На 1000 километра след табелата "Край на света" се намира българската база на Антарктика, тя не се води на континента Антарктида, но се води в област Антарктика. Пътуването до там е много трудно, подробностите са безкрайно много за разказване. Хората от света се учудват страшно много, че България има база на Ледения континент и аз се чувствах толкова горда. Затова исках тази книга да излезе и на английски език, за да може повече хора да разберат, че и българите имат база на Антарктика. Българите са шестите изпратили човек в Космоса, въобще има толкова много неща, с които можем да се гордеем.

 Сега пред казанлъчани ще споделя нещо много интересно. Тази година ще стана първият българин, който ще е посетил зимата Северния полюс. Там е доста по-тежко от Южния, защото там се ходи лятото, а пък аз ще отида зимата и ще трябва да си взема екипировка за - 40 градуса.

- Каква тайна и могъщата сила крият буквите"?

- Сега ме връщаш към романа ми "Войната на буквите". Той стана много успешен и ми става много топло, когато ходя по училища да изнасям лекции и учителите ми казват, че трябва да се изучава тази книга в училище. И може би това се оказва най-голямото признание за мен.

 Дадох си сметка, че след "Черноризец храбър" никой не е писал за буквите, за нашата кирилица, за нашата азбука, а това е едно от най-големите постижения на нашия народ. И се заех с една много тежка задача - да изследвам цялата история на буквите ни. Даже аз самата се учудих, че кирилицата се оказа много по-важна от колкото глаголицата. Аз си мислех, че глаголицата е една изключителна азбука, тя се оказва азбука направена по поръчка на императора, защото тя не носи нищо. Тя е празна. Даже Константин Кирил Философ казва как се пишат букви по вода, без памет. Всъщност кирилицата е тази, която малко по-малко нашият народ е носил във вековете, сътворил я е, тя произлиза от азбуката, която можем да намерим в Плиска и Преслав по камъните. Всъщност тя носи и пази паметта на народа ни. Затова византийският император иска да я премахне. Паметта на един народ дава сила на този народ. Както аз казвам буквите са кръвта на народа, особено когато имат своя азбука както ние.

- Къде се раждат ангелите?

- Връщате ме към една моя книга "Където се раждат ангелите".

Книгата беше писана за един американски конкурс, първо беше написана на английски. Но прелюдията към нея е, че първо бях я показала на Любен Дилов-син и той ми каза, че за нищо не става. По-късно участвах с нея в един американски конкурс и тя спечели първо място и тогава мненията бяха, че историята е много силна макар и кратка и съветът беше да бъде издадена. Така се роди тази книга, която е хем приказка, хем философия. Книгата е вдъхновена от нещо, което много ме впечатли, че сините очи са мутация и са се появили преди 10 000 години около Черно море, както и за първите рисунки на хора от пещерите съм съчетала в нея. Книгата започва от края на човечеството и завършва…Като прочетете ще разберете… (многозначително се усмихва Людмила)

- Днес според теб има ли ангели?

- Всеки сам трябва да повярва в своите ангели. Ако вярваме в тях - животът е по-лек. Аз обичам да казвам, че е най-добре да вярваме в собствените си ръце, да вярваме в себе си, да дерзаем. Пък ако има ангели още по-добре!

- Според теб всеки жител на планетата е обречен да има своя история. Каква е историята на Людмила…

- Тази, която разказахте в моята визитка! Историята, която всеки един кове. Аз кова моята история, опитвайки се да правя онова, което е правилно.

 Бях икономист и заради работата си четях предимно книги на английски. И когато реших да пиша книги, повечето хора около мен казаха: "Как така ще пишеш книги? Ти какво разбираш от това?". Така беше и с втората ми книга, когато казах, че ще пиша трилър. Повечето хора пак ми казаха: "Как ще пишеш трилър? Знаеш ли колко е трудно?!". Но втората ми и третата книга са едни от най-успешните трилъри в момента. Казвам всичко това, защото нито годините, нито времето, нито специалността имат значение! Не давайте да ви разубеждават можете да изненадате и себе си, и околните!

- Сега искам да върнем малко лентата назад. Не е тайна, че ти си внучка на Гриша Филипов. Ще ни разкажеш ли за твоето детство и как се живее и расте с това да си внучка на Гриша Филипов в едни толкова сложни, динамични и отричащи времена през които преминава и премина България?

- Никога не съм прикривала това. Този човек оказа много голямо влияние върху личността ми. Аз съм била дете и не съм знаела какво значи да си политик, кой червен, кой син - не съм ги разбирала тези неща. Но имах примера и гледах един човек, който денонощно работеше, нямаше почти никакво време за личен живот. Супер дисциплиниран, отговорен и морален. Няма да забравя, когато видях дипломата му от горе до долу шест. Тогава си казах и аз така трябва да завърша.

 Винаги съм искала да имам неговата дисциплина, неговата всеотдайност и отговорност.

 Да, не мога да отрека, че е имало години, в които много ми се подиграваха. Даже не исках да ходя и на училище, защото учителя по история много ми се подиграваше. Това беше доста травмиращо. Но и този период мина и сега вече няма никакво значение, говорим спокойно, даже може да се поучим от някой моменти.

- Какво е за теб България?

- Родина! Затова съм избрала да остана в нея, да работя за България. Имала съм много пъти шанс да работя в чужбина, но съм предпочитала да работя за България.

- Вярваш ли в случайността?

- Най-хубавите ми неща са се случили случайно. Определено вярвам!

- В кой от романите си скрила себе си и в кой си плела собствена история?

- Всеки един герой трябва да го прекарам през мен - дори убиеца и фантастичния герой. Всеки герой трябва да го прекарам през мен да видя как бих реагирала без значение дали е мъж, жена или дете. Може би някъде съм слагала капчица от себе си. В първия ми роман, читателите може би ще забележат, че главната героиня има частица от мен. Не съм го използвала, защото обичам да пиша за себе си, а защото въпросната героиня и нейното семейство очертават една социална група, до която аз съм близка и мога да използвам опита. Но пак поочертавам, това не е моята история.

- В романите ти често е загатвана и вплетена нишка от историята, връщането на човечеството към неговите корени. Там наистина се крият може би много истории, много истини за които не си даваме сметка. Но смяташ ли, че някога там в тези древни времена е имало чудеса?

- И днес има чудеса. Със сигурност е имало и тогава. Не е ли чудо могилите около Казанлък. За мен са чудеса много древни творения, като първа писменост, за която и аз съм писала в романа "Мастиленият лабиринт".

Пирамидите, на които и до ден днешен се учудваме. Пирамиди има по цял свят и не защото са идвали извънземни, а защото всички хора са имали еднакво развити мускули, една и съща природна база и едни и същи звезди. От това следва, че резултатът трябва да бъде сходен.

Има чудеса и ще има чудеса!

- Във всеки един твой роман умело е вплетена и винаги важна роля заема любовта. Ти успяваш да я покажеш във всичките й причудливи светлинки. Какво за тебе е любовта, Люси?

- Винаги съм казвала, че книга без любов не е книга. Мисля, че и живот без любов не е живот. В някои от романите ми нишката на любовта е съвсем тънка и крехка, има една недокосната любов, платонична. 

- Ще повдигнеш ли завесата над какво работиш в момента и какво да очакват твоите почитатели?

- В момента довършвам един роман, по който вече работя 4-5 години и се надявам да се получи. За новия роман трябваше да мина през купища науки, научни открития и най-вече природни науки. Трябваше да събера огромно количество информация и да го вкарам в една книга. Всичко в тази книга започна преди 5 години, когато се срещнах с д-р Соломон Паси и си говорихме за книги. Тогава той ми каза: "Защо не напишеш книга за смисъла на живота. Като идеята е тази тема да се разгледа изцяло от научна гледна точка - за историята на вселената, защо сме тук, как сме стигнали до тук, на къде отиваме.". И така започнах да работя по нея.

- Защо избра да пишеш книги?

- Преди 14 години леко навлязох в политиката. Много исках да направя нещо за страната си, да променя да стане по-добре, но видях, че няма да стане с политиката. Просто това нещо, което може да работи според мен - то няма да е сега. И тогава си казах: "Добре какво мога да направя? Ако правя филм, много е скъпо - няма да стане. Ако е документално кино - по-малко пари, но и по-малко се гледа. Статии, вестници не попадат толкова дълбоко. Но книгите имат нужната дълбочина и всичките имат своите послания.". Затова изпрах книгите! 

* Людмила Филипова е родена на 10 април 1977 г. Тя е автор на романите "Анатомия на илюзиите", "Червено злато", "Стъклени съдби", "Мастиленият лабиринт", "Антихтонът на Данте", "Аномалия", "Печатна Грешка", "Където се раждат ангелите", "Войната на буквите" и "Пътуване до Края на света". Някои от книгите са превеждани и издавани в Русия, Сърбия, Гърция, Кипър и Турция. По три от романите й се разработват международни филмови продукции.

National Geographic засне и излъчи през 2012 г. документален филм с участието на Людмила Филипова по романа й "Мастиленият Лабиринт".

През Декември 2011 г. Людмила Филипова е наградена с отличието "Жена на годината" в категория Изкуство. Авторката е номинирана в редица международни литературни конкурси, като американския "Hidden River" през 2009, През 2013 Людмила е отличена с наградата "Славянска книга" на престижния международен писателски конкурс "Югра", в който участват десетки белетристи и поети от Русия и Балканите.

Осем години Людмила работи като специалист и мениджър в областта на маркетинг и стратегическо управление в няколко български и международни корпорации.

През Ноември 2011 Българският национален филмов център класира проектите базирани на романите на Людмила, "Стъклени съдби" и "Червено злато", на първо място в конкурсите за финансиране съответно на сценарий и за филмов проект. Сценариите печелят и престижния европейски конкурс за финансиране MEDIA.

Людмила Филипова е икономист по образование. Завършила е УНСС, специалност Икономика и управление на индустрията. Получава и степен по мениджмънт от City University, US. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Правила е представяния и четения на романите си в десетки български градове, както и на фестивалите на Аполония, Берленале, в Москва, Рим, Ню Йорк и други.

Авторката е работила като журналист и водещ в български медии като bTV, ТВ Триада, ТВ 7 ДНИ, вестник "24 Часа" и списание BusinessWeek.

 Людмила Филипова е участвала и като актриса в няколко филма, най-популярните сред които са: "КУЧЕ В ЧЕКМЕДЖЕ", "ДЕНЯТ НЕ СИ ЛИЧИ ПО ЗАРАНТА", "ТЪРСИ СЕ СЪПРУГ ЗА МАМА" и "Пътят на човешката цивилизация " - СЛЕДИ В ПЯСЪКА.

В месеца на чудесата - декември и може би никак не случайно на 7, числото 7 се смята за божествено число, Людмила гостува в Града на розите. Със своите почитатели тя се срещна в литературно-художествен музей "Чудомир". Людмила успя да потопи присъстващите в чудния й свят изпълнен с приключения, показа им какво има на Края на света, разкри къде се раждат ангелите, какво се крие в една печатна грешка, даде отговор на това воюват ли буквите.