За автора на книгата - полковник Христо Каленицов
Полковник о. р. Христо Каленицов е роден през 1946 година в Асеновград. Завършва висшето военно училище "Васил Левски" през 1967г. А през 1976 г. завършва и военната академия "Георги Сава Раковски". Военната му служба минава като млад офицер в Рудозем, където е назначен като командир на разузнавателен взвод. По късно е назначен като заместник командир по политическата част на 105 артилерийски полк в Смолян. В последствие е назначен като заместник командир по политическата част на 21-ва бригада в Пазарджик, след това на 17-та в Хасково. По късно е заместник по политическата част на 31-ва зенитна бригада, едно от най-мощните противовъздушни средства на сухопътните войски, дислоцирана в Стара Загора. По-късно е изтеглен да служи в главно политическо управление на Българската Народна армия, където заема ръководни длъжности. След събитията през 1989 година той е назначен за началник канцелария на началника на Генералния щаб, през това време е армейски генерал Любен Петров. Трудолюбив и изключително достоен човек.

о.з полковник Трифон Ангелов:За книгата "Офицерите между стратегията и политиката"
Книгата "Офицерите между стратегията и политиката" е един вик срещу забравата. Защото времето е доказало, че лесно и по-бавно или трудно, но по-бързо се забравя, но написаното остава за вечни времена. Написаното остава история, а историята е част от човешкото познание. Същевременно тази книга е едно познание, едно предизвикателство към всички офицери, сержанти и войници, които понастоящем служат. Едно послание към запасното войнство и към всички граждани.
Това е книга с неоспорими достойнства. Едно от тях е добрия стил на изложение. Достойнството на книгата е че тя изважда на светло много истини от години забулени в тайна, не известни на нашата общественост и от части на армейската общност. Затова бих я нарекъл КНИГА НА ГОЛЯМАТА ИСТИНА.
Книгата съдържа осем раздела с изключително богата периодика. Тя ни пренася в началото на 90-те години на миналия век - един от най-драматичния период на Българската армия. От нея научаваме какво се случва в първите години на прехода, какви процеси са протичали и кои са действащите лица в тях. Научваме за част от събитията, които са се разигравали в най-важният орган на Българската армия нейния Генерален щаб. Разбираме от страниците на книгата за лицемерието, за интригите, за ударите под кръста над Генералния щаб. Книгата запознава читателя с активната, гъвкавата и умела дипломация провеждана от Генералния щаб в новата военно-стратегическа обстановка получила се в следствие на разпускането на военната организация на страните членки на Варшавския договор. Една изключително сложна ситуация в която Българската армия вече сама трябва да гарантира националния суверенитет, независимостта, защитата на териториалните граници и териториалната цялост на страната.
В книгата се разказва и за тенденциозните и лишените от здравия разум "основания" за съкращаване на офицерите, целящи бързия разгром на офицерския корпус, в оная му най-добра и подготвена част, която може да извърши бъдещите реформи в Българската армия. 
Също така в книгата може да се намерят отговори, защо е бил свален от поста началника на Генералния щаб - армейски генерал Любен Петров. 

Авторът на книгата на полк о. р. Христо Каленицов: Раждането на книгата "Офицерите между стратегията и политиката"
Книгата я написах за около една година. Но не можах да намеря средства за нейното издаване. Но вече съм убеден, че това забавяне на излизането на книгата е за добро, защото търсейки спонсори аз все повече навлизах в материята и започнах повече да чета. и колкото повече се заравях в материалите, толкова повече се откриваше кръгозора на драмата на Българската армия. И така в края на 2002 г. успя да сложа в ред произведението, което отразява времето до 1998 г., защото на 22 ноември 1998 г. България получи покана за членство в НАТО. И от този момент нататък аз не мога да отразявам нищо свързано с Българската армия, защото от тук насетне започва изграждане на нова армия или на нещо ново свързано с отбраната ни на страната.
Преди известно време обаче ме потърсиха бизнесмени близки до нашите среди и ми казаха: "Хайде, нали щеше да издаваш книга. Давай, време е!" Благодарение на тяхната помощ и благодарение на изграждането на един обществен комитет от танковия полк в Банско, където първи командир е бил тогава майор Любен Петров започна набирането на средства за издаването на книгата. Книгата видя бял свят за Гергьовден - празника на армията 2011 година. От тогава я представяме в различни градове на страната, един от тези градове е и Казанлък.
Един от главните персонажи на книгата е генерал Любен Петров, но искам само да уточня, че това не е книга за армейски генерал Любен Петров, това е книга за Българската армия, за отбраната на страната и за масовия български офицер.   

генерал Любен Петров:За книгата и армията
Това че днес ние сме при вас с тази книга, искам да ви уверя, че ние нямаме никакви амбиции, ние искаме да сме полезни на българското общество и да разкажем какво е било отвътре в Българската армия.
Книгата "Офицерите между стратегията и политиката" е учебник по стратегия. Тази книга не е роман, а е учебник по стратегия. Нищо в нея не е измислено или украсено. Тя отразява събитията и лицата, такива каквито са били. Героите и събитията са истински и са назовани с истинските им имена и длъжности. За първи път в публичното пространство в тази книга се разкриват стратегическото използване на Българската народна армия, за отбраната на Народна Република България. За първи път автора говори за два армии мирновременната и военновременната, но ние всички знаем че тя е една - Българска народна армия с Генералния си щаб и с всичките си войски. Говорим за Българската народна армия, която я имаше и беше истинска народна армия и никой не може да го оспори това, защото българския народ си обичаше армията. Защото тя беше истинска - високо професионална с изключителна мотивация на целия личен състав. Армията беше армия от класни специалисти. Войнишкия състав, макар че беше на наборна служба бяха професионалисти. Армия - истински страж на сигурността, на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на България.
Питат ме често журналисти - какво представляваше армията?
Ето това представляваше българската армия - истинския гарант на териториалната цялост. Армията беше и школа за мъжество.
В книгата читателите могат да открият истините за съкращенията в армията, за закриването на гарнизони. В нея потърсете отговора, който аз искам да задам на българските политици, къде оставиха те България и нейната сигурност и суверенитет в най-сложното време след падането на Варшавския договор на 1 юни 1991 година.
Цял живот са ме учили и са искали от мен, от моя батальон да сме на щрек и ние винаги сме били и сме работили и защитавали интересите на България, нейната териториална цялост и суверенитет!
Но съм убеден в едно - България ще пребъде независимо от всички трудности!
Какво надживяха българските офицери между стратегията и политиката?
Какво надживяха ли? Надживя техния професионализъм, тяхното чувство за отговорност, дълг към отечеството си - Република България. Това надживяха. А преживяха много болки, много страдания, заради тая човешка ценност. Платиха много висока цена за това им чувство - отговорност пред обществото и сигурността на България.                         
Има ли общо между военната и политическата стратегия?
Военната стратегия е наука, теория и практика за строителството на въоръжените сили. За тяхното бойно използване в случай на война. Политическата стратегия е стратегия за авторитета на България като цяло. Но за отбраната и сигурността й имат роля структурите за сигурност в лицето на Българската армия и другите компоненти на въоръжените сили. Това е общото, но разликата между едното и другото е голяма. Политиката е водеща. Политическата стратегия е водеща пред военната стратегия.

Полковник Христо Каленицов, генерал Любен Петров и полковник Трифон Ангелов

Каква е ролята на Българската армия днес и каква трябва да бъде според вас?
Ами това е записано в закона за отбраната - да участват в мисии, тъй като може би сигурността на България се решавала в Афганистан, в Ирак и т.н. но не и на държавните граници на Република България, което лично аз не споделям.
Вие сте имал възможност да погледнете на България от различни страни, имам предвид като гражданин, политик, военен. Господин Генерал, кой обича повече България - обикновения човек, българския политик или военен?
Аз изхождам само от позицията на войник, на патриот, на гражданин на Република България и безкрайно много обичам България и се гордея с това.
А политиците не мога да ги приема към хората, които обичат България. Съжалявам много, че го казвам, но за мен е така. Отговорих на едно интервю на един ваш колега така - ако не бях в редиците на политиците, никога нямаше да ги разбера какви са демагози и щях да им вярвам както всички останали хора по улиците на нашата държава, които всеки ден ругаят съдбата си не знаят от къде им идват проблемите.
Каква е вашата позиция за референдума на 27 януари "ЗА" или "ПРОТИВ" ядрената енергетика и по-точно АЕЦ "Белене"?
Абсолютно съм "ДА" на ядрената енергетика и "Да" на АЕЦ "Белене", това е национално богатство и колкото повече централи имаме толкова по-добре за България.
Яница Станчева