаята, Драгошиновият тъст, когото почитал още от детството си. Уважавал го и баща му, стоката на когото била добре гледана в оджака. Развели беят по мандрите, за да си нагледа стоката и производството на масло, сирене и други продукти. Доволен, беят казал на Драгошин, че му остава приятел завинаги.
Г.Георгиев: Трябва да уточним, че след 4-5 години по този край настъпили нови размирици, от които страдала не само раята, но и турското население. Върлували банди от Родопите. От кърджалиите пропищяло мало и голямо в Тракия. Градовете били нападани и обирани. Старозагорско, Чирпанско, Хасковско били прегазени. Опазило се Казанлъшко, но и то било нападано. Благодарение на новия милет векилин, били взети мерки за защита на каазата.
- Как става това?
Г.Георгиев: Сформирали се конни и пеши отряди от местното население, без разлика от вяра и народност. Безспорно новият управник на Казанлък бил човек енергичен, той се заел сериозно с отбраната на каазата.
- За кое време говорим, кой стои начело на империята?
Д. Добрев: Безвластието изпълва една епоха, когато в Цариград се изреждат лоши властници, каквито са били султаните Махмуд I и Селим III (1730-1808). Близо четиридесет години след като е започнала да се съвзема, империята отново изпаднала в хаос. Старозагорско, Чирпанско, Хасковско били тормозени от кърджалийски банди.
Г.Георгиев: Макар и останало извън погрома, Казанлъшко също е засегнато от арнаутски и кърджалийски нападения, само че едва на две-три места. Караферията научил, че се готви удар върху Казанлък. Свикал способните да носят оръжие - както турци, така и българи, от града и околието. От Шипка дошли под командването на Драгошин Байков тридесетина конници. Помощници на Драгошин били Кольо Трингов и Лалю Мандов, и тримата беглишки овчари. Казанлъшките конници прогонили бандите далеч, чак отвъд река Марица. След първото сражение управителят на Казанлък определил Драгошин за кьойбашия (първенец) на Шипка. Еничерски бунтове последвали и в Одрин, и в Цариград.
- Кой е предводител в нашия край?
Г.Георгиев: Главорезът Далкаран, разбунтувал се еничерски командир. Мълвата го описва като страшен, склонен към жестокости. Този злодей хвърлил в ужас цялата Тракийска област. Онези, които отказвали да му платят откуп, били подлагани на огън и нож. Подобно искане на откуп, което днес бихме нарекли рекет, Далкаран изпратил и до Казанлък. Сумата била огромна. Караферията на Казанлък събрал всички годни да носят оръжие и започнала подготовка за отпор. Начело на двеста души конница и подсилен с пеши отряди, злодеят Далкаран приближил града. Над Казанлъшката долина надвиснал ужасът от последващ погром, ако не се плати огромния откуп. Казанлъшкият управник предприел контрадействия с обучени отряди от чисто българските села Шипка, Енина, Мъглиж, Поповци, Димовци и др.
- Местните отряди съзнавали ли са какво ги очаква, ако загубят сражението?
Д.Добрев: Те знаели това и вместо да намаляват, увеличавали броя си. Съпротивлявали се решително и дръзко. Оформили се два лагера, които си разменяли съобщения посредством разузнавателни групи. Далкаран настоявал да получи пари и много дарове, а караферията на Казанлък нямал намерение да дава нищо. Предстоял физически сблъсък. Била дадена заповед пешаците да се разделят от ляво и от дясно на пътя, а конниците и щабът да останат в центъра, като резерв. Противников отряд на Далкаран - няколко отделения конници, настъпили в тъмното по пътя Баните - Мъглиж. Начело, възседнал арабски жребец, бил самия главорез Далкаран. Казанлъшките пешаци се били придвижили предварително до там, така се оказали в тила на противника. Докато челният отряд на Далкаран се колебаел напред ли да върви или да се върне, казанлъшкият резерв мълниеносно настъпил, прониквайки в редовете на бандитите. Жесток ръкопашен бой решил изхода на сражението. Последвал разгром на неканените гости, а главатарят им загубил главата си от ръцете на шипченеца Лалю Мандов. Той бил леко ранен в схватката, но Драгошин пострадал в този бой непоправимо. Заради оскакатяването си, към името му добавили прякора "чолак Шиню". Караферията на Казанлък, възхитен от подвига на двамата герои, ги наградил богато. Донесъл за Лалю и Драгошин в Цариград. След тази битка двамата шипченци били освободени от данъци, от юшур (десятък) и ангария (работа без заплащане). При завръщането им в Шипка от болницата, където лекували раните си, им устроили тържествено посрещане.
Г.Георгиев: Още по-интересна е съдбата на Лалю Мандов, след като славата му се разнесла из Одрин и Цариград. Често се случва в живота триумфът да завърши с трагедия: той е съден и осъден на смърт. След дълги митарства, мъки и ходатайства, едва остава жив. Бил е принуден да смени вярата си, той приема исляма в името на физическото си спасение. След Освобождението става воин на православието, като се връща при него.
- Безкрайно интересно ми беше да прочета обширното приложение в края на книгата от сина на автора - д-р Дечко Дянков Караджов, предал за съхранение бащиния ръкопис на шипченския читалищен архив.
Г.Георгиев: Тук заслугата е на издателя, който предложи да поместим спомените на Дечко Караджов от 1927-1930 г., като началник на архива и пазител на тайната архива при Министерството на външните работи и изповеданията. Интерес представляват и дипломатическите му записки за периода.
- Господин Георгиев, през последните години издадохте много авторски и други, непубликувани досега ръкописи, касаещи миналото на Шипка. Имам предвид Вашите творби "Личности и тревоги", "Шипченци", "Сред светци и ангели" и "Шипченски мотиви", също и книгите "Шипченският феникс", "Орешков и Патрев", "Шипка до Освобождението". Как се справяте в чисто финансов план?
Г.Георгиев: Всички издания срещат подкрепата на земляци, приятели и съмишленици. Водеща е групата на спонсорите, чиито имена са посочени в началото на всяка книга. Благодаря им от сърце! Конкретно за издаването на "Шипка до Освобождението" финансово помогнаха акад. Дечко Павлов, проф. д-р Емилия Друмева, проф. Ганка Косекова, инж. Иван Косеков, проф. Николай Гунев, ген.-лейт. Димитър Тодоров, Лидия Николова, Радка Адърова. Ще добавя моя съвипускник от Военното училище полк. Никола Колев, който подкрепя издаването на всяка моя нова книга.
