В къщи се връщахме в понеделник, 23 юни. Вървяхме по черния път към село и с цяло гърло пеехме веселата пионерска песен за картофа: "Ах, картофче, картофче, пионерски идеал!..." (Ние още не знаехме, че в гладните години на войната само ще мечтаем за вкуса на тези картофи.) Ние вървяхме и весело пеехме. Насреща приближаваше някакъв старец с каруца. Изравнявайки се с нас, той спря коня и така ни погледна, че нашите задружни гласове пресекнаха. Когато, гледайки към стареца, спря да пее последният от класа, дядото поклати глава, като че ли със съжаление, а може би ни осъждаше и каза: "Какво сте се разпели? Нима не знаете? Война!" Старецът извика на конете и потегли.
На 21 юни сутринта ние тръгнахме на поход. Бяхме на дванайсет-тринайсет години, тъкмо завършили пети клас и детството се изправи пред нас с цялата си безгрижност.
В къщи се връщахме в понеделник, 23 юни. Вървяхме по черния път към село и с цяло гърло пеехме веселата пионерска песен за картофа: "Ах, картофче, картофче, пионерски идеал!..." (Ние още не знаехме, че в гладните години на войната само ще мечтаем за вкуса на тези картофи.) Ние вървяхме и весело пеехме. Насреща приближаваше някакъв старец с каруца. Изравнявайки се с нас, той спря коня и така ни погледна, че нашите задружни гласове пресекнаха. Когато, гледайки към стареца, спря да пее последният от класа, дядото поклати глава, като че ли със съжаление, а може би ни осъждаше и каза: "Какво сте се разпели? Нима не знаете? Война!" Старецът извика на конете и потегли.
АНТОНИНА ДУБРОВИНА, САМАРА
Оставете коментар
Моля убедете се, че всички задължътелни полета (маркирани със звезда) са попълнени. Не е разрешен HTML код.
