История

На 18 май, в побратимения на Казанлък руски град Толиати, Международния благотворителен фонд за памет на героите на руската императорска армия и българското опълчение, Руският културен център, Градското казашко общество в Толиати, Московският международен фонд за съдействие с ЮНЕСКО проведоха общо мероприятие в чест на легендарния подвиг на руските и български войски сражавали се под Самарското знаме по бойните полета на Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г.

По време на тържествата в църквата "Св. Тихон" се отслужи молебен до паметника на полковника от руската императорска армия Павел Диомиди. След това се проведе автошествие до мемориала в чест на войните от руската императорска армия в „Гората на паметта“, където бе почетена паметта на всички загинали с минута мълчание и бяха поднесени венци и  цветя на паметника.

„Момчета! Знамето е с нас. Напред, след него!“

подполковник Павел Калитин

Днес, 2022 година голяма част от Запада определя Русия като агресор затова, че Руската Федерация извършва военна операция в Украйна и се впуска в зашита на Донецка и Луганска народни републики. Населението на републиките 8 години беше подложено от украинските власти на зверства. Тогава Запада мълчеше и не виждаше…

Днес се опитват всячески да ни наложат, че Русия е агресор и внушават това на младото българско поколение.

От края на Втората Световна война изминаха малко над 75 години и като чели света забрави за ужаса на войната, за зверства на фашисткия режим и ролята на Русия в тази война.

На 3-март, отбелязваме 144 години от освобождаването на България от турско робство публикуваме интервю на покойния вече полковник Георги Георгиев.  Той  е роден на 26.02.1932 г. в село Катунец, Ловешко. Завършил Военно-политическо училище и Висшия икономически институт. Служил е четиридесет години като офицер в армията. Десет години е бил журналист във в. „Народна армия”, пет от които като негов заместник-главен редактор. Четиринайсет години е бил началник на Военно издателство. Издал е редица документално-публицистични книги, между които „Личности и тревоги”, „Дарования”, „Живот на косъм” (преведена на руски език), „И това е любов”, „По стъпките им алени” (съавтор Стоян Александров), „Импулси от сърцето”. Съставител е на антология „Военна проза” от тритомника „Храбростта и мъката на България”. Автор на документално-публицистичната книга „Шипченци” - история в образи, галерия от портрети на будители, бунтовници, учители, учени, военни, художници с шипченски родов корен. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на орден „Кирил и Методий”, на военни отличия и на наградата на СБЖ „Златното перо”.

                                                    Част I

         

                                       БАНИТЕ В ПАВЕЛ БАНЯ

            В последно време ми се обаждат различни хора включително кандидат-докторанти и дипломанти-висшисти, за да искат от мене някакви сведения, т.е. зная ли нещо за историята на баните в град Павел баня. Вероятно са подочули, че в дневника на дядо ми Георги Чорбаджийски, който подарих на Литературен музей „Чудомир” в Казанлък има писано по този въпрос и аз не може да не съм запозната с това.

          Тук искам да изостря вниманието на общинското ръководство и културните институти в Павел баня, защо хората се обръщат за сведения по отношение на минералната вода и баните към мене, а не към тях?! Но къде да попитат, като в известния курорт няма нищо, което може да ги насочи към горните въпроси. Няма литература за историята на минералните извори и лечебни практики, нито диплянки, няма и най-малката музейна сбирка, която да разкаже нещо по този въпрос. Кой ти знае, къде са били първите бани, как хората са натопявали болните си крака или ръце в гьоловете образувани от минералната вода, от къде са вземали минерална вода за пиене и с какво, с какви усилия са си изградили елементарни дървени сгради на „мъжка” и „женска” бани, как са окачвали по дърветата бастуните си след като са се излекували, къде са отсядали когато дойдат тук на лечение и при какви условия, с какво са пътували от жп спирка Павел баня след откриването в селото/тогава Павел баня е била село/, с какви съдове са гребели водата, за да се обливат или пият и какво са носели на краката си /тогава джапанки не е имало/ и още и още... Все интересни факти потънали в историята и забрава... грешна практика е да се късопаметни и да си мислим, че всичко започва от нас, когато става въпрос за история и туристически атракции, когато става въпрос за национална памет…

От 1992 г. с археолозите от Исторически музей „Искра” имахме възможност да участваме  в спасителни разкопки с траколожката  експедиция за могилни проучвания на д-р Китов. Това продължи близо 20 години до неговата кончина. Проучени бяха над сто могили в долината, в резултат на което открихме уникални архитектурни паметници и стотици неповторими артефакти. Погребалната практика при траките беше подкрепена от обикновени гробове, зидани гробове, гробници и храмове. Пространствата пред храмовете са изградени със специални конструкции и покрити с големи керемиди – тегули, които намерихме при археологическите проучвания. В това пространство пред местното население царете жреци показвали ритуали свързани с жертвоприношения, предсказания за времето, предсказания за годината и др.

За нас

Вестник "Долина" излиза за първи път на 30 май 2002 година, за да запълни една сериозна ниша на регионалния медиен пазар.

Важна за нас е преди всичко ИСТИНАТА за нещата, проблемите, конфликтите, хората в Казанлък и региона.

Интересува ни всичко, което вълнува, радва, ядосва, нервира или усмихва, носи надежда и вяра на хората, които работят и живеят в Казанлъшката долина.

Надяваме се, че вече сме доказали себе си пред вас и влизаме в сърцето, ума и дома ви като вашата искра на седмицата!

 

Контакти

Последни публикации

Абонамент

Може да се абонирате за новините от kazanlak.co