България дължи наистина много на фамилия Вазови. Произведенията на Патриарха на българската литература са добре познати на поколенията, но не по-малка заслуга за развитието на обществото ни имат Владимир и Георги Вазови.

Председателят на Тракийско дружество "Капитан Петко Войвода"- гр. Казанлък София Дончева отдаде почит пред паметника на Петрова нива.

Във Възпоменателния национален събор,се включиха и тракийци от гр.Казанлък , гр.Крън и с.Розово. . Те взеха участие в честването на 119 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива

Петрова нива е местност в планина Странджа, в землището на с. Стоилово, близо до турската граница. На това място на Преображение (11 до 13 юли) през 1903 г. заседава конгрес на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия, на който се взема решение да бъде подкрепено Илинденското въстание, започнало вече в Македония. Това е общо усилие за присъединяването на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към България. Единственият леснодостъпен път, който води до това място е от запад, което е най-вероятната причина за избирането му от организаторите на събранието.

В навечерието, когато България ще отбележи 145 години от началото на героичните боеве на старопланинския връх Шипка, останали в историята като Шипченската епопея, в Толиати също се поклониха пред подвига на руските воини и българското опълчение.

В руския град Толиати, на 31 юли 2022 година, в деня на 145-ата годишнина от бойното кръщение на Самарското знаме в битката между руските и турските войски при българския град Стара Загора (побратим на град Самара), се проведе възпоменателно събитие на мемориала на войниците от руската императорска армия в Гората на паметта.

Участниците във възпоменателното мероприятие почетоха паметта на героите с едноминутно мълчание и поднесоха цветя пред паметника.

Сергей Бабков, президент на Международната благотворителна фондация за памет на героите от руската императорска армия и българското опълчение, припомни как на този ден преди точно 145 години 10-хиляден преден отряд на Руската имперска армия под командването на генерал Гурко се изправи срещу 70-хилядна турска армия под командването на Сюлейман паша за спасяването на Стара Загора. В тази кървава битка под Самарското знаме падат шестима знаменосци, сред които и командирът на трета бригада от Българското опълчение подполковник Павел Петрович Калитин. „Руснаци и българи не посвалиха бойното знамето да попадне в ръцете на врага.“, заяви Сергей Бабков пред присъстващите.

Чистосърдечно искам да изкажа своето воинско възхищение, научна признателност и човешка благодарност към всички, които организираха честването на 130-та годишнина от сформирането на 23-ти пехотен Шипченски полк, която се годишнина се навърши през януари 2019 г., към чиято история проявявам научен интерес повече от четвърт век.

Армията и обществото се върнаха към миналото, а древни мъдрости ни учат, че има ли минало, ще има и бъдеще!

Зарадва ме и откриването на "Стая на воинската слава и летопис в Казанлък" във военното формирование 22180 от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

Днес разказа ми ще бъде за един велик човек, един от най-ранните и най-видните командири на 23-ти пехотен шипченски полк - полковник Христо Панайотов Гюлмезов (14.08.1858 - 17.09.1906).

Известно е, че Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши Шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. Полковник Христо Гюлмезов е бил командир на полка от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г.

Полковник Христо Гюлмезов е и преподавател във Военното училище в София, учен, психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология – Войската и нейната психология, издаден през 1906 година.

На него принадлежат думите, чиято актуалност в наши дни е многократно по-голяма:

"Велико и благородно е назначението на войската, защото тя е будната сьвест, която олицетворява в себе си висшия патриотизьм и военния гений на народа. Тя е, която денонощно бди и пази свободата, живота, честта и имота на сьгражданите си."

В рецензията за издадената през 1906 година студия на полковник Христо Гюлмезов „Войската и нейната психология”, написана от генерал Пьотър Дмитриевич Паренсов (05.07.1843 – 26.8.1914), участник в Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878), пръв военен министър на Княжество България, министър на войната в две български правителства, се казва: „Тази книга е извънредно интересна. У автора, вижда се, има хубаво образование, голямо познаване на военния живот, наблюдателност, любов към военното дело и стремление към възвишени нравствени идеали.”

През 2008 година във формат една книга бяха преиздадени две книги на полковник Христо Гюлмезов: Капитан Узатис и убийството на мадам Скобелева 1879-1880 г. и Четата на капитан Набоков 1887 г. с редактор: доцент Ивета Бенрей.

Полковник Христо Гюлмезов е роден през 1858 г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище.

През 2001 г. и 2002 г. бяха издадени две мои монографии с встъпителна студия за полковник Христо Гюлмезов: Полковник Христо Гюлмезов. Монография и Христо Гюлмезов 2. допълнено и преработено издание.

В хода на работата върху изследването беше публикувана и статията във Военно-исторически сборник на тема „Приносът на полк. Хр. Гюлмезов в развитието на българската военна психология”.

Монографиите бяха представени във Варна, Бургас, Сливен и София и включени в учебните програми по Военна психология във военните училища.

Във връзка с представянето на монографията „Полковник Христо Гюлмезов” в Бургас през 2002 година, професор д.ист.н. Иван Карайотов публикува специална рецензия.

На редица научни конференции бяха представени доклади за военно-теоретичното наследство на полковник Христо Гюлмезов.

Полковник о.р. доцент д-р инж. Георги Кокеров написа студията „Военно-теоретичната мисъл в България до 1944 г.”, в която специално място е отделено за полковник Христо Гюлмезов и неговите трудове. Студията е публикувана на поддържания от д-р Живко Войников сайт за българска история и електронна библиотека "История-БГ": http://www.bulgari-istoria-2010.com/

Считам, че в Стаята на воинската слава и летопис в Казанлък е целесъбразно да се оформи специален кът, посветен на полковник Христо Гюлмезов, а млади изследователи да проучат неговия принос за развитието на 23-ти пехотен Шипченски полк.

Предлагам на командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада в град Карлово по време на годишните конференции (брифинги) на командирите да се проведат дискусии за военно-педагогическото и психологическото наследство на полковник Христо Гюлмезов и неговото съвременно значение.

Убеден съм, че възгледите на полковник Христо Гюлмезов за ролята на армията, за обучението и за възпитанието на българските воини, не са загубили значението си и могат да намерят творческо приложение в мирновременната и бойната подготовка на войските. Освен това, концепцията на полковник Христо Гюлмезов за неразривната връзка между армията, обществото, семейството и училището, може да превърне военните му трудове в настолна книга за всеки български политик, държавник и военачалник.

На кратко  за полковник Христо Гюлмезов

Полковник Христо Гюлмезов е роден на 14.08.1858г. в Сливен, завършил Роберт колеж в Цариград и Военното училище в София – офицер от първия випуск на Военното училище (1879г.). Участник в Сръбско-българската война 1885г.

Офицерски звания: подпоручик - 10.05.1879г.; поручик - 9.07.1881г.; капитан - 9.09.1885г.; майор - 17.04.1887г.; подполковник - 2.08.1891г.; полковник - 2.08.1895г.

Известно е, че Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство и е формиран в Казанлък под името Двадесет и трети пеши Шипченски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. Като пеши полк е от 1889г. до 1892г. Като пехотен полк е от 1892г. до 1919г. и от 1928г до 1946г. Полковник Христо Гюлмезов е бил четвъртият по ред командир на 23-ти пехотен Шипченски полк от март 1892 г. до 1894 г. Той е командвал и 24-ти пехотен Черноморски полк от 1894 г. до 1898 г., а след това служи във Военното министерство.           Уволнен през 1900г. Почива на 17.09.1906г.

Полковник Христо Гюлмезов е и преподавател във Военното училище в София.Той е психолог, писател, преводач, автор е на един от първите учебници в България по Военна психология.

Негови публикации:

1) Христо Гюлмезов. Капитан Узатис и убиването на мадам Скобелева 1879-1890 г.; Четата на капитана Набокова: 1887 г.: Исторически разкази из съвременния български живот. София : Т. Пеев, 1900.

2) Христо Гюлмезов. Изъ въспоминанията на запасния полковникъ Хр. П. Гюлмезова. Печатница на Тане Пѣевъ, 1900.

3) Христо Гюлмезов. Басни [Гюлмезов, Христо Панайотов]. Печатница Св. София, 1902.

4) Христо Гюлмезов. Военни разкази изъ френския животъ. София : Печатница на Тане Пѣевъ, 1902.

5) Христо Гюлмезов. Войската и нейната психология. Студия, Печ. "Св. София", С., 1906.

Студията съдържа: предговор, въведение, четири глави – Патриотизъм, Дисциплина, Другарство, Войнишко възпитание, заключение.

6) Гюлмезов Хр. Войнишко възпитание Сп. 'Военен журнал" No 7, 1904, с. 688 – 713.

7) Гюлмезов Хр. Мисли и разсъждения върху значението на войската и пр. Сп. "Задружен труд" кн. 1, 1904.

Материалът подготви: Капитан I ранг, професор, д.пс.н. Илия Пеев

На 18 май, в побратимения на Казанлък руски град Толиати, Международния благотворителен фонд за памет на героите на руската императорска армия и българското опълчение, Руският културен център, Градското казашко общество в Толиати, Московският международен фонд за съдействие с ЮНЕСКО проведоха общо мероприятие в чест на легендарния подвиг на руските и български войски сражавали се под Самарското знаме по бойните полета на Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 г.

По време на тържествата в църквата "Св. Тихон" се отслужи молебен до паметника на полковника от руската императорска армия Павел Диомиди. След това се проведе автошествие до мемориала в чест на войните от руската императорска армия в „Гората на паметта“, където бе почетена паметта на всички загинали с минута мълчание и бяха поднесени венци и  цветя на паметника.

„Момчета! Знамето е с нас. Напред, след него!“

подполковник Павел Калитин

Днес, 2022 година голяма част от Запада определя Русия като агресор затова, че Руската Федерация извършва военна операция в Украйна и се впуска в зашита на Донецка и Луганска народни републики. Населението на републиките 8 години беше подложено от украинските власти на зверства. Тогава Запада мълчеше и не виждаше…

Днес се опитват всячески да ни наложат, че Русия е агресор и внушават това на младото българско поколение.

От края на Втората Световна война изминаха малко над 75 години и като чели света забрави за ужаса на войната, за зверства на фашисткия режим и ролята на Русия в тази война.

На 3-март, отбелязваме 144 години от освобождаването на България от турско робство публикуваме интервю на покойния вече полковник Георги Георгиев.  Той  е роден на 26.02.1932 г. в село Катунец, Ловешко. Завършил Военно-политическо училище и Висшия икономически институт. Служил е четиридесет години като офицер в армията. Десет години е бил журналист във в. „Народна армия”, пет от които като негов заместник-главен редактор. Четиринайсет години е бил началник на Военно издателство. Издал е редица документално-публицистични книги, между които „Личности и тревоги”, „Дарования”, „Живот на косъм” (преведена на руски език), „И това е любов”, „По стъпките им алени” (съавтор Стоян Александров), „Импулси от сърцето”. Съставител е на антология „Военна проза” от тритомника „Храбростта и мъката на България”. Автор на документално-публицистичната книга „Шипченци” - история в образи, галерия от портрети на будители, бунтовници, учители, учени, военни, художници с шипченски родов корен. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на орден „Кирил и Методий”, на военни отличия и на наградата на СБЖ „Златното перо”.